Присъда № 124 от 03.12.2025, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 124/03.12.2025г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 905/2025 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Ю.И.Ч. от гр. Я. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Преди началото на разпоредителното заседание, пострадалата Н.Р.М от гр. Я. заяви против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2977,92 лева, върху която не претендира присъждане на законна лихва. Тъй като претенцията бе своевременно заявена, в срока по чл.85, ал.3 от НПК и от лице, активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, съдът я намери за допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, като конституира ощетеното юридическо лице в качеството на граждански ищец.

В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Поради направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт счита, че изложената в него фактическа обстановка е безспорно установена. Самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства и пледира да бъде признат за виновен. Предлага да му се определи наказание от три години лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с една трета, на основание чл.58а, ал.1 от НК, и да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години. Пледира за ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим. Гражданският иск намира за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен.

Гражданският ищец пледира за уважаване на иска в пълен размер.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съжаление за стореното.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението, вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието служебният защитник – адвокат се солидаризира изцяло със становището на прокурора и пледира за определянето му в законовия минимум от три години, както и за намаляване неговия размер с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

Счита, че така определено по размер, наказанието е съобразено с младата възраст и приноса на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, и е достатъчно да окаже нужното поправително и възпиращо въздействие върху подсъдимия.

1

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Към 10.10.2025г. подсъдимият Ю.И.Ч., роден на ...г., бил на 22 години и бил осъждан двайсет и един пъти с влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността.

С Присъдата по НОХД № .... г. по описа на PC - Я., влязла в сила на ...г., бил осъден ефективно на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

Около година след влизане в сила на горната присъда – 06.08.2023г., Ю.И.Ч. извършил престъпление по чл.196, ал-.1, т.1 от НК, за което с присъдата по НОХД № ....г. на ЯРС, влязла в сила на 24.01.2024г., би осъден ефективно на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Видно от данните в справката за съдимост, подсъдимият изтърпял определеното му по ЧНД №...г. на ЯРС общо наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на 07.06.2025г.

Около четири месеца след освобождаването му от затвора – за времето от около 21:00 часа до около 21:30 ч. на 10.10.2025 г., подсъдимият Ю.И.Ч. минал покрай дом № 36 на ул. „*.“ в гр. Я.. Прозорецът на една от стаите откъм улицата бил отворен и подсъдимият решил да влезе и да открадне каквото намери. Със запалка, която носел, запалил мрежата на комарника на прозореца в долния край, след което с ръце скъсал мрежата и през образувалия се отвор влязъл в къщата. Започнал да оглежда стаята и да търси ценности. В гардероба намерил черна платняна торбичка с ластик на стойност 5 лева, съдържаща банкноти с общ номинал 2000 лева и банкноти с общ номинал от 500 евро, равняващи се на 977,92 лева, които били собственост на свидетелката Н.Р.М от гр. Я.. Ю.И.Ч. взел торбичката с парите и с тях напуснал къщата през отвора, през който влязъл. След това отишъл в игрална зала в центъра на гр. Я., където изхарчил парите за хазарт.

След разкриване на деянието - на 16.10.2025г., с постановление на ЯРП от същата дата подсъдимият бил задържан на основание чл.64, ал.2 от НПК, след което с Опр. № ....г. на ЯРС му е взета мярка за неотклонение задържане под стража.

Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите Н.Р.М, И.и Н., от обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопрестъпление от 10.10.2025г. и приложения към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените дактилоскопна и оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото - справка за съдимост, характеристична справка и др., които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият Ю.И.Ч. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, тъй като на ...г., за времето от около 21:00 часа до около 21:30 часа, в гр. Я., от къща, находяща се на ул. „*.“ № 36, действайки в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - скъсване на мрежата на комарник, и използване на техническо средство - запалка, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2982,92 лева, от владението на собственика им Н.Р.М от гр. Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин както от обясненията му, така и от показанията на свидетелите И., които, като кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал, в т.ч. и със заключението на дактилоскопната експертиза, съдът кредитира изцяло.

От обективна страна, извършеното от подсъдимия покрива всички признаци от състава на престъплението кражба, очертан от разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от дома на св. Н.Р.М и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое такова. Т.е., е налице прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия и при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

За целта подсъдимият е използвал техническо средство – запалка, която по своето естество и предназначение служи за извършване на технически операции, като по този начин е осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.4 от НК. Същевременно, за да си осигури достъп до доставената вътрешността на жилището подсъдимият запалил и скъсал с ръце поставения на прозореца комарник. И тъй като тази вещ по своето естество и предназначение цели да изключи достъпа на трети лица, следва да се приеме, че в случая се касае за взломна кражба, т.е., че извършеното покрива обективните признаци и на квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК.

Обективно, подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № ... г. на ЯРС му е било наложено ефективно наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.

При това положение, след като посоченият размер на наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е отложено по чл.66 от НК, и с оглед размера на предвиденото наказание от две до дедесет години лишаване от свобода, престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 3 от НК, умишлено е и е извършено след навършване на пълнолетие, обективно, деянието осъществява признаците на престъпление, извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Обективно деянието се явява извършено и в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” НК, тъй като отделно от горната присъда, към момента на извършване на деянието Ю.И.Ч. е бил осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и с присъдата по НОХД № ...г. на ЯРС, като от изтърпяване на наказанията по тези две присъди до извършване на деянието, предмет на настоящото производство, не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ приложението на правилата на чл.28 и 29 от НК.

От субективна страна подсъдимият е диействал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването на вредоносния резултат. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите се е разпоредил с тях като със свои, проигравайки ги на хазартни игри. Знаел е, че действа без знанието и съгласието на собственика, разбирал е противоправния характер на извършеното и е целял противоправното си облагодетелстване. Безспорно, същият е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирал e, че поставения на прозореца комарник цели да ограничи достъпа на трети лица до вътрешността на жилището, че преодоляването на тази преграда, както и използването на горепосоченото техническо средство съществено ще го улесни за осъществяване на намерението и е целял именно това, като е знаел също, че върши деянието след като вече е осъждан ефективно на лишаване от свобода за други престъпления.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подсъдимия Ю.И.Ч. наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, значително под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – младата възраст, дадените в досъдебна фаза обяснения и сравнително невисоката стойност на отнетите вещи. От друга страна, за да 4 определи наказанието в горния размер, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, както и завишената степен на обществена опасност на личността на самия подсъдим, който, както се посочи, към момента на извършването му е осъждан деветнайсет пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността, без да се имат предвид присъдите по НОХД №.. .г. и по НОХД № ....г., двете на ЯРС, водещи до квалифициране на деянието като такова извършеното в условията на опасен рецидив, както и обстоятелството, че деянието предмет на настоящото производство е извършено четири месеца след освобождаването му от затвора, където е изтърпял не малко по размер общо наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода. Поради това съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три години лишаване от свобода, нито дават основание за определяне на по-леко по размер наказание. Още повече, че очевидно, налаганите му до момента наказания, включително и общото такова от една година и десет месеца лишаване от свобода, не са оказали нужното поправително и възпиращо въздействие върху личността му.