Решение № 161 от 13.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София) като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100601721 по описа за 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подс. И.С.И. срещу присъда от 14.10.2020 г. н а СРС, НО, 107-ми състав по НОХД № 8432/2017 г., с която подс. И. е признат за виновен в това, че на 13.09.2016 г., около 08:30 ч., в гр. София, по бул. „Цар Освободител”, с посока на движение от бул. „Васил Левски” към ул. „Г. С. Раковски”, при управление на моторно превозно средство - мотоциклет Кимко Гранд Динк 250 с peг. № **** и в района на кръстовището с ул. „6-ти Септември”, приближавайки към пешеходна пътека с пътна маркировка М. 8.1 от ППЗДвП (тип „Зебра”), обозначена с пътен знак № Д17 от ЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата по чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Т. В. ИЛЧ. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата, на основание чл. 343г, вр. чл. 343, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият 1

И.С.И. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се излагат съображения, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка противоречи на събраните по делото доказателства, от които се установявало, че произшествието е било непредотвратимо за подсъдимия. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена оправдателна присъда или да бъде намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание на въззивната защитникът на подс. И.И. поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда по изложените в нея съображения. Счита, че районният съд необосновано е мотивирал осъждането на подсъдимия с противоречащи си и взаимно изключващи се заключения на експертизи, които заключения са изготвени, без използване на точни методи и необходимата техника за изясняване на изследваните въпроси. Според защитника на подс. И., по делото не е доказана виновността му по безспорен и категоричен начин, което е основание за отмяна на обжалваната присъда и оправдаването му по повдигнатото обвинение. Алтернативно пледира за изменение на присъдата на първоинстанционния съд и намаляване на наложеното -- наказание, при отчитане на поведението на пострадалата, като съпричинило произшествието.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като намира, че определеното с нея наказание съответства на високата обществена опасност на деянието, предвид мястото на настъпване на произшествието, уязвимостта на пострадалата и характера на причинените й увреждания.

Частният обвинител Т.И. и нейният повереник считат, че въззивната жалба на защитата на подсъдимия е неоснователна и пледират първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият И.И. поддържа заявеното в хода на съдебните прения от неговия защитник. Изразява съжаление за процесния случай.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

2

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 13.09.2016 г., около 08.30 ч., подсъдимият И.И. управлявал моторно превозно средство - мотоциклет „Кимко Гранд Динк“ 250 с peг. № ****, в гр. София по бул. „Цар Освободител”, с посока на движение от бул. „Васил Левски” към ул. „Г. С. Раковски”.

Било през светлата част на денонощието, времето било ясно и видимостта била добра.

Пътното платно на бул. „Цар Освободител” преди и след кръстовището с ул. „Шести септември” било покрито с паважна настилка, сухо, без неравности, без наклон, участъкът от пътя бил прав.

Пътното платно в посочения участък било предназначено за двупосочно движение, като за всяка една от посоките имало по едно платно за движение, отделени с двойна непрекъсната маркировка. Всяко едно от платната се състояло от по две ленти за движение с широчина 2.80 метра. В района на кръстовището с ул. „Шести септември” на бул. „Цар Освободител” била обособена пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М.8.1 - тип „Зебра”.

Движението било натоварено. Подс. И. се движел в лявата пътна лента за посоката му на движение. След като видял, че в лентите за насрещно движение няма автомобили, започнал да се придвижва напред по осевата линия, разделяща двете платна за движение на бул. „Цар Освободител”. От дясната му страна били спрели автомобили. Приближавайки се до кръстовището с ул. „Шести септември”, видял очертаната с бяла боя пешеходна пътека.

По същото време свидетелката Т. В. ИЛЧ. се намирала на посочената пешеходна пътека. В момента, в който предприела пресичане на пешеходната пътека, автомобилите, които се движели в двете ленти за движение в посока към ул. „Г.С. Раковски”, спрели, за да я пропуснат. Свид. И. се придвижвала по пешеходната пътека, затичвайки се отдясно наляво за посоката на движение на управлявания от подс. И. мотоциклет.

Непосредствено преди да достигне пешеходната пътека, подс. И. забелязал, че в посока отдясно наляво спрямо посоката му на движение пресича човек на пешеходната пътека. В този момент поде. И. натиснал спирачките на мотоциклета и се отклонил максимално наляво, но въпреки това последвал сблъсък между него и пешеходката Т.И., като ударът станал с предната част на мотоциклета в тялото на свид. И..

