Определение № 1787 от 18.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1787 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501932 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.121 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.

„Позитано“ №5, ЕИК 000694286, чрез пълномощника му по делото юрк.

Николай Злидолски, против Определение №6013 от 26.05.2023г., постановено по гр.д.№4550/2023г. по описа на ПРС, Х II гр.с., с което е отхвърлено възражението на дружеството за местна неподсъдност на спора на Районен съд- Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на направеното възражение, като делото се изпрати по подсъдност на Софийския районен съд.

Ответната страна по частната жалба- „Инфинити 47“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Руски“ №14, ЕИК 207144795, чрез пълномощника си по делото адв. С. П., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в 1 срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Районен съд- Пловдив е бил сезиран с предявен от „Инфинити 47“ ЕООД против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск за заплащане на обезщетение по сключен между страните договор за застраховка „Каско“. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото на Районен съд- Пловдив, тъй като седалището му е в гр. София, и е поискал изпращане на делото по подсъдност на Софийския районен съд. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Така постановеното определение е неправилно.

Разпоредбата на чл.115 от ГПК, видно от заглавието й, урежда подсъдността на исковете за непозволено увреждане, като в ал.2 същата действително предвижда, че исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател се предявяват по седалището на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая обаче съдът не е сезиран с иск за непозволено увреждане, а с иск за заплащане на обезщетение по сключен между страните договор за застраховка, основание за заплащането на което е настъпването на предвидения в договора риск. Ето защо по така предявения иск не може да намери приложение предвидената в чл.115, ал.2 от ГПК особена местна подсъдност. В този смисъл е налице и формирана съдебна практика /Определение №87 от 21.02.2020г. на ВКС по ч.т.д.№2870/2019г., I т.о./, в която се приема, че особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 от ГПК не се прилага по всички искове по КЗ, а само по тези, чиито правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а ищец е увреденото лице, каквото качество няма страната по застрахователен договор, 2 претендираща заплащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие. Доколкото в случая ищецът е търговско дружество, което няма качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и чл.113 от ГПК, то е приложима общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 от ГПК, предвиждаща, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда по тяхното седалище.

Ответното дружество е със седалище в гр. София, поради което възражението му, направено с отговора на исковата молба, за местна неподсъдност на делото на Районен съд- Пловдив, е основателно.

Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови изпращане на делото по подсъдност на Софийския районен съд.

Искането в частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. С постановения в настоящото производство акт се определя местно компетентния съд, който да се произнесе по предявения иск, поради което и със същия делото не приключва по смисъла на чл.81 от ГПК. Направените от страните разноски в настоящото производство следва да бъдат претендирани пред съда, който ще се произнесе по основателността на предявения иск, като същите следва да бъдат присъдени в зависимост от крайния изход на спора.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №6013 от 26.05.2023г., постановено по гр.д.№4550/2023г. по описа на ПРС, ХII гр.с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4550/2023г. по описа на ПРС, ХII гр.с., и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение, а цялото дело- на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4