Решение № 4116 от 17.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4116 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110111736 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от ***, с която срещу Х. Л.

Б., гр. ***, е предявен положителен установителен иск за установяване на регресно вземане за заплатена от ищеца сума на увреденото лице като обезщетение за претърпени от ПТП имуществени вреди и за сторени ликвидационни разноски, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, за което е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът Г. Ф. твърди, че на 15.11.2021 г. е изплатил по претенция № 21110327/04.11.2021 г. обезщетение в размер на 1 870,52 лв. на увреденото лице – Д. М. Ч., за настъпили при ПТП на 08.10.2021 г. имуществени вреди, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 37 лв. Сочи, че виновен за катастрофата е ответникът Х. Л. Б., който при движение с несъобразена скорост губи контрол и удря управлявания от увреденото лице автомобил. Също така ответникът е управлявал неговия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Счита, че ответникът му дължи заплатеното на увреденото лице обезщетение на основание чл. 558, ал.

7 КЗ. Въпреки отправената регресна покана той не е сторил това, поради което моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът Х. Л. Б. е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска. Не оспорва, че управляваното от ответника МПС не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва, че ищецът е заплатил процесното обезщетение на увреденото лице и е сторил ликвидационни разноски във връзка с щетата в посочените размери. Оспорва началната дата, от която може да се претендира законна лихва върху вземането, като счита, че тази дата може да е най-рано 03.12.2024 г.

Оспорва размера на дължимото обезщетение, както и механизмът на настъпване на вредите, като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице. Моли за отхвърляне на иска и за определяне на по-високо възнаграждение на особения представител.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

1

Представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е Протокол за ПТП № *** от 08.10.2021 г. /л. 86/, съставен от младши автоконтрольор към МВР за това, че на същата дата в 17,20 ч. е настъпило ПТП, причинено от управлявалия лек автомобил „М*** Х. Л. Б., който при движение с несъобразена скорост губи контрол и блъска спрелия лек автомобил *** с рег. № В ***, с водач Д. М. Ч., който се отмества и блъска участник 3. За виновен е приет водачът Х. Л. Б., на който са му съставени два АУАН. По автомобила на Д. М. Ч. има деформации на предна и задна част.

От Писмо от МВР от 11.11.2021 г. /л. 8/ се установява, че е уведомен ***че във връзка с настъпило ПТП на 08.10.2021 г. на водача на л.а. марка „*** с рег.№ ***– Х. Л. Б. са извършени нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е издадено НП № 210819-004404/21.10.2021 г., което е влязло в законна сила на 30.10.2021 г.

От представената справка от базата данни на ИЦ към Г. фонд /л. 09-10/ се установява, че автомобил с рег.№ *** е с прекратена полица „Гражданска отговорност“ на 19.09.2021 г., поради невнесена вноска.

От представено писмо от 04.11.2021 г. о***до Г*** /л. 12/ се установява, че водачът на Х. Л. Б. не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към часа на настъпване на събитието. Във връзка с ПТПто на 08.10.2021 г. е заведена претенция от увреденото лице /л. 11/

От Доклад по щета от 04.11.2021 г. и извършените експертизи във връзка с установените от описа щети /л. 13-16/ се установява, че стойността на вредите на ударения лек автомобил ***са в размер на 1 870,52 лв. Представен е снимков материал на щетите /л.

17-27/.

От писмо от 12.11.2021 г. /л. 28/ и преводно нареждане от 15.11.2021 г. /л. 29/ се установява, че на 15.11.2021 г. Г. фонд е заплатил сумата от 1 870,52 лв. на Д. М.

Ч. /собственикът на увредения автомобил ***

От регресна покана и известие за доставяне /л.30-31/, се установява, че ответникът е поканен да заплати на ищеца сумата от 1 907,52 лв., но няма данни за надлежно връчване.

Представени са доказателства от ОД на МВР-Варна /л. 83-89/ относно съставените на Х. Л. Б. АУАН и НП, както и изготвените протоколи за ПТП. Съставените актове на водача са за движение с несъобразена скорост, неносене на свидетелство за управление, и управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Представен е снимков материал от 11.10.2021 г. на процесния автомобил ***/л. 154160/, който вещото лице по допуснатата СТЕ е съобразило.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза /л. 162-166/ се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е удар на л.а. марка „***с рег.№ ***в спрелия пред него лек автомобил ****Т със скорост около 42,12 км/ч., който от своя страна удря стоящият пред него л.а. „***“. Вредите по другите автомобили са причинени от л.а. „***“, чиито водач не е реагирал своевременно. Описаните щети от ПТП биха могли да съответстват на механизма и е налице причинно-следствена връзка. Размерът на щетата съответства на определения в техническата експертиза на стойност 1 870,52 лв. Възможно е част от описаните деформации по предната част на л.а.

