Протокол № 918 от 30.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 918 гр. Пазарджик, 26.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220100098 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът Д. С. В. – редовно призован, не се явява лично в съдебната зала.

За него се явява адв.С. В. М., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно по делото.

Ищецът Г. И. А. – редовно призован, не се явява лично в съдебната зала.

За него се явява адв.С. В. М., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно по делото.

Ответникът Е. М. ЕООД – редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.

Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, поддържаме исковата молба с която искаме на основание чл.439 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК да се признае за установено, че доверителите ми Д. С. В. и Г. И. А. не дължат на 1 ответника сума в общ размер на 12434.59лв., всичко по изпълнителен лист на Районен съд Пазарджик от 18.06.2010г., който е предмет на принудително изпълнение по изпл.дело № 207/2023г. при ЧСИ В. Б., поради погасяването им по изтекла погасителна давност.

Във връзка с подадения отговор на исковата молба, оспорваме, че не е налице правен интерес за доверителите ми за предявяването на настоящият иск. Спрямо тях е налице висящо изпълнително дело, по което се извършват изпълнителни действия и към момента, с взискател ответника Е. М.

ЕООД , които в края на 2023 година са образували изпълнително дело №207 при ЧСИ Б.. С това си действие, считаме, че те са дали повод и се обуславя правния интерес за доверителите ми, иска да се установи, че задължението им е погасено по давност.

Допуснали сме техническа грешка в петитума на исковата молба, като неправилно е записано, че частното гражданско дело по което е издаден изпълнителният лист е номер 2334 от 2010г., но от представените документи, включително заверен препис от изпълнителният лист е видно, че същия е издаден по ч.гр.дело №2343/2010г. по описа на РС Пазарджик. Моля, тази допусната техническа грешка да бъде отстранена при докладване на делото.

Моля да признаете за установено, че задължението на ищците по изпълнителен лист на РС Пазарджик от 18.06.2010г., издаден по ч.гр.дело №2343/2010г. е погасено по давност и ищците не дължат съответните парични суми на ответното дружество.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Няма как да се постигне спогодба, тъй като не се явява процесуалният представител на ответника.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл.439 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК и цена на иска 12 434.59 лева.

Подадена е искова молба с която твърди, че съгласно Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г. по ч.гр.д. № 2343/2010г.по описа на РС Пазарджик Д. С. В. с ЕГН:********** и Г. И. А. с ЕГН: ********** са осъдени солидарно да заплатят на Банка ДСК ЕАД с 2 булстат:121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ № 17 сума в размер на 9 453.59 лева, лихва в размер на 2737.28 лева от 07.02.2009г. до 10.07.2010г., законна лихва от 16.06.2010 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 244 лв. държавна такса всичко по Изпълнителния лист в размер на 12 434.59лв. На 08.03.2011г. при ЧСИ Д.М.Т. с район на действие: Окръжен съд - гр. Пловдив и peг.№ 828 е образувано изпълнително дело с № 2011828040211 срещу Д. С. В. с ЕГН:********** и Г. И. А. е ЕГН:********** в качеството им на длъжници по гореописания Изпълнителен лист с взискател: Банка ДСК ЕАД. По изпълнителното дело има извършени няколко изпълнителни действия. Сочи се, че по време на изпълнителното дело вземането е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, които са станали взискатели в изпълнил едното производство. С Постановление от 26.02.2016г. по изпълнително дело № 211 от 2011г. ЧСИ Д.М. като е взела предвид, че по изпълнителното производство взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от 2 (две) години на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е поставила: „прекратяване изпълнителното производство по изпълнителното дело“.

Сочи се, че в последствие вземането по изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г. е прехвърлено на Е. М.

ЕООД, с ЕИК:131001375 с договор за цесия. През 2023г., Е. М.

ЕООД е образувало изпълнително дело с № 207 от 2023г. при ЧСИ В. Б., с район на действие: Окръжен съд - гр. Пазарджик и peг. № 886. На 14.09.2023г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на Д. С. В. в Обединена българска банка АД. Твърди се, че в момента изпълнителното дело е все още висящо и действащо.

Сочи се, че от прекратяване на изпълнително дело № 211 от 2011г. при ЧСИ Д.М. на 26.02.2016г. до първото от тогава изпълнително действие спрямо един от длъжниците - Д. С. В., а именно наложен запор върху банковата сметка на Д. С. В. в Обединена българска банка на 14.09.202 г. са минали повече от 5 (пет) години. По този начин е изминал период повече от 5 г., през който не са предприемани никакви действия, които на основание чл.116 от ЗЗД да прекъснат започналата да тече съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС давност от 26.06.2015г., когато все още е имало висящо изпълнително производство при ЧСИ Д.М.. От влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по 3 изпълнително дело № 211 от 2011г. при ЧСИ Д.М. няма извършени изпълнителни действия, които на основание чл. 116 от ЗЗД да прекъснат погасителна та давност. Твърди се, че в момента на налагане на запора върху банковата сметка на Д. С. В. по изпълнителното дело при ЧСИ В. Б. петгодишния давностен срок съгласно чл.110 от ЗЗД вече е бил изтекъл.

