Присъда № 197 от 12.09.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 197/ 12.09.2022Г. ПО НОХД № 17059/ 2021

Г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, 100 СЪСТАВ

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство 1307/2021г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 19733/ 2021г. с който СРП е повдигнала обвинение срещу Б. ПЛ. М., роден на *******г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, с настоящ адрес в гр. София, ********, ЕГН: **********, за това, че:

1. На 24.06.2021 г. около 22.30ч. в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бул.

„Монтевидео“, в района на метростанция „Мизия“, чрез нА.сяне на удари с ръце в областта на главата и тялото, причинил на полицейски орган – Й. Л. Я., разузнавач VI степен в 02 група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 06 РУ – СДВР, при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, а именно – кръвонасядане на горен клепач на ляво око, кръвонасядане по вътрешния ъгъл на долен ляв клепач, охлузване по гръбната повърхност на пети пръст на дясна ръка, контузия на дясна ръка – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

2. На 24.06.2021 г. около 22.30ч. в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бул.

„Монтевидео“, в района на метростанция „Мизия“, противозаконно е пречил на орган на властта –

Й. Л. Я., разузнавач VI степен в 02 група

„Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 06 РУ – СДВР, да изпълни задълженията си по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: т. 3 при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в стрА.та”, като е препятствал действията й по установяване на самоличността му, буйствал и оказвал съпротива при задържането му – престъпление по чл.

270, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Посочва, че при извършване на оценка на доказателствените материали, а именно показанията на разпитаните по делото свидетели, извършените първоначални действия по разследването, както и назначените експертизи, не остава съмнение относно участието на подсъдимия в извършените деяния. Отбелязва, че двете деяния са извършени в условията на съвкупност и иска от съда след като определи за всяко от тях наказание поотделно да наложи на подсъдимия по-високото от тях, като отчете и чистото му съдебно минало. Счита, че така определеното наказание ще кореспондира със специалната и генералната превенция на чл. 36 от НК. Изразява становище, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Частният обвинител и граждански ищец, чрез повереника си адв. Н., иска от съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен 1 като му наложи наказание, близко до минимума. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият М. е извършил престъплението с пряк умисъл, като неговите действия са срещу полицейски служител по време на извършване на служебните му задължения. На следващо място, посочва, че деянието е извършено не само срещу полицейски служител, но и срещу честта и достойнството и телесната неприкосновеност на пострадалата. Иска от съда да определи размер на исканото от доверителката и обезщетение, като вземе предвид характера и начина на извършване на деянието, както и причинените душевни терзания на същата и съобрази факта, че е жена, макар обезобразяването й да е било само за няколко седмици.

Защитникът на подсъдимия адв. П. В., пледира, че подсъдимият Б.М. не е виновен по повдигнатите обвинения и иска от съда да постанови оправдателна присъда по всяко едно от тях. Посочва, че от събраните по делото доказателства според нея не се установяват по безспорен и категоричен начин повдигнатите обвинения и описА.та в обвинителния акт фактическа обстановка. По отношение на свидетелските показания изтъква, че показания на св. Й.Я., за това, че са й нанесени няколко удара с ръце в областта на лицето и след това с нейния колега са повалил подсъдимия като след като е бил повален, са били нанесени още няколко удара с лакът, не се потвърждават от други доказателства. В тази връзка, обръща внимание на показанията и на вещо лице П.И., който посочил, че е нанесен само един удар и с него са получени уврежданията, а вече след като Я. е паднала тогава са получени другите охлузвания по тялото. Допълва, че показанията на св. Д. също били противоречиви. Последното се изразявало в това, че от една стрА. същият твърди, че не е имал видимост, защото е бил зад гърба й и не е било осветено, а от друга си припомнил, че бил видял нА.сяне на удари. Уточнява, че в показанията си свидетелите И. и Ц., и двамата посочват, че мястото на случката не е било добре осветено. Изложеното поставяло под въпрос възможността на св. Д. правилно да възприема фактическата обстановка, която е била на момента.

Обръща внимание, че по делото е събрА. като доказателство медицинска документация относно здравословното състояние на бащата на подсъдимия, която е от само месец преди случката. Във връзка с нея били и показанията на майката на подсъдимия А. М.а, която заявила, че многократно се е налагало тя, заедно със сина й, да води нейния съпруг по болници, и обяснила, че е имало напрежение в семейната обстановка. Твърди, че това е повлияло по някакъв начин и на Богомил на 24.06.2021 година, без да посочва как.

Допълва, че св. М.а е предупреждавала многократно своя син да се пази от измами и да бъде предпазлив, заради случка, в която тя е била измамена. В тази връзка, изразява мнение, че фактът, че полицейските служители не са били с полицейски униформи и са слезли от цивилен автомобил, е допринесъл за съмненията, възникнали у подсъдимия Б.М.. В тази връзка се позовава на показанията на приятелите му, които макар да потвърдили, че полицаите са 2 представили два пъти полицейските си карти, това не било достатъчно – тъй като първият път било от далечно разстояние, на неосветено място и не им било предоставено достатъчно време. Твърди, че противно на показанията на св. Я., ставало ясно, че тя го е хвА.ла в гръб и нА.сяне на удари в лицето не е имало. Обръща внимание, че след случая тя е освидетелствА. и от снимките, които са по делото, не се вижда нищо друго, освен лявото око, което има синина. В подкрепа на изложеното били и показанията на всички свидетели, че не са виждали нито кръв по лицето й, нито синини.

