Определение № 801 от 19.11.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 189/2025
- Вид
- Определение № 801
- Подписан
- 19.11.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Закон за държавните такси
- чл.3 · Закон за държавните такси
- чл.4 б."а" · Закон за държавните такси
- чл.4 б."а" · Закон за държавните такси
- чл.4б · Закон за държавните такси
- чл.4б · Закон за държавните такси
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 801 гр. Варна, 19.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500189 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл.4б от Закона за държавните такси и е образувано по молба вх. № 7996/06.11.2025 г. на В. Я. Т., подадена чрез пълномощника й Д. Ш., в частта за възстановяване на недължимо внесена държавна такса по настоящото дело.
Производството по в.ч.гр.д. № 189/2025 г. по описа на съда е било образувано по частна жалба вх. № 1507/20.01.2025 г. на В. Я. Т., подадена чрез пълномощника й Д. Ш., против определение № 5388/05.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 715/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд. По същото, жалбоподателката е платила държавна такса от 15 лв. като същата е внесената с платежен документ от 03.02.2025 г. (на л. 5 от делото) заедно с таксите по още две частни производства, т.е. като част от общ размер от 45 лв.
Жалбата е разгледана от съда и по нея е постановено определение №242/14.04.2025 г.
Съгласно чл.4б от Закона за държавните такси , недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4 б."а" от Закона за държавните такси и като недължимо 1 платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата –дали таксата е събрана въпреки, че страната е била освободена от заплащането й или е била надвнесена, т. е. платена без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4 б."а" от Закона за държавните такси. В практиката на ВКС (определение № 1093 от 12.03.2024 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 618/2024г.; определение № 584 от 12.03.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 183/2024 г., определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 289/28.10.2013 г. по гр. д.
№ 6512/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 719/13.11.2014 г. по ч. търг. д. № 1164/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и др.) последователно се приема, че заплатени държавни такси подлежат на връщане единствено в изрично изброените в чл. 4б от ЗДТ хипотези, а именно: когато исково или охранително производство не е било образувано; таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; както и в хипотезата на надвнасяне на такси. По аргумент от чл. 3 от ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен резултат. Понятието "услуга" следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда по чл. 2 от ГПК по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. чрез образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане. В случая не е налице никоя от изброените по-горе хипотези, тъй като съдът е образувал частното въззивно производство и се е произнесъл по частната жалба на молителката, като държавната такса от 15 лв. е била внесена в дължимия размер. Таксата не е била надвнесена, нито жалбоподателката е била освободена от внасянето й.
Освен това, жалбоподателката е била на 25 години към датата на подаване на жалбата, т.е. не е била малолетна, поради което и искането за възстановяване на таксата поради недължимостта й от малолетно лице по развити в тази връзка подробни съображения, също са несъстоятелни.
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ м о л б а т а на В. Я. Т., подадена чрез пълномощника й Д. Ш., по чл.4б от Закона за държавните такси за възстановяване на недължимо внесена държавна такса по настоящото в.ч.гр.д.
№ 189/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3