Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1040 от 16.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2033/2024
Вид
Решение № 1040
Подписан
16.10.2024
В сила
16.10.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100502033 по описа за 2024 година

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 т.3 от същия, и е образувано по жалба от П. Г. А., чрез адв. Б. против действията на ЧСИ С, рег.№ 895, изразяващи се извършен въвод във владение на Взискателя М.Н Б. недвижим имот: 9/38 ид. части от Дворно място с идентификатор ***********.155, с площ от 459 кв.м., находящ се в село Близнаци, област Варненска, ул. ***********, заедно с ½ ид. част от построената в същото Дворно място Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***********.155.1.

В жалбата се излага, че Длъжника в изпълнителното производство не е получавал ПДИ, а единствената покана, която е получила е за 5/38 ид. части.

Според жалбата е нарушена нормата на чл.428 ал.1 от ГРК, като ЧСИ е нарушил едно от най – важните си задължения – а именно да уведоми Длъжника с Покана за доброволно изпълнение. С оглед на горното се настоява, че Въвода във владение от 24.09.2024 година е осъществен незаконосъобразно и следва да бъде отменен.

По делото е постъпил отговор от страна на Взискателя Б., с които се излага, че нарушения няма допуснати; че самия Длъжник в деня на въвода се е намирал в близост и е наблюдавал същия; че е бил надлежно уведомен и че единствената цел е да се черпят права от неправомерно поведение.

1

Съобразно мотивите на ЧСИ С нарушения няма допуснати – лицето е било уведомено при условията на чл.44 ал.1 ГПК при наличен отказ да поучи съобщение; че при представяне на пълномощно незабавно е бил уведомен процесуалния представител . По същество искането е жалбата да се остави без уважение.

При тези данни виждането на съда е следното:

Изпълнителното производство е образувано под № 1419/2023 година, по описа на ЧСИ С по молба на Взискателя Н. Б. Н. по извършване на Въвод във владение в ПИ, находящ се в село Близнаци, община Аврен, област Варненска.

Не е спорно, че Длъжника е получил ПДИ на 04.07.2023 година, както не е спорно също така и, че е бил извършен Въвод във владение на 25.07.2023 година. За целта е била използвана и услугата на Ключар погасил, за което се представя и Разходен документ за сумата от 150 лева /вж.л.51/.

Т.к. по късно производството е било спряно от страна на ВКС, а по след това съдът е отменил спирането, самата Длъжница отново е подменила ключа на входната врата, което пък е дало повод на Взискателите да се обърнат отново към ЧСИ.

По делото на л.164 са приложени два броя ПДИ, като според първата Длъжника А. е отказала да получи съобщението, мотивирайки отказът си с факта, че е упълномощила адвокат в лицето на Кантора „Б.и“, като същия този отказ е документиран от Гл. Специалист към Кметството П. от 02.08.2024 година. На л.169 от делото става ясно, че освен ПДИ А. е отказала да получи и всички други документи по делото, като отново е мотивирала отказа си с упълномощен адвокат. По делото е също така налично и Пълномощно от страна на А., с което тя упълномощава адв. Б. да я представлява, но то е с дата 18.09.2024 година. Следователно към датата на която е отказала да получи ПДИ – 02.08.2024 година, тя все още не е делегирала представителна власт в полза на адв. Б. и не е съществувало задължение до тази кантора да се изпращат съобщения. При все това на кантората е бил изпратен емеил с часът и датата на въвода, отделно от горното те са били уведомени и лично от ЧСИ.

Видно е от делото, че на 24.09.2024 година Въвода е бил осъществен.

В разпоредбите на чл. 435, ал. 1, 2 и 3 от ГПК изрично и изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от взискателя и от длъжника. Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.

Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен 2 надлежно за изпълнението. Постановлението за възлагане може да се обжалва от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Несеквестируемостта е изрична законова забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права.

На базата на законодателното изискване, ВОС прави извод, че жалбата в този случай се явява процесуално допустима, но неоснователна, защото:

Основното възражение на Длъжника, е че той не е получил Поканата за доброволно изпълнение, като намира, че правата му са били нарушени. Този довод не се споделя от съда по причини, които се откриват в самото изпълнително производство. Както бе посочено по – горе, на 02.08.2024 година Длъжника А. е отказала да получи ПДИ, като е посочила, че е упълномощила адвокат, в лицето на адв.Б.. Тя не е представила пълномощно, нито Кантората на адв. Б. е депозирала такова пред ЧСИ, за да може съобщенията да се изпращат на него. По подобен начин Длъжника А. е процедирала и с останалите съобщения, като ги е игнорирала – с дата 17.08.2024 година. Също е видно от делото, че адвокатското пълномощно е от 18.09.2024 година, т.е. приблизително е делегирана представителна власт близо месец по – късно.

При това положение е трудно да се направи извода, че ЧСИ С е допуснал нарушения на съдо производствените правила, като е отказал да уведоми А. за бъдещия въвод, чрез изпращане на ПДИ. Напротив – ПДИ е било изпратено, но е бил изразен отказ от получаването му, именно от страна на Длъжника.

Законосъобразно следствие от това е и прилагането на чл.44 от ГПК.

Съдът намира, противно на доводите на жалбоподателката, че същата е надлежно уведомена за осъществяването на принудителния въвод. Това е така, тъй като в редовно връчената ПДИ с определена в тях дата за въвода след изтичане на срока за доброволно предаване на имота, той е индивидуализиран именно с характеристиките му по представения изпълнителен лист. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.437 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх.№ 25035 от 25.09.2024 година подадена от адв. Б., като процесуален представител на П. Г. А., ЕГН ********** против действията на ЧСИ С, рег.№ 895, изразяващи се извършен Въвод във владение на Взискателя М.Н Б. недвижим имот: 9/38 ид. части от Дворно място с идентификатор ***********.155, с площ от 459 кв.м., находящ се в село Близнаци, област Варненска, ул. ***********, заедно с ½ ид. част от построената в същото Дворно място Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***********.155.1.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4