Решение № 12930 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12930 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110152886 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. П., срещу „*********“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника, в качеството му на наследник по закон на наследодателя му ******* П., поради погасяването им по давност, вземания за сумата от 671.18 лева – незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.1998 г. до м.03.2000 г., заедно със законната лихва, считано от 24.10.2000 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава върху главницата към 10.11.2000 г. в размер на 115.63 лева и разноски в размер на 15.74 лева, за които суми е бил издаден в полза на „********* “ ЕАД изпълнителен лист от 15.06.2001 г. и е било образувано изпълнително дело /ИД/ 2010*****0404050 по описа на ЧСИ ******** с рег. № ***** на КЧСИ, а в последствие делото било преобразувано в изпълнително дело 2025*****0403584 по описа на същия съдебен изпълнител.

В исковата молба се твърди, че вземането е погасено по давност, като последното изпълнително действие било предприето на 18.10.2011 г. Поддържа, че в изпълнителният лист като длъжник е посочен ******* П., който е починал, а негов наследник по закон е неговият син Д. Р. П.. Сочи, че разбрал за образуваните изпълнителни дела след извършена справка в Агенцията по вписванията. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „*********“ ЕАД, в който се навеждат твърдения за неоснователност на претенциите. Изложени са подробни съображения, че по делото са предприети множество действия, чрез които давността е била прекъсвана многократно. Обръща внимание, че в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла предвид Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С доклада, изготвен по реда на чл. 146 ГПК и обявен за окончателен, между страните 1 е обявено за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че срещу ******* П. е издаден изпълнителен лист от 15.06.2001 г. по гр.д. № 08423/2000г. по описа на СРС, 64-ти състав за следните суми: 671.18 лева – незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.1998 г. до м.03.2000 г., заедно със законната лихва, считано от 24.10.2000 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава върху главницата към 10.11.2000 г. в размер на 115.63 лева и разноски в размер на 15.74 лева в полза на „********* “ ЕАД, както и че по издадения изпълнителен лист срещу ищеца е било образувано изп.д. № 4050/2001 г. пред ДСИ, а в последствие преобразувано в изпълнително дело № 2025*****0403584 по описа на ЧСИ ******** с рег. № ***** на КЧСИ.

От приложения към настоящото дело препис от изпълнително дело № 2010*****0404050 по описа на ЧСИ ********, рег. № ***** на КЧСИ се установява, че ответникът „**********“ ЕАД на 30.11.2010 г. е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу ******* П. за събиране на сумата от 671.18 лева – незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.1998 г. до м.03.2000 г., заедно със законната лихва, считано от 24.10.2000 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава върху главницата към 10.11.2000 г. в размер на 115.63 лева и разноски в размер на 15.74 лева, въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2021 г., издаден по ч.гр.д. № 08423/2000 г. по описа на СРС, 64 с-в, в която молба е посочил способ за принудително изпълнение и е упълномощил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ.

Съдебният изпълнител е изготвил справка за гражданското състояние, адрес и наследници на длъжника ******* П. от която е видно, че същият е починал н а и са установени неговите наследници, а от изисканото удостоверение за наследници е установена датата на смъртта – 18.10.2005 г., както и неговите наследници – ищецът Д. Р. П. – син.

Извършвани са справки за наличие на трудови договори към НОИ по отношение на Д. Р. П. и справки към Агенцията по вписванията.

На 01.10.2011 г. е връчена ПДИ на длъжника Д. Р. П. по реда на чл. 47 ГПК.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 18.10.2011 г. е наложена възбрана върху собствената на длъжника Д. Р. П. ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 14, находящ се в гр. *************

С молба от 09.12.2019 г. взискателят е поискал извършването на справки за наличие на трудови договори и налагането на запор върху такива, както и върху сметките на длъжника, както и опис и оценка на движимите му вещи.

С молба от 03.09.2025 г. длъжникът Д. П. е поискал прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложената възбрана поради давност.

С молба от 19.09.2025 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника и на наследниците му.

С постановление от 19.09.2025 г. съдебният изпълнител е преобразувал изп.дело № 2010*****0404050 под изпълнително дело с № 2025*****0403584, като е указал на наследниците на починалия длъжник да заявят дали приемат наследството в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Последвали са молби от 29.09.2025 г., 02.10.2025 г., 03.10.2025 г., 07.10.2025 г. и от 03.11.2025 г., подадени от длъжника с идентично съдържание с искане да се прекрати изпълнителното производство поради давност.

Със становище от 28.10.2025 г. взискателят е взел отношение досежно постъпилите молби от длъжника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.

Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането основано на обстоятелства, които са настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след издаване на изпълнителния лист срещу ищцата е изтекла предвидената в закона погасителна давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на давността.

2

Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позоваваа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на решението.

По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В конкретния случай решението, с което е установено вземането на ответника и с което съдът е разпределил отговорността за разноските е влязло в сила на 15.06.2001 г., от който момент започнала да тече погасителната давност за вземането.

Съдът констатира, че върху приложения по делото изпълнителен лист от 15.06.2001 г. е налице отбелязване, че изпълнително дело № 2680/2001 г. по описа на ДСИ е било прекратено на 16.02.2019 г., като е отбелязано, че последното валидно извършено изпълнително действие е от 10.05.2005 г. Съдът намира, че е обвързан от извършенатата констатация, доколкото същата е осъществена от ДСИ изрично върху издадени изпълнителен лист.

Спорът се концентрира върху въпросите дали с молбата за образуване на изп.д. от 30.11.2010 г., в която е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, представляват действие, което прекъсва давността по смисъла на т. 10 на ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС, съответно има ли действие по отношение на наследниците на починалия преди образуване на изпълнителното дело длъжник.

В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност (Вж. Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. № 1924/2023 г. по описа на ВКС). Когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква "надлежно указание на органа" и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл. 129 ГПК - да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици. В обобщение, давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК (Вж. Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС).

Към момента на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ ******** – 30.11.2010 г. ******* П. е бил починал (на 18.10.2005 г.), но смъртта е настъпила след приключване на 3 съдебното производство, по което е издаден изпълнителния титул, т.е. приложим е чл. 429, ал. 2 ГПК, съгласно който "Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано", т.е. по изпълнителния лист срещу Рубин П. може да се изпълнява срещу ищеца (наследник), като субективните предели на изпълняемото право по издадения изпълнителен лист включват и наследниците на длъжника. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице промени, отнасящи се до гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността, дееспособността или правосубектността), водещи до необходимост от предприемане на действия по конституиране на правоприемници, учредяване на настойничество или попечителство и т. н. В тези случаи са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните, при настъпване на които съдебният изпълнител следва да постанови акт за спиране на производството, като доктрината и съдебната практика приемат, че актът има констативно действие, а спирането настъпва по силата на закона. Закономерна последица от спиране на производството по делото, разпоредена от чл. 61 ГПК е, че от същия този момент спира течението на всички процесуални срокове. През посочения период е било обективно невъзможно изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички изпълнителни действия. В рамките на този период е спрял да тече предвиденият в чл. 110 и сл. ЗЗД срок за погасителната давност, доколкото е било правно невъзможно да се извършват каквито и да е било действия спрямо неизвестните към този момент наследници, следователно взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на вземането - предмет на принудителното изпълнение.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/801642ba-0aa3-4d58-b5fd-056bc4638c22