От показанията на св. Я. и св. Д. ставало ясно, че след като подсъдимият е бил повален по лице и по корем в опита да му се сложат белезници, той е ударил св. Я. с лакът в областта на окото. Такъв механизъм обаче, според защитата не обосновавал извод за умишлено престъпление, тъй като подсъдимият бил с огънати ръце и се е опитвал да се освободи от захвата на полицейските служители, т. е. касаело се за непредпазливо деяние.

Охлузванията по тялото на Я. твърди, че са от падането й на асфалта, а не от нанесени и удари.

Отделно от изложеното твърди, че държавното обвинение е събирало само отегчаващи вината доказателства, извод за което можело да се направи от липсата на своевременно изискани материали от видеозаписи от метростанцията, където се е разиграла случката. Същевременно свидетелите – приятели на подсъдимия били призовани за разпит още същата нощ.

По отношение на обвинението по чл. 270 НПК счита, че няма умисъл.

Твърди, че полицаите не са имали отличителни знаци по себе си и подсъдимият не е знаел, че те са полицейски служители. Изложеното обуславяло невъзможност съставът на чл. 270, ал. 1 на НПК да бъде осъществен от обективна стрА..

Изтъква, че Б.М. учи във Военната академия, трудово зает е, има чисто съдебно минало, и за воденото срещу него дело представлявало шок. Иска от съда да оправдае подсъдимия по двете повдигнати обвинения, алтернативно – да му наложи наказания, под предвидения минимум.

Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от защитата.

В последната си дума подсъдимият Б.М. иска да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Б. ПЛ. М. с ЕГН **********, роден на *******г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, с настоящ адрес: **********.

Към датата да случката св. Й. Л. Я. заема длъжността разузнавач VI степен в 02 група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 06 РУ – СДВР.

Съгласно длъжностна характеристика за заемА.та от св. Я. длъжност, сред основните задължения на последната е изпълнение и на други задачи, 3 възложени й от служебното ръководство в рамките на предоставените й правомощия.

В изпълнение на заповед № 2302 – 610/24.06.2021г. относно специализирА. полицейска операция на местно ниво и изготвен във връзка с нея план, утвърден от Началника на 06 РУ – СДВР, на 24.06.2021г. в 22:00 часа св. Я. застъпила на работа в екип с колегата й – инсп. М.Д., за изпълнение на поставените им задачи, като участието в СПО на двамата следвало да продължи до 06:00 часа на 25.06.2021г.

Около половин час след започване на операцията, в гр. София, ж. к.

„Овча купел“, бул. „Монтевидео“, в района на метростанция „Мизия“, двамата полицейски служители забелязали четири лица от мъжки пол, приближили се до лицата и се легитимирали, заявявайки, че са полицаи от „Криминална полиция“ при 06 РУ – СДВР. Показали и служебните си карти. Когато полицаите поискали лични карти на проверяваните, трима от тях предоставили исканите документи. Лицата били установени като: Р. АЛ. ИВ., М. ЦВ. Д. и КЛ. Д. Ц.. Четвъртият мъж – обв. М., казал, че няма лична карта.

На въпроса дали знае своя единен граждански номер, обв. М. попитал „Какви сте вие?“, като поискал отново да види служебните карти на полицаите. Св. Я. и колегата й пак показали служебните си карти. След това полицаите казали на обв. М. да отиде с тях до служебния автомобил за извършване на справка и че ако не си спомни своя ЕГН, ще бъде отведен в управлението. Тогава обв. М. казал: „Какво ще стане, ако си тръгна?“, и както си стоял прав до парапета на метростанцията, изведнъж побягнал. Полицаите го подгонили и когато го настигнала св. Я., обвиняемият започнал да се дърпа и да буйства, като й нанесъл удари с юмруци в областта на главата и тялото. Св. Я. успяла да повали на земята обв. М., като в този момент дошъл и св. Д.. Докато бил на земята, обвиняемият продължавал да оказва съпротива и да буйства, но двамата полицаи успели да му сложат белезници и да го отведат със служебния автомобил до 06 РУ – СДВР. Обв. М. бил задържан със заповед по ЗМВР. Св. Я. била прегледА. първо от екип на ЦСМП в 06 РУ - СДВР, след което била насочена за преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след А.лиз на събраните по делото доказателствени средства и доказателства: гласни – на пострадалата Й. Л. Я., полицейския служител М. СЛ. Д., свидетелите очевидци М. ЦВ. Д. (вкл. приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), Р. АЛ. ИВ. вкл. приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), КЛ. Д. Ц. (вкл. приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), св. А. И.а М.а – майка на подсъдимия, Е.П.Т. – приятелка на пострадалата; обясненията на подсъдимия Б. ПЛ. М.; писмени – заключение на вещото лице П. ИЛ. К. по допусната и изготвена в хода на досъдебното производство медицинска експертиза, защитено в з. с. на 10.03.2023г., лист за преглед, издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ № 099645/25.06.2021г., СМУ № 135/2021г., издадено от д-р К.П., протокол за освидетелстване от 25.06.2021г., фиш за 4 спешна медицинска помощ, заповед за задържане на лицето Б. ПЛ. М. рег. № 951/24.06.2021г., протокол за обиск на Б. ПЛ. М., заповед № 2303610/24.06.2021г. относно провеждане на специализирА. полицейска операция, план за провеждането и, писмо от Военна академия „Георги Стойков Раковски“, справка за съдимост на Б. ПЛ. М., формуляр № 513р15812/05.06.2021г. за специфична длъжностна характеристика, акт за встъпване в длъжност.