Определение № 694 от 15.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 373/2024
- Вид
- Определение № 694
- Подписан
- 15.07.2024
- В сила
- 24.08.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 694 гр. Стара Загора, 15.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500373 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК и сл.
Образувано е по частна жалба на Л. Т. С., действащ чрез адв. Ц. Т., срещу определение № 1106/10.05.2024 г., постановено по гр.д. № 972/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Определението се обжалва като неправилно като се излагат оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че към момента на предявяване на иска е налице все още висящ спор между същите страни и със същия предмет.
Претендира отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока за отговор ответницата по частната жалба – П. С. М., е подала такъв, с който я е оспорила като неоснователна.
Изложила е съображения, че по предходно подаден иск между същите страни все още е налице неприключило дело, поради което предявеният от Л.
Т. С. се явява недопустим.
Претендира за потвърждаване на прекратителното определение.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалване на постановения от Районен съд – Казанлък съдебен акт, в законоустановения срок за обжалването му.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд за неоснователна по следните съображения:
Пред Районен съд – Казанлък е предявен за разглеждане от Л. Т. С. срещу П. С. М. иск по чл.59, ал.9 от Семейния кодекс /СК/ за изменение на предходно постановени мерки относно родителската отговорност по 1 отношение на детето на страните Р.Л. С., родена на *** г.
Ищецът претендира изменяне на постановените мерки в частта им относно определеният му с решение № 3575/03.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 4689/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив режим на лични отношения с детето.
От твърденията на ищеца и частен жалбоподател, наличните по първоинстанционното дело и приложените към частната жалба доказателства се установява, че с решение № 3575/03.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 4689/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив упражняването на родителските права по отношение на малолетната Р.Л. С. е предоставено на майката П. С. М., при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата Л. Т. С. е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя; през летните месеци юни, юли и август по 10 дни, несъвпадащи с годишния отпуск на майката; всяка нечетна година на Коледните празници; всяка четна година на новогодишните празници; всяка четна година на Великденските празници.
Решението е връчено на Л. Т. С. на 08.08.2023 г., а на П. С. М. на 17.08.2023 г.
На 04.09.2023 г. Л. Т. С. е подал молба за допълване на решението, а съдът е постановил решение № 4279/27.10.2023 г., с което е допълнил решение № 3575/03.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 4689/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
На 10.11.2023 г. П. С. М. е подала въззивна жалба срещу решение № 4279/27.10.2023 г., образувана за разглеждане във в.гр.д.№ 3437/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което към датата на постановяване на обжалваното определение все още не е постановен влязъл в сила съдебен акт.
При така установените обстоятелства правният извод, че между Л. Т. С. и П. С. М. е все още налице висящ съдебен процес досежно режимът на лични контакти между бащата и детето Р.Л. С. е верен и се споделя от настоящият въззивен съд.
Спорът между родителите на детето относно упражняване на родителските права и свързаните с него местоживеене на детето, режим на лични отношения на неупражняващия родителски права родител и издръжката на детето е бил заявен за решаване за пръв път и бил предмет на производството по гр.д.№ 4689/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
В частта му относно режима на лични отношения на неупражняващия родителски права родител и детето този спор все още не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, т.к. производството по в.гр.д.№ 3437/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив все още не е приключило.
По реда на чл.59, ал.9 от СК родител може да предяви иск за изменяне на определени по-рано мерки, а условие за допустимост на такова искане е към момента на сезирането на съда да са налице вече определи мерки с влязъл в сила съдебен акт.
2
Това в случая не е така, т.к. с допълнителното решение на Районен съд – Пловдив съдът отново е разгледал въпроса какъв режим на лични отношения следва да има Л. Т. С. с дъщеря си Р.Л. С., а това решение е било обжалвано и е предмет на въззивна проверка.
При това положение не може да се приеме, че решение № 3575/03.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 4689/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив представлява влязъл в сила съдебен акт, с който е регламентиран режим на отношения на родителя с детето, който от своя страна да може да бъде изменен по реда на чл.59, ал.9 от СК.
Ирелевантно за този правен извод е твърдяното от частния жалбоподател обстоятелство, че това решение не е било обжалвано от страните в предвидения в закона срок за обжалване, поради което е влязло в сила.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за прекратяване на производството по гр.д. № 972/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Разноски не се присъждат, т.к. правоимащата с оглед изхода на спора страна-ответницата по частната жалба, не е поискала присъждането на разноски, за наличието на каквито да е представила надлежни доказателства.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1106/10.05.2024 г., постановено по гр.д. № 972/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3