Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9697 от 23.07.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 1758/2026
Вид
Решение № 9697
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Марияна Ширванян, Мария Ганева, Димитър Михов

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2, пр. първо · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 9697

Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН канд № 20267050701758 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на заместник кмета на Община Варна срещу Решение № 544 /08.05.2026г. постановено по АНД № 4234/2025г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът сочи, че не е съгласен с направените от въззивния съд изводи. Счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че нарушението е описано пълно и точно. Намира, че не е налице констатираното от ВРС процесуално нарушение по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Сочи, че датата на нарушението е 10.08.2025г., вписана в АУАН, а не 10.08.2023г. и, че в НП е допусната техническа грешка, което се констатирало и от датата на НП – 04.09.2025г. Намира, че при издаването на НП е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Цитирана е санкционната разпоредба на чл.23 от Наредбата за реда за провеждане на търговската дейност на територията на Община Варна и е направен извод, че правилно била ангажирана отговорността на наказаното лице за извършеното от него нарушение. Сочи, че съдът е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като приел случая за маловажен. Изложени са доводи относно институтът на маловажност и е посочено, че нарушения, като това за което е ангажирана отговорността на наказаното лице са чести на територията на Община Варна, поради което налагането на административното наказание глоба имало за цел да превъзпита нарушителя и да има превантивен ефект върху останалите граждани.

В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Иска отмяната на въззивното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, Иска оставянето в сила на въззивното решение и присъждане на разноски, съгласно представения списък.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в нея представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 544/08.05.2026г. постановено по АНД № 4234/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е отменено наказателно постановление № 275/04.09.2025г. издадено от зам. кмета на Община Варна, с което на Д. Т. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00лв. (255.65 евро) на основание чл.23 от Наредба за реда за провеждане на търговската дейност на територията на Община - Варна за нарушение по чл.5, ал.1, т.2 от Наредба за реда за провеждане на търговската дейност на територията на Община – Варна (Наредбата).

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал следната фактическа обстановка: на 10.08.2025г. около 02.00 часа служител при Община Варна при проверка по сигнал в гр. Варна, крайбрежна алея ул. „Кап. Г. Георгиев“, обект: магазин „ИЙСТ ПОИНТ“, управляван от „Джобокс метро“ ЕООД, представлявано от Д. Т. К., като управител, констатирал че обектът работел след работно време, като г-н К. предоставил в хода на проверката документ за удължено работно време и документ, който отнема удълженото време. Проверяващият направил извод, че г-н К. не спазва работното време на обекта, като извършва търговска дейност след 24.00ч., като обектът е с отнето Разрешение за удължено работно време № 85/17.07.2025г., съгласно влязла в сила заповед № 2433/01.08.2025г. издадена от Кмета на Община Варна. За констатираното нарушение е съставен АУАН. АНО възприел фактите описани в АУАН и издал НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатирал, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Въззивният съд е посочил, че несъответствието в годината на извършване на нарушението 2025г. в АУАН и 2023г. в НП е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН. Съдът е посочил, че датата на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП и че вписването в НП на различна от вписаната в АУАН година не може да се разглежда като техническа грешка, а като порок създаващ неяснота относно предмета на обвинението и доказването, който накърнява правото на защита на наказаното лице, т.к. то не е в състояние да разбере за кое конкретно деяние е наказано и да организира адекватно защитата си.

Въззивният съд е констатирал, че в АУАН е дадена правна [жк], ал.1, т.1 от Наредбата за реда за провеждане на търговската дейност на територията на Община – Варна, като в НП правната квалификация на нарушението е променена в чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата за реда за провеждане на търговската дейност на територията на Община – Варна и е направил извод че тази промяна в правната квалификация на нарушението се явява порок на НП, т.к. с преквалификацията наказващият орган е въвел нов съставомерен елемент – липсата на разрешение, който не е бил част от първоначалното обвинение. Създадена е неяснота и е направен извод, че е допуснато нарушение на органа, т.к. не е преценил всички възражения и доказателства по административнонаказателната преписка (чл. 52, ал.4 от ЗАНН).

Съдът е посочил, че наказващият орган може по арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН да коригира нередности в АУАН, но че тази възможност е налице само когато фактите са установени по безспорен начин. Съдът е посочил, че при посочена различна дата в НП от посочената в АУАН и направена различна правна квалификация на деянието в НП от тази в АУАН, не може да се направи извод за приложение на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а се обосновава неяснота на фактите по НП.

