Решение № 232 от 08.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. гр.Велинград, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101367 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано след постановяване на Решение № 205/04.05.2026 г., по ВГД № 923/2025 г. по описа на ОС Пазарджик, с което е отменено Решение на РС Велинград, постановено по настоящото гражданско дело, в частта, в която е оставен без разглеждане предявения от С. М. И. срещу ТП на НОИ Пазарджик и „Тракия – РМ“ иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м.

Селище, чийто правоприемник е „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, за периода о т 08.11.1979 г. до 12.11.1983 г., на длъжност „ел. шлосер“ , както и за периода от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г., на длъжност „сондажи и разтвори“, като делото е върнато на първоинстанционния състав за произнасяне по същество.

Ищецът твърди, че след като завършил средното си образование започнал работа в Рудник „Възраждане“, местност Селище. Постъпил на работа на 04.10.1976 г., като бил призован за отбиване на военна служба, поради което работил до 22.08.1977 г. След приключване на военната служба отново постъпил на работа на 08.11.1979 г. и работил до 01.06.1991 г., когато напуснал по семейни причини. Твърди, че на 09.03.1992 г. отново започнал работа на сочената горе длъжност и работел до 11.10.1996 г.

Твърди, че през 2019 г. подал документи за пенсиониране, като упълномощил Реджеп Петрунов да го представлява, последният дори представил УП – 30 за удостоверяване на трудовия стаж в ДСО „Редки метали“. Била му отпусната пенсия, но при последваща проверка от НОИ 1

Пазарджик се установило, че УП – 30 не бил подписан от лицето, посочено в него, поради което била сезирана прокуратурата, а на ищеца му било спряно изплащане на пенсията. Работил бил на осемчасов работен ден при двустепенен режим на работа, за което получавал трудово възнаграждение в размер на 180до 250 лв. в брой. Получавал фишове за работна заплата, включваща следните елементи: основна заплата, клас за прослужено време, лоши условия на труд и нощни.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ТП на НОИ Пазарджик, който намира иска за неоснователен изцяло.

В срока по чл. 131 от ГПК не е изразено становище от „Тракия-РМ“ ЕООД. Представени са писмени доказателства, които касаят допустимостта на иска и доказателства, представени от НОИ, във връзка с искането на ищеца да отпускане на пенсия.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Установяването на трудовият стаж по съдебен ред е един от правнорелевантните факти, за който е предвидена изрично възможност в ЗУТОССР. Предпоставките за допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т. 3 от закона са две алтернативни и се съдържат в чл. 5 от същия закон: първата е регламентирана в ал. 1 и касае хипотезата, в която работодателят не е прекратил дейността си или има правоприемник. В този случай, за да бъде допустим искът е необходимо пред съда да се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

Втората хипотеза е регламентирана в чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР и се отнася за случаите, при които осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, като в този случай се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Настоящият случай е регламентиран в ал.1 на разглеждания законов текст. Ищецът твърди, че е работил в Мина „Възраждане“, м. Селище, чийто правоприемник е ответника по делото „Тракия – РМ“ ЕООД, който не е заличен от търговския регистър търговец, а и по делото не се твърди, нито от ищец, нито от процесуалният представител на ТП на НОИ Пазарджик, че ведомостите и книжата на работодателят са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт.

По делото е прието Удостоверение с вх. № 825/05.02.2025 г. издадено от 2

„Тракия – РМ“ ЕООД се установява, че не разполага с данни за лицето С. М.

И. с ЕГН **********, тъй като вследствие на възникнал пожар в административната сграда на дружеството, в която се съхранява архива на „Тракия- РМ“ ЕООД, голяма част от документацията е унищожена, включително разплащателни ведомости и трудови досието. На 23.08.2016 г. в базата на дружеството бил възникнал пожар, за което е било образувано и наказателно производство. В същото се сочи, че незасегнат от пожара е малка част от архива, които в момента е бил в административната сграда в друг район, за което са уведомили НОИ . Представени са доказателства в горния смисъл – Постановление за отказ да се образува НП, Заповед за създаване на комисия от 26.08.2016 г., констативен протокол от 31.08.2016 г., удостоверение от 19.06.2016 г., издадено от ОД на МВР Пловдив, писмо до Директора на ТП на НОИ Пловдив, КП от 22.08.2018 г.

По делото е представена трудовата книжка на ищеца в оригинал. По отношение истинността и авторството на извършените вписвания е открито производство по оспорване.

Видно от представената книжка има отбелязвания за периода от 08.11.1979 г. до 12.09.1983 г., като е вписано, че ищецът е заемал длъжността „ел. машинен шлосер“, като стажът е приет за първа категория труд, а трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 29, буква „а“ от КТ на 12.09.1983 г. Видно е също, че за периода от 03.08.1992 г. до 03.09.1992 г. има вписан стаж от един месец при работодател „Пощенска станция“ като временен пощальон, касаещо един месец трудов стаж, а трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 2 от КТ.

За времето от 03.02.1993 г. до 11.10.1996 г . има отразяване за упражняване на първа категория труд, поради работа в радиоактивна среда, а трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

В производството по оспорване истинността и авторството на вписванията в трудовата книжка на ищеца И. е прието заключение по допуснатата съдебно-графологична експертиза. Вещото лице установява, че подписите на „касиер“, „главен счетоводител“ и „началник“ в правоъгълния печат на стр. 21 от трудова книжка № 63 и тези за „изготвил“, „главен счетоводител“ и „началник“ в правоъгълния печат на стр. 11 от трудовата книжка, където е вписан стаж от 08.11.1979 г. до 12.09.1983 г. и тези за „изготвил“, „главен счетоводител“ и „ръководител“ в удостоверение образец УП – 30 № 399/28.10.1996 г. са изпълнени от различни лица. Тези изводи касаят истинността на изготвеното удостоверение УП – 30, а не самите вписвания в трудовата книжка. Относно истинността на последното е разпитан свидетелят Петрунов, който уточнява как точно е изготвено УП, а не как са извършени вписванията в трудовата книжка.

Трудовата книжка има характеристиките на официален свидетелстващ документ, разполагащ с материална доказателствена сила по отношение на отразените в документа факти. Не се доказа, че подписите в нея са положени 3 от лица, различни от сочените автори, заради което и отчитайки, че оспорването на вписванията в трудовата книжка не е успешно проведено, съдът счита, че материалната доказателствена сила не е опровергана.

Съгласно показанията на свидетеля В, по повод на оспорването на вписването в книжката на ищеца, се установи, че последният потвърди, че подписите на стр. 11 от трудовата книжка, са подписи на последния началник Младен Орцев и този на Седефчо Георгиев Манчев. Познава ги добре, тъй като всеки ден се е налагало да носи пътните листове за подписи от същите лица.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. Съгласно чл. 6 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Поставено е още едно изискване, свидетелите да са само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. Т. е. за да може съдът да цени тези показания е необходимо писмени доказателства за две обстоятелства – издадено от работодателя и по време на полагане на стажа, обосноваващо вероятността на стажа и доказателства, че свидетелят също е работил при този работодател в посочения срок. Първото необходимо писмено доказателство при горните уточнения за неопровергаване на материалната доказателствена сила на вписванията в трудовата книжка, съдът намира, че за този период е налице.

По делото са разпитани свидетелите А.В. Ю.В.

Представен е препис от трудовата книжка на свидетеля А.В видно от която, последният е работел за времето от 06.02.173 г. и многократно преназначаван до 11.12.1996 г.в Рудник „Селище“, вид дейност минодобив, на длъжност „огняр, банаджия, гардеробиер“. Като време съвпада с процесните периоди, заради което съдът счита неговите показания за допустими и следва да бъдат разгледани.

Свидетелят Вехов познава ищеца от дете. Сочи, че И. е работил в открит рудник като шлосер, където се добивало уранова руда. Свидетелят работел на закрито, в близост до самия рудник, а работниците в началото и края на работния ден минавали през него и съблекалнята, заради което ги виждал всеки ден. Не може да каже с точност колко време е работил ищеца.

Представен е препис от трудовата книжка на свидетеля Ю.В, видно от която е видно, че е работил в Рудник „Редки метали – Селище “, първа категория, вид дейност – промишленост, презаверено от „Тракия – РМ“ за времето от 01.01.1981 г. до 01.04.1996 г., на длъжност „шофьор“, т. е. за повечето време от претендирания период от ищеца. От показанията на свидетелят В, съдът намира за установено, че също познава ищецът добре, 4 тъй като били от едно село. Знае, че за времето от 1976 до 1996 г. е работил в рудник „Възраждане“, като ел. шлосер. Свидетелят го виждал всеки ден, тъй като бил шофьор. Не помни точните години, в които И. е работил в мината, но помни, че бил постъпил там преди него.

Показанията на свидетелите пред съда са за техни непосредствени впечатления за релевантни за спора обстоятелства. Твърденията им пред съда са ясни, последователни и категорични и не се опровергават от другите доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани.

По делото е приета декларация по чл. 8 от ЗУТОССР,

Съдът намира, че така предявения иск е основателен за периода от 01.11.1979 г. до 12.09.1983 г. Мотивите за това са редовно извършените вписвания за този период в трудовата книжка, които се подкрепиха в поголямата си част от показанията на свидетелите В и Вехов /макар последните да не помнят точните години, което е и разбираемо, като се вземе предвид отдалечеността във времето/, както и представената декларация в този смисъл. Цялата тази доказателствена съвкупност води съда до извод, че действително в този период ищецът е бил страна в трудово правоотношение на длъжност „шлосер“.

Следва да се отхвърли иска за периода след 12.09.1983 г. до 12.11.1983 г., тъй като в трудовата книжка е отразен като краен срок на договора дванадесето число на девети месец в годината, а не единадесети месец /объркването вероятно се дължи на описанието с римски числа на месеца/.

Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в трудовата книжка е вписан стаж при друг работодател от 12.09.1983 г. до 15.01.1984 г. – фабрика „Леда“, производство на чанти. Съдът счита, че в случая е допусната грешка /а и същото е заявено в последното по делото съдебно заседание/, но не е направен отказ от иск, заради което и в този период следва да се отхвърли като неоснователен.