Решение № 933 от 11.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Бургас, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500994 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№263028/21.04.2021г. по описа на РС Несебър, подадена от „АДВАНСД КУОЛИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 201689372, представлявано от Авги Константинос Устабасиду, против Решение № 260087 от 6.04.2021г., постановено от РС Несебър по гр.д.№799/2020 по описа на същия съд.

С посоченото решение е отхвърлен иска на въззивното дружество против Етажната собственост на Апартхотел „Мида“, находящ се в КК „Слънчев бряг“- запа д, кв. „Чайка“, управлявана от „ТиМ ЦЕНОВИ“ ООД, представлявано от Мартин Ценов, за отмяна на всички решения, взети на проведено на 14.08.2020г. Общо събрание на етажната собственост на Апартхотел „Мида“, а въззивното дружество е осъдено да заплати на етажната собственост разноски в размер на 800 лв.

Изложени са оплаквания, че решението е противоречиво, неясно, очевидно неправилно и несправедливо, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

Развити са съображения, че първоинстанционният съд не е анализирал и не е извършил обсъждане на писмените доказателства от въззивното дружество, поотделно и в тяхната съвкупност, не е преценил правилно приложения доказателствен материал и не е съобразил разпоредбите на закона.

Неправилен бил извода на съда във връзка с избирането на протоколчик на 1 събранието, че същият бил избран със 100% от гласовете на представените идеални части на ЕС, т.е. с единодушие от присъстващите на събранието, при положение, че присъствалите на събранието собственици притежавали 94,13 % от общите части на сградата. Този извод противоречал на чл.17, ал.1 от ЗУЕС.

На второ място, съдът неправилно приел, че възраженията на въззивника по повод представените пълномощни /че данните са попълнени от различни хора, с различен почерк/ са неоснователни, както и че страната не е ангажирала доказателства в хода на съдебното производство относно неавтентичността, съответно- неверността на пълномощните. Сочи, че пълномощните са представени по делото от въззивника, като с просто око може да се констатира, че данните в 6-те броя пълномощни /л.23-28/ са попълнени от различни лица с различен почерк. Сочи съдебна практика на ВКС, че ако съда няма специални знания, следва да ползва експертно становище на специалист в съответната област.

Неправилно съдът приел, че протоколът от ОСЕС отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. А. И. който не бил собственик в ЕС, нито съсобственик с А.А.И., управител и едноличен собственик на „Елтър“ ЕООД, участвал в ОСЕС без да е упълномощен по реда на чл.14, ал.1 ЗУЕС, което не било отразено в протокола и в списъка на присъстващите в ОС.

Пълномощните на С.М., С.П. и В.Ф. не били нотариално заверени съобразно изискването на чл.14, ал.3 ЗУЕС, тъй като представляващия ги А.И. не бил член на домакинството на някое от представляваните лица. Същото се отнасяло и до лицето С.П., присъствал на събранието като собственик, без да е такъв. Заявява, че последният бил едноличен собственик на „Империя ГДН“ ЕООД.

Според въззивника, в мотивите на решението си съдът не съобразил и не се произнесъл по наведените в исковата молба твърдения относно опорочената процедура за осъществяването на представителство в ОСЕС съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 ЗУЕС, понеже само двама собственици били упълномощени надлежно- „Дайнамик Дивелопмънт“ ЕООД и Христина Д.. Изтъква, че съобразно разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗУЕС едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели, поради което ако едно лице представлява освен себе си и още три лица, изразената от пълномощника воля е невалидна предвид нарушението на императивната норма. Сочи се, че нарушението на разпоредбите относно участието на пълномощник води до незаконосъобразно формиране на кворума при вземането на решения, а оттам и до незаконосъобразност на самите решения.

Неправилен и необоснован бил извода на съда за неоснователност на възраженията на въззивника във връзка с пълномощното на О.Н., написано на руски език, което не представлява валиден документ, понеже не било заверено от компетентен орган.

Становището на съда било в противоречие с разпоредбата на чл.185 ГПК.

Неправилно съдът приел, че дори да се изключат, поради липсата на доказателства за собствеността, притежаваните от Г.Н. 9,24 % от общите части от представените на събранието 94,13 % ид.ч. от общите части, това не се отразявало на законността на проведеното събрание и взетите решения. Същият не държал сметка, че против решението по т.1 от дневния ред били гласували 25,11 % от представените идеални части, поради което след приспадането им от 94,13% , се оказвало, че за управител на ЕС са гласували 2 собственици, притежаващи 59,95% ид.ч. от общите части на сградата, т.е. по-малко от необходимите според нормата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС 67 % от общите части на ЕС.

На следващо място се сочи, че не е възможно решението за договора и лицата, които ще го подписват, прието по т.1 от дневния ред, да са били приети на ОС на ЕС на 3.08.2017г., тъй като „ТИМ Ценови“ ООД било образувано на 9.07.2020г.

В заключение , въззивникът счита, че предвид липсата на валидно упълномощаване за голяма част от взелите участие като пълномощници лица, не бил налице кворум за вземане на решения. Не били спазени изискванията за съдържание по чл.15, ал.1 и чл.19, ал.8 от ЗУЕС.

Изтъква, че нарушението на императивни правни норми е самостоятелно основание за отмяна на взетите решения, а разпоредбите на ЗУЕС били императивни и не позволявали разширително тълкуване.

Посочено е още, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е непълна, неправилна и не кореспондира с доказателствения материал.

Според въззивника, съчетанието на гореизложените пороци, изразяващи се в неспазване нормите на чл.14, ал.1, ал.3 и ал.4, чл.16, ал.3, чл.17, ал.1 и тези, касаещи минимално изискуемия кворум по чл.15, ал.1, чл.17, ал.2, т.7, чл.19, ал.5 и ал.8 от ЗУЕС, води до незаконосъобразност на всички решения на ОС на ЕС.

Макар по делото да не е отправено искане за отмяна на обжалваното решение, същото следва от искането на въззивника да бъдат отменени всички решения на ОСЕС от 14.08.2020г.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното дружество поддържа жалбата и моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.

Въззиваемата етажна собственост не е подала отговор на въззивната жалба и не участва чрез свой представител в съдебното заседание, проведено пред въззивната инстанция.

По допустимостта на производството.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

„Адвансд Куолити Сървисиз” ЕООД е предявило с иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от Общото събрание на етажната собственост на апартхотел „Мида”, с административен адрес Община Несебър, КК „Слънчев бряг- запад”, кв. „Чайка”, проведено на 14.08.2020г. Твърди се, че решенията са взети при допуснати нарушения на императивните материално-правни разпоредби на ЗУЕС, свързани с представителството на етажните собственици, както и кворума за вземане на решенията, поради което същите били незаконосъобразни. Развити са подробни съображения.

Представени са доказателства.

Ответната Етажна собственост, представлявана от адв. Петър Атанасов, е 3 представила своевременно отговор, с който е оспорила иска като недопустим и неоснователен. Сочи се, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, който е изтекъл на 18.09.2020г. По делото била представена извадка от „Български пощи” на името на трето лице, нямащо никаква връзка с ищеца. По същество намира исковата молба за неоснователна. Сочи, че съдържанието й е изцяло неясно, поради което трудно се извежда какво точно се оспорва и на какво законово основание. Счита, че исковата молба има по- скоро характер на частна графологична експертиза, изготвена от неправоспособно лице, в която се прави анализ на почерка на пълномощните, а оттам и на тяхната достоверност. Изтъква се, че не е известно някой от етажните собственици да е упълномощавал ищеца от негово име да оспорва изразената в пълномощното воля на етажния собственик, а основна максима в правото е, че никой не може да предявява права на трето лице, освен ако не е изрично упълномощен за това. Намира за неоснователно позоваването на разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗУЕС, като сочи, че не са ангажирани никакви доказателства за нарушаването на нормата, но дори да се докаже обратното, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС. Моли искът да бъде отхвърлен.

Не ангажира доказателства.

С обжалваното решение Несебърският районен съд е приел, че искът по чл.40 ЗУЕС е неоснователен, поради което го е отхвърлил. Приел е, че не са ангажирани доказателства, установяващи неавтентичността на пълномощните от М.В., В.М., С.М., С.П., С.П. и В.Т., поради което е счел за неоснователно оплакването, че същите не били надлежно представлявани на събранието, понеже данните в пълномощните са попълнени от различни хора. Ето защо, съдът е приел, че тези пълномощни съдържат изявления на лицата, които са ги издали и удостоверяват тяхната воля да бъдат представлявани на процесното общо събрание.

По отношение на възражението, че лицето А.И. не е собственик на самостоятелен обект в сградата, поради което представляваните от него собственици- С.М., С.П., В.Ф. и Г.Н., следвало да представят нотариално заверено пълномощно, съдът е приел, че от копието на книгата на собствениците на процесната сграда /л.98/ се установява, че А.И. е съсобственик с А.А.И. на ап.1 от процесната сграда. Затова е счел възражението за неоснователно.

Приел е също, че не са представени доказателства за собствеността на пълномощника Генадий Новордасян, освен отразеното в списъка на представляващите /л.90/, че е собственик на ап.45. Счел е обаче, че дори да се изключат притежаваните от него 9,24 % ид.ч. от общите части на сградата, това не би се отразило на кворума, който би бил намален до 85,06%, тъй като минимално изискуемия кворум за приемането на решенията бил 67% съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗУЕС.

Съдът е посочил също, че в ЗУЕС няма изискване за форма и език на пълномощните, представяни на ОСЕС, поради което е счел за неоснователни възраженията на ищеца в тази насока /относно пълномощното на О.Н., а именно, че същото е на руски език и не е заверено от компетентен орган- бел. На докладчика/. Посочил е още, че невписването на етажните собственици Т.П. и Л.Б. в книгата на ЕС също не опорочава кворума за провеждане на общо 4 събрание и определящ законността на взетите решения, тъй като същите черпят правото си на собственост от съответните документи за придобиване на собствеността им, а не от посочената книга.

Районният съд е приел на следващо място, че липсват доказателства и за собствеността на „Тим Ценови” ООД в процесната етажно собственост, поради което е счел че оправомощаването им да представляват етажната собственост е на основание чл.19, ал.8 от ЗУЕС, което решение е взето с мнозинство от 69,02% ид.ч. от общите части на сградата.

Представеният от това дружество бюджет касае бъдещи приходи и разходи на етажните собственици, като видно от протокола етажните собственици са се запознали с него и са имали възможност да го обсъдят, поради което е намерил, че приемането на бюджета с мнозинство от 73,32% от представените ид.ч. от общите части на сградата е законосъобразно. Съдът е счел за неоснователно и възражението на ищеца, че на процесното ОСЕС не е бил определен размера на паричните вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части, както и този на паричните вноски за фонд ремонт и обновяване, като е посочил, че на отмяна подлежат само положителните решения на ОСЕС, но не е такива, с които се отхвърля проект за решение или изобщо не се взема решение, защото съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.

Разпечатката съдържа 43 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80181636-aea7-486b-9f94-3ef386670e2c