Вследствие на удара, свид. И. паднала на около 2-3 метра след пешеходната пътека в посока към Руската църква. Подс. И. загубил равновесие и паднал на пътното платно, като той и мотоциклетът се плъзнали и спрели в крайната лява лента на булеварда в близост до левия бордюр спрямо посоката му на движение.

Пътно-транспортното произшествие било видяно от свидетелите М.Б., който се движел в района като пешеходец и Д.М., който се намирал в управлявания от него автомобил, които подали сигнал на тел. 112.

На място пристигнали полицейски служители от ОПП-СДВР. Подс. И. бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, който дал отрицателен резултат за наличие на алкохол в издишания въздух. Скоро след това на място пристигнал екип на „Спешна медицинска помощ” и свид. И. била откарана в Пирогов.

3

Районният съд се е позовал на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, според което пострадалата Т.И., вследствие на пътно-транспортното произшествие е получила следните травматични увреждания — контузия на мозъка, травматичен субарахноидален кръвоизлив, минимален субдурален кръвоизлив вдясно теменно, което реализира медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Първоинстанционният съд се е позовал и на заключенията на приетите в хода на съдебното следствие заключения на автотехническата и допълнителната автотехническа експертизи, за да приеме, че мястото на удара се намира — по дължина на пътното платно на пешеходната пътека, по широчина на пътното платно - на около 7 метра вляво от десния край на пътното платно, считано за посоката на движение на мотоциклета; че пешеходката навлиза в пътното платно в 8:31:44 ч., а ударът се осъществява в 8:31:48 ч., при което, според техническия извод, тя изминава 7 метра за четири секунди или средната й скорост на движение е 1.75 м/сек. или 6.3 км/ч., като за това време мотоциклетът е изминал около 25 метра, което означава средна скорост от 6.25 м/сек. или 22.5 км/ч.; че скоростта на движение на мотоциклета в района на произшествието е била около 22.5 км/ч; че опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост на движение 22.5 км/ч. е около 10 метра; че в момента на тръгване и навлизане на пешеходката в пътното платно отдясно наляво предната част на мотоциклета е отстояла на около 25 метра от мястото на удара при движението на пешеходката със средна скорост 6.3 км/ч.; че от техническа и професионална гледна точка при сравняване на опасната зона за спиране на мотициклета при скорост на движение 30 км/ч - 15 метра или с 22.5 км/ч. — 10 метра, с възможността за възприемане на пресичането на пешеходката в пътното платно, ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране; че причина за настъпването на произшествието са били субективните действия на водача на мотоциклета, който не е предприел спиране на мотоциклета при наличието на пешеходка на пешеходната пътека на пътното платно; че относно възможността за възприемане на пешеходката в пътното платно — нормалната височина на лек автомобил от обикновен тип е около 150 см, височината на седалката на мотоциклета е 73 см. от пътното платно, към момента на стъпване на пешеходката на пешеходната пътека, мотоциклетистът е имал възможност да вижда само главата на пешеходката над автомобилите; че мотоциклетът е следвало да възприеме, че автомобилите са спрели пред пешеходната пътека, което е сигнал за възможност за наличие на пешеходец на платното.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс. И.И.; показанията на свидетелите: Т.И., Радослав Михайлов, М.Б., Д.М.; заключенията на приетите по делото: съдебно-медицинска експертиза, видеотехническа експертиза, автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа експертиза; протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства, приложени по делото в досъдебната му и първоинстанционната съдебна фази.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната инстанция.

Въззивният съдебен състав също счита, че обстоятелствата за времето, мястото и механизма на настъпване на произшествието между управлявания от подс. И.И. мотоциклет и пострадалата пешеходка Т.И. се установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин от 4 събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на инкриминираното произшествие от кои от гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници.

Подробно първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото, относими към изясняването на спорните обстоятелства, каквито в случая се явяват конкретните показатели за скоростта на движение на управлявания от подсъдимия мотоциклет, разстоянието между него и пострадалата пешеходка в момента на възприемането й, начинът и скоростта на движение на пострадалата пешеходка преди удара, както и възможността на подсъдимия да предотврати произшествието.