Съдът е констатирал и че заповед № 2433/01.08.2025г. издадена от Кмета на Община Варна към момента на разглеждането на НП от въззивната инстанция не е била влязла в законна сила, т.к. е била обжалвана.

На направените констатации въззивният съд извел извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и го отменил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Оплакванията в касационната жалба в обобщение са за: 1.неправилен извод на въззивния съд за допуснато съществено нарушение по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН при издаването на НП, състоящо се в неправилно посочване на датата на извършване на нарушението в НП, като са релевирани доводи за допусната техническа грешка; 2.неправилност на изводите на въззивния съд за приложимост на чл.28 от ЗАНН към деянието и 3.за правилност на НП, като са релевирани доводи за спазването на процедурата по издаването на НП и че деянието е осъществило състава на санкционната разпоредба.

Оплакванията на касационния жалбоподател ще бъдат разгледани в посочената последователност.

По първото оплакване:

В хода на касационната проверка, касационната инстанция констатира, че въззивния съд е възприел фактите описани в НП и в АУАН.

Установил е, че на 10.08.2025г. около 02.00 часа служител при Община Варна при проверка по сигнал в гр. Варна, крайбрежна алея [улица], обект: магазин „ИЙСТ ПОИНТ“, управляван от „Джобокс метро“ЕООД, представлявано от Д. Т. К., като управител, констатирал че обектът работел след работно време, като г-н К. предоставил в хода на проверката документ за удължено работно време и документ, който отнема удълженото време, като е съставила АУАН за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата на ОБС Варна за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община Варна.

Тези факти не са спорни между страните и са описани в АУАН.

Съдът е констатирал, че при тези фактически установявания в АУАН в НП се съдържат различни данни за датата на извършване на нарушението и различна правна [жк], при която е въведен нов съставомерен признак на деянието, както и че няма данни заповедта за отнемането на разрешението за удължено работно време на търговския обект да е влязла в сила. На тези констатации са направени изводите на решаващият състав на ВРС за допуснати съществени нарушения при издаването на НП.

Тези изводи касационната инстанция намира за правилни.

Наказателното постановление, въпреки че се издава от административен орган, по правната си характеристика е правораздавателен акт, поради което са поставени в ЗАНН императивни изисквания относно провеждането на производството, в резултат на което се издава и към формата му. Така в С., Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/, С.-Р, София, стр.79: „7.2 Оттук следва да се разгледа и правната характеристика на наказателното постановление. То се издава при елементарно състезателно производство. С него се решава един правен спор. Наказателното постановление се издава при независимост и самостоятелност на органа и не подлежи на оттегляне и пререшаване от него, или от друг висшестоящ орган. То може да бъде контролирано само по съдебен ред. Законът е предвидил и това, че те влизат в сила и придобиват характерната за основните съдебни актове устойчивост. Наказателните постановления след влизане в сила имат силата на пресъдено нещо. Това е важна особеност на актовете, които са издадени в резултат на спорно производство.“ Предвид правната характеристика на наказателното постановление е регламентираната възможност допуснатите неточности в АУАН да могат да бъдат изправени при издаването на НП.

В случаят, обаче неточността на датата на извършването на нарушението не е в АУАН, допусната е в НП. ЗАНН не предвижда правило, съгласно което неточностите в НП да се изправят по реда за поправка на техническа грешка. Датата на извършването на нарушението е съществен реквизит на НП, който не следва да бъде установяван по тълкувателен път и от съдържанието на останалите документи в административнонаказателната преписка. Трябва да е ясно посочен, защото, именно за действие или бездействие в конкретния момент, на конкретна дата административнонаказателния орган реализира административнонаказателната отговорност на лицето, сочено за извършител на деянието. Неправилно посочената дата на извършване на нарушението в НП се явява съществено процесуално нарушение, т.к. не дава възможност на наказаното лице да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказаелната му отговорност и да организира защитата си, поради което влече отмяната на НП.

Правилен е и изводът на въззивният съд за второто допуснато от административнонаказващият орган нарушение на процесуалните правила при издаването на НП, от категорията на съществените, влечащо отмяната на НП.

В АУАН е посочено, че заповедта за отмяната на разрешението за удължено работно време е влязла в сила. Същото е вписано и в НП. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата на ОБС Варна за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община Варна, а в НП чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата на ОБС Варна за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община Варна.

Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата на ОБС Варна за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община Варна „Работното време на заведения за хранене и развлечения , интернет зали, зали за хазартни игри и игрални зали се определя в рамките от 06:00 часа до 24:00 часа“.