Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6 от 02.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35351/2024
Вид
Определение № 6
Подписан
02.01.2025
В сила
02.01.2025
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. София, 02.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110135351 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 02.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 35351/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу И. И. Н., като се твърди, че между „Юробанк България“ АД и И. И. Н. бил сключен Договор за потребителски кредит № FL557505/10.11.2010 г. по силата на който банката била предоставила на ответника сумата от 9420,00 лева, а последният се бил задължил да върне дължимите суми за период от 120,00 месеца, съобразно уговореното в договора, ведно с дължимата договорна възнаградителна лихва. Поддържа, че ответника не бил изпълнил задълженията си по договора, поради което между „Юробанк България“ АД и „Колект БГ“ АД бил сключен договор за цесия от 20.03.2020 г. по силата на който банката цедент прехвърляла на ищеца – цесионер портфейл от вземания, вкл. процесните, които били описани в Приложение № 1 към договора.

Навежда доводи, че между „Колект БГ“ АД в качеството на цедент и „ЕОС Матрик“ ЕООД бил сключен договор за цесия от 11.12.2020 г., с което вземанията по първата цесия били прехвърлени и описани в Приложение № 1 от договора, като сред тях било и процесното.

Излага съображения, че ответникът бил уведомен за цесията, като за периода от 11.12.2020 г. до предявяването на исковата молба била заплатена сумата от 440,00 лева. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжникът бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 3454,41 лева – главница за периода от 10.02.2019 г. до 10.11.2020 г., както и сумата от 1123,23 лева – мораторна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 17.01.2024 г., както и присъждането на деловодни разноски.

1

С протоколно определение от 28.11.2024 г., съдът е уважил направено искане по чл.

64 и сл. от ГПК, като е възстановил срока за отговорна исковата молба на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен отвод за недопустимост на предявените искове, тъй като липсвала идентичност на вземанията в исковата молба и издадената заповед за изпълнение. Твърди, че претенциите са недоказани, като освен това сочи, че са погасени по давност. Поддържа, че не е погасявал вземания към ответника. Развива съображения, че твърдените цесии не били прехвърлили надлежно твърдените вземания, като и не бил уведомяван за същите. Аргументира с оглед възражението си за погасителна давност, че банката с писмо от 28.01.2016 г. била обявила вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, като същото уведомление било изпратено и до поръчителя по договора за банков кредит, като прави извод, че са неверни твърденията на ищеца за това, че кредита бил станал изцяло изискуемо на 10.11.2020 г. Прави извод, че вземанията за главница са били изцяло погасени по давност, предвид предсрочната изискуемост, а с оглед правилото на чл. 119 ЗЗД погасени по давност били и акцесорните вземания. Досежно плащанията, макар и да ги оспорва, инвокира довод, че погасените по давност вземания не прекъсват последната, макар и същото да не било недължимо платено.

Поддържа, че действително е имал друго задължение към ответника за което не бил налице правен спор – извън процесното – по което били правени редовни плащания, като въпреки сключено споразумение между страните ищецът неправилно бил отнасял плащанията, за което прави подробна обосновка. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 183 ГПК да се изиска от ищеца да представи писмените доказателствени средства в оригинал, както и за допускане на задачи към заключението на ССчЕ, а така също и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел за установяване на обстоятелства свързани със сключването и изпълнението на договора и обявяването на предсрочна изискуемост. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение отводът за недопустумост на предявените искове, съдът намира, че в случая предявените вземания кореспондират с издадената заповед за изпълнение, поради което същите са процесуално допустимо. Въпреки това с оглед изявленията и уточненията на ищеца, че предявява претенциите в намален размер, съдът намира, че с оглед правилото на чл. 415, ал. 5 ГПК, то доколкото исковете не са предявени в пълният им размер, то не е спазен изцяло предвидения в закона срок, поради което Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5262/2024 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав следва да бъде обезсилена в частта за претенцията за главницата за сумата над 3454,41 лева до пълния размер от 8037,33 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL557505/10.11.2010 г., както и частта за сумата над 1123,23 лева – мораторна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 17.01.2024 г. до пълния предявен размер от 2613,40 лева, като в тази част производството следва да бъде прекратено.

Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, чийто клаузи за лихва са индивидуално уговорени; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на 2 вземания по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълни и главно посочените материални предпоставки, а ответника, че е заплати претендираната сума. По отношение направеното възражение за погасителна давност ответникът, следва да установи изискуемо вземане и период на изтекла погасителната давност, а ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на искова молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

По отношение на доказателствените искания на ищеца и ответника за допускане изслушването на заключението на ССчЕ, съдът намира, че същите са направени своевременно, поради което същите са процесуално допустими, а предвид предмета на правния спор и разпределената доказателствена тежест, същите се явяват и необходими и относими, поради което следва да бъдат уважени.

Неоснователно е доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи всички писмени доказателства към исковата молба в оригинал. Макар и искането да е направено своевременно, то същото е самоцелно и в противоречие с чл. 3 ГПК, доколкото не се твърди от ответника, че подобни писмени доказателствени средства не съществуват в оригинал. Тоест, дори искането да бъде уважено, предвид липсата на други твърдения и оспорвания изобщо не става ясно какви факти от обективната действителност ще се установят с писмените доказателствени средства в оригинал вместо представените заверени преписи. Следователно доказателственото искане трябва да бъде оставено без уважение.

На следващо място по отношение доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства, съдът счита, че искането е своевременно направено, но същото по аргумент от чл. 164, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 3 ГПК попада в относителната забрана на закона за допускане събирането на гласни доказателствени средства. При това положение, за да съдът да се произнесе по относимостта и необходимостта на гласните доказателствени средства, следва първа да предостави възможност на ищеца да изрази становище дали предоставя изрично съгласие за допускане събирането на гласни доказателствени средства по делото, като след това настоящият съдебен състав ще се произнесе по доказателственото искане.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5262/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за претенцията за главницата за сумата над 3454,41 лева до пълния размер от 8037,33 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL557505/10.11.2010 г., както и частта за сумата над 1123,23 лева – мораторна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 17.01.2024 г. до пълния предявен размер от 2613,40 лева, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д.

№ 5262/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в тази му част.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението на ССчЕ по задачите формулирани в 3 исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит от 400,00 лева, вносим по сметка на Софийският районен съд в едноседмичен срок от съобщението, както следва: сумата от 300,00 лева от ищеца и сумата от 100,00 лева от ответника.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. М., която да бъде уведомена да работи по поставените задачи, след като бъдат представени доказателства за внесените депозити.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.

183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи в оригинал писмените доказателствени средства към исковата молба.

УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок на основание чл. 164, ал. 2 ГПК да изрази изрично становище дали дава съгласие за допускане събирането на гласните доказателствени средства, чието събиране е поискано с отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. ***; Юлиана Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.

*** в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .