Решение № 37 от 29.04.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Белоградчик, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100093 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за право на собственост върху същия недвижим имот.

В исковата молба, ищецът по първоначалния иск В. К. Т. твърди, че на 23.11.2002 г., той и съпругата му придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху УПИ Х, в кв. 12 с площ 2 106 кв.м., като в съседство до този имот се намират и процесния УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м., УПИ XII – 340 и УПИ X – 342 в кв. 13, за които ищеца сочи, че е обработвал, владял и стопанисвал. Твърди в исковата молба, че продал УПИ Х в кв. 12, като в тази връзка е постановено Решение № 37 от 07.04.2016 г. на РС – Белоградчик, а останалите – съседни имоти отдал под наем през 2017 г. на „Био Ангус Груп“ ООД. През 2003 г. ищеца сочи, че изчистил обраслите с храсти, къпини и тръни съседни имоти, сред които и 1 процесния имот : УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. – празен, незастроен. На следващата година го заградил, заедно с още три съседни имота и ги засял с люцерна. В исковата молба излага, че от този момент, до сега, в продължение на вече 17 години, никой не му е оспорвал владението, като ищеца необезпокоявано е обработвал имота през целия този период. Твърди, че е упражнявал собственически права върху имота в пълен обем и никой не му е оспорил владението – нито ответника, нито някой друг. През 2020 г. поискал да се снабди с Нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, но поради постъпило възражение от ответника В. Т. Н., подадено по нотариалното производство, същото е спряно и на ищеца е указано да предяви иск.

Поради това, ищецът моли, съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е изключителен собственик на основание давностно владение на имот : УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. – празен, незастроен, с административен адрес – с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „......................“ № ... при граници /съседи/: улица, УПИ Х – 342 на С. Г., улица, УПИ VIII – 291 на „Био Ангус Груп“ ООД и УПИ VII – 291 на „Био Ангус Груп“ ООД.

Ищецът В. К. Т. е представляван в процеса от адв. И.В. от АК – Видин.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

По искане на адвокатът – пълномощник на ищеца, по делото е допусната и разпитана свидетелката Т. Д. С. от с. Б., общ. Б., обл. В.

По искане на ищцовата страна, е допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза. Заключението на вещото лице – геодезист, не е оспорено от страните по делото и е приобщено към останалия доказателствен материал.

Адвокатът – пълномощник на ищеца в съдебно заседание, поддържа предявеният положителен установителен иск. В хода на устните състезания пледира, съдът да уважи исковата им претенция. Подробни доводи са изложени в представените по делото Писмени бележки.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Т. Н.. Оспорва иска. Твърди, че съпругата на ищеца е била призната за виновна по НОХД № 21/ 2012 г. на РС – Белоградчик, за това, че 2 съзнателно се е ползвала от неистински документ – договор за покупко – продажба на недвижим имот – земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ № 31 от 23.11.2002 г. – престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 2 НК, предмет на който договор е бил и процесния имот. Твърди се, че имот УПИ Х в кв. 12 с площ 2 106 кв.м., не е придобит от ищеца и съпругата му, тъй като договора е неистински документ и не е породил прехвърлително действие. Отрича се, ищеца да е владял необезпокоявано процесния имот УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ.

Б., обл. В. – празен, незастроен, че не е установявал фактическа власт върху имота и не го е стопанисвал, не е демонстрирал собственически права върху имота. Заявява собственически права върху имота, като твърди че ПИ 47 по предходния план на село Б., е записан по разписен лист на наследниците на Т.

А. Н., който през 1944 г. заедно със съпругата си Л. В. построяват жилищна сграда, а останалата част от имота, в който сега попада и процесния, владеят като помощно стопанство – плодова и зеленчукова градина. След смъртта на родителите й, ответницата от 1997 г. упражнява фактическа власт върху процесния имот, като го ползва за засаждане на зеленчуци, а част от имота е засят с люцерна. Владението е било явно и непрекъснато от 1997 г., до преди 2 години, когато имота е заграден от наемателя „Био Ангус Груп“ ООД.

Ответницата е заплащала данъци за имота.

С отговора е предявен и насрещен иск като ищеца по него В. Т. Н., твърди, че тя е изключителен собственик на спорния имот. Сочи, че ПИ 47 по предходния план на село Б., обл. В., е записан по разписен лист на наследниците на Т. А. Н. /Н./, който през 1944 г. заедно със съпругата си Л. В. построяват жилищна сграда, а останалата част от имота, в който по сега действащия регулационен попада и процесния имот, владеят като помощно стопанство – плодова и зеленчукова градина. След смъртта на родителите й от 1997 г., ищцата по насрещния иск твърди, че упражнява фактическа власт върху процесния имот, като го ползва за засаждане на зеленчуци, а част от имота е засят с люцерна. Владението е било явно и непрекъснато от 1997 г., до преди 2 години, когато имота е заграден от наемателя „Био Ангус Груп“ ООД. Ответницата е заплащала данъци за имота. Демонстрирала е владение върху имота много повече от 10 години.