Предвид това в полза на Д. С. В. и Г. И. А. е изтекла петгодишната давност и задължението им по Изпълнителен лист на Пазарджишкия районен съд от 8.06.2010г. е погасено по давност. Сочи се, че задължението на Д. С. В. и Г.

И. А. по Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г., представляващи задължения в размер на 9 453.59 лева, лихва в размер на 2737.28 лева от 07.02.2009г. до 10.07.2010г., законна лихва от 16.06.2010г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 244 лв. държавна такса за погасено по давност.

Оформен е петитум, с който се иска от съда на основание чл. 439 във вр. с чл. 124. ал. 1 от ГПК да признае за установено, че поради погасяването по давност на задължението на Д. С. В. и Г. И. А. по изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г. по ч.гр.д.№2343/2010г. е погасено по давност и доверителите ми не дължат съответните парични суми на Е. М. ЕООД, с ЕИК: 131001375.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество Е. М. ЕООД с която се сочи, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска. Твърди се, че липсва спор по фактическата обстановка, изложена в исковата молба и становището на ответника. Сочи се,ч е възражението е само досежно правните изводи, които следва да се направят въз основа на едни и същи факти. Твърди се, че не съществува право на принудително изпълнение за процесиите суми. Вземането продължава да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. Сочи се, че в исковата молба ищецът не оспорва съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притежателно право на принудително изпълнение.

Сочи се, че въпреки това, в подкрепа на твърдението, че ответникът не е дал 4 повод за завеждане на иска и че не може да предприеме каквито и да било правни действия по събиране на задължението. С отговора е отправена покана до ищеца да получи от ответното дружество оригиналния екземпляр на изпълнителния титул, а именно ИЛ на PC Раднево или да посочи адрес, на който да му бъде изпратено чрез куриер, в тази връзка определение по ТД 132023г. на ОС Добрич.

Моли се съда, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „Е. М.” ЕООД, делото да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск, присъди разноски в полза на ищеца и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, правя възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезирам и моля на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.

Сочат се доказателства. Претендират се разноски.

По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай ищците следва да докажат твърдените с исковата молба обстоятелства, както и че в процесният период по - дълъг от 5 (пет) години, не са били извършвани принудителни изпълнителни действия спрямо тях. В тежест на ответното дружество е доказването на възраженията, които са направени с отговора на исковата молба.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, нямам възражения по 5 доклада. Да се приеме. Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ с ОПРЕДЕЛЕНИЕ №746 от 18.03.2024г. е приел представените от страните писмени доказателства. Изискал е материалите по изп.д.

№211/2011г. по описа на ЧСИ Д.М. с район на действие ОС Пловдив и материалите по изп.д.№207/2023г. по описа на ЧСИ В. Б. с район на действие ОС Пазарджик. Изискал е материалите по ч.гр.д №2343/2010г. по описа на РС Пазарджик.

СЪДЪТ докладва на страните постъпило писмо с вх.№7970 от 27.03.2024г. от ЧСИ В. Б. с което изпращат на съда копие на изп.д.№207/2023 по описа на ЧСИ В. Б. с район на действие ОС Пазарджик. На основание т.8а от ТТР към ЗЧСИ, следва страната поискала копие от изпълнителното производство да внесе такси в размер на 24,00 лв. по описаната банкова сметка на ЧСИ Б..

СЪДЪТ докладва на страните постъпило писмо с вх.№8378 от 01.04.2024г от ЧСИ Д.М. с което изпращат на съда копие на изп.д.

№211/2011г. описа на ЧСИ Д.М. с район на действие ОС Пловдив.

СЪДЪТ докладва на страните постъпило писмо от РС Пазарджик с изх.

№ 60127 от 25.04.2024г. с което изпращат за прилагане по делотото материалите по ч.гр.д.№2343/2010г. по описа на РС Пазарджик.

АДВ.М.: Моля да се приемат тези писмени доказателства.

СЪДЪТ счита, че постъпилите по настоящето производство материали по ч.гр.д.№2343/2010г. по описа на РС Пазарджик, изп.д.№211/2011г. описа на ЧСИ Д.М. с район на действие ОС Пловдив и изп.д.№207/2023 по описа на ЧСИ В. Б. с район на действие ОС Пазарджик са относими към предмета на настоящият правен спор и като такива следва да се приемат по делото.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА постъпилите материали с писмо с вх.№7970 от 27.03.2024г. от ЧСИ В. Б. - копие на изп.д.№207/2023 по описа на ЧСИ В. Б. с район на действие ОС Пазарджик.