***да не са от процесното ПТП, но не е възможно да се установи кои от тях. Не може да се даде категоричен отговор дали вредите са причинени единствено от действията на водачът на л.а. „***“ или са в резултат от друго по-късно събитие. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че по капака на горната част имало деформации, които по-скоро не били от удара, 2 но е възможно да са от него.

От показанията на разпитания по делото свидетел А. К. С. /л. 137, гръб – 138/ се установява, че няма ясен спомен за инцидента. Негов е подписът в АУАН. Каквото е отразил такава е била ситуацията. Не помни дали имало видими следи по платното, като видно от протоколите участниците са били трима. Разговаряли са с участниците, за да установят какво е станало. Ударът между първата и втората кола се е случил преди удара с третата кола. Не помни да е имало противоречия за това какво се е случило.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д. М. Ч. /л. 138/ се установява, че си спомня, че е участвал в ПТП на 08.10.2021 г., като в спряло движение бил блъснат от момче с ***. Колата му *** се изместила и подпряла тази пред него. Фаровете му отпред били счупени, заедно с радиаторите за климатика и охлаждането. Отзад и отпред били счупени броните. Багажникът бил ударен. Легенчето за резервната гума. Задният автомобил го блъснал. Предявил претенции пред *** и получил обезщетение. Той се обадил на органите на реда, които дошли на място. Причината за уврежданията е ударът на автомобила зад него. Не знае с каква скорост се е движил, но при удара е изместил автомобила му 2-3 метра напред. Шофьорът на автомобила пред него нямал претенции, защото нямал увреждания. Свидетелят в рамките на 2-3 дни предявил претенцията си към *** Направили са оглед на щетите и са ги описали.

От показанията на разпитания по делото свидетел М. З. З. /л. 138, гръб/ се установява, че помни, че колата зад него била ударена от друга кола и след това него го ударили отзад.

Нямало почти никакви щети по неговия автомобил, само леки охлузвания по бронята. Чуло се първо звук на удар на кола в кола и после го ударили него. Усетил само един удар. Нямало допълнителни удари. Имало задръстване. Органите на реда дошли, но не помни какво са го питали. Не е ремонтирал автомобила си и не е предявявал претенции.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, за установяване дължимостта на регресно вземане за платено от ищеца на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от ПТП, причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и за сторените в тази връзка ликвидационни разноски, които са квалифицирани по чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че е изплатил обезщетението по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ на увреденото лице, при наличието на предпоставките за това; размера на платеното обезщетение и сторените ликвидационни разноски; че е поканил ответника да възстанови заплатената от ищеца сума.

В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да възстанови на ищеца заплатената от него сума на увреденото лице или че са налице предпоставки за ограничаване отговорността му, предвид съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

Между страните не се спори, че на 08.10.2021 г. е настъпило процесното ПТП, в което Х. Л. Б. е участвал, като е управлявал МПС без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на сумата в размер на 1 870,52 лв. и е сторил ликвидационни разноски в размер на сумата от 37 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ***изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка 3

"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ е предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

От представените по делото доказателства се установиха фактите, за които ищецът носи доказателствена тежест. Установи се, че е настъпило ПТП с участието на ответника, който е управлявал своя лек автомобил без същият да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На ответника дори са му съставени два акта за установяване на административно нарушение и въз основа на тях са издадени две наказателни постановления, които са влезли в сила. Установи се, че за претърпените от другия водач имуществени вреди е определено и изплатено обезщетение от ищеца в размер на 1 870,52 лв., както и че ответникът е поканен да възстанови сумата.

Същевременно не се установи факта, за който ответникът носи доказателствена тежест – да изпълни задължението си да възстанови на ищеца заплатената от него сума на увреденото лице. В настоящото производство съдът не може да разглежда възражения на особения представител на ответника, че последният не е виновен за настъпилото ПТП, които същият е могъл да изложи в административното производство по оспорване на издадените му актове за установяване на административни нарушения, като в случая съдът изследва единствено дали е изпълнен фактическия състав за възникването на регресни права на ищеца.

Няма данни да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от другите участници във верижната катастрофа. Точно обратното се установява от свидетелските показания и заключението на вещото лице. Причинените щети върху автомобил *** са в резултат от действията на ответника, който с несъобразена скорост е блъснал спрелия пред него автомобил, който от своя страна е блъснал спрелия пред него.