В условията на евентуалност, ищцата по насрещния иск, основава претенцията на основание давностно владение, упражнявано от самата нея – 3 че е владяла имота в продължение на повече от 10 години, осъществено след смъртта на родителите й.

Ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния, е представлявана от адв. И.Д. от АК – Видин.

В подкрепа на предявения насрещен иск са представени писмени доказателства.

По искане на пълномощника на ищцата по насрещния иск, по делото е допусната и разпитана свидетелката Ц. И. Й. от гр. Б., обл. В.

В хода на устните състезания, адвоката – пълномощник на ответниците по първоначалния и ищци по насрещния иск, пледира, съда да отхвърли първоначалния положителен установителен иск и да уважи насрещния иск – като признае за установено по отношение на ответника по него В. К. Т., че ищцата е собственик на: УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. – празен, незастроен, с административен адрес – с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.........................“ № ...

Претендират се разноски, съгласно представен списък на разноските.

Подборни съображения са изложени в представена по делото Писмена защита.

Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид правната квалификация на първоначално предявения иск и с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, съдът в изготвения по делото доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели в тежест на доказване на ищеца по първоначалния иск следните обстоятелства: че е владял процесния имот в продължение на 17 години /от 2003 г. до сега/, в това число – че е упражнявал фактическа власт върху имота и че е манифестирал намерението си, че владее имота за себе си.

От своя страна, ищцата по предявения насрещен иск следваше да докаже в процеса: че е владяла процесния имот от 1997 г. до преди две години, в това число – че е упражнявал фактическа власт върху имота и че е манифестирала намерението си, че владее имота за себе си; че е наследница на Т. А. Н. /Н./ и Л. В. Н., както и с оглед заявената претенцията в условията 4 на евентуалност – че е собственик на имота на основание давностно владение, в това число : че е владяла имота повече от 10 години, без някой да й оспорва това владение.

За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищеца по първоначалния иск В. К. Т. е поискал и съдът е допуснал до разпит един свидетел – св. Т. Д. С. Същата в показанията си сочи, че постоянно живее в с.

Б., обл. В. от 2004 г. Твърди, че е управител на дружеството „Био Ангус Груп“ ООД, което по настоящем е наемател на спорния имот. Сочи, че от както живее в селото – от 2004 г., до отдаването под наем на имота на управляваното от нея търговско дружество през 2017 г., имот УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В., е обработван и стопанисван от ищеца по първоначалния иск В.Т., като същия е косял имота, пасял е коне в него, държал е селскостопанска техника на мястото. Твърди в показанията си, че никой не я е уведомявал за каквито и да било имуществени претенции спрямо имота, тъй като предвид контролно – управленческите функции които упражнява в дружеството, би била уведомена в случай, че е налице спор за процесния имот.

В противоположен смисъл са показанията на другия изслушан по делото свидетел – този на ответницата по първоначалния и ищци по насрещния иск – св. Ц. И. Й. Последната твърди, че притежава имот в село Б., който е съседен на спорното място, дели ги една мрежа. В показанията си свидетелката сочи, че знае, че този имот е бил на родителите на ищцата по насрещния иск В. Т. Н., а именно : Т. А. Н. и съпругата му Л. Твърди, че родителите на В.Н., са обработвали мястото, като в него всяка година са засаждали картофи и зеленчуци до смъртта им. Свидетелката Й. излага пред съда, че след смъртта им, мястото е обработвано от В.Н., която всяка пролет е засаждала имота и го е изоравала. Свидетелката излага в показанията си, че в годините назад, В.Н. е намалявала площта, която обработва и засажда, тъй като с напредването на възрастта й, не можела да го обработва. Твърди, че сега никой не ползва имота, като В.Н. от известно време се е преместила да живее в гр. Б., поради влошеното й здравословно състояние. Сочи, че познава ищеца и съпругата му, но никога не ги е виждала да обработват имота, предмет на спора.

Така, по делото са формирани две напълно противоположни групи 5 свидетелски показания на свидетелите на всяка една от страните в процеса.

Съдът, при детайлния анализ на гласните доказателства, събрани по делото, приема, че не може да придаде по – голям интензитет на нито едни от свидетелските показания, дадени в процеса от всяка една от свидетелките по делото.

В настоящия случай и двете страни се позовават на напълно идентично оригинерно придобивно основание, реализирано в тъждествен времеви период досежно един и същи имот. Поради това спорът по делото следва да бъде разрешен при взаимно съпоставяне на предпоставките по чл. 79, ал.1 ГПК спрямо двете страни.

В тази връзка, съдът приема, че свидетелските показания и на двете групи свидетелски показания са с незначителна за процеса доказателствена стойност.

Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и „анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би извършил собственика й.

Следва да бъде установен и субективния елемент на владението „анимус доминий”, а именно намерението, съзнанието, че владелеца държи имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя, че владее имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица.