Акт от 28.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3953 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ЛИЛЯНА АП. КАМЕНИК като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110213398 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Б. С. депозирана чрез адв. Н. П. от САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление № 9560/21.08.2025 г, издадено от В. Б. А. – Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя К. Б. С. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата (ЗП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева (1533,88 евро) за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл.

37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата от К. Б. С., депозирана чрез адв. Н. П. от САК, редовно упълномощена, се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, алтернативно да се отмени с приложението на чл. 28 ЗАНН, а нарушителят бъде предупреден.

В жалбата се посочва, че с оспореното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на физическо лице, което не може да е субект на посочените за нарушени разпоредби от Закон за пътищата.

Твърди се допуснато нарушение на чл. 36 от Наредбата при извършване на проверката от контролните органи на АПИ. Посочва се, че нарушението не било категорично доказано. Счита се, че твърдяното нарушение представлявало маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. На последно място, 1 отправя се искане, в случай на потвърждаване на наказателното постановление да бъде намален размера на наложената глоба до минималния размер посочен в закона. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жаллбоподателят К. Б. С. редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощения представител на същия адв. Н. П. от САК.

В депозирана молба становище от редовно преупълномощената (от адв.

П.) адв. Й. А. – САК се поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановлеие. Доразвиват се аргументите наведени във въззивната жалба. Отправя се отново изрично искане за присъждане на сторените разноски представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призована се представлява от главен юрисконсулт Г. Н., с пълномощно по делото, който моли да бъде оставена жалбата без уважение, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Алтернативно прави искане да бъде преквалифицирано нарушението в по-благоприятно такова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подробни съображения по същество излага в депозиран писмен отговор, в който се излага и мотивирано възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в 10:56 часа на път II-18, км 62+500, жалбоподателят К. Б. С. управлявал моторно превозно средство (МПС) с четири оси с две управляеми оси марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег. № *** (собственост на „***“ ООД, ЕИК ***), с посока на движение от гр. ***. Управляваното от жалбоподателя С. МПС било спряно за проверка от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“, сред които и свид. Р. Й. Г. на длъжност инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ.

В хода на проверката се установило, че водачът К. С. извършвал превоз на товари - фракция 0-63, съгласно кантарна бележка № 1161428/*** г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Чрез измерване извършено с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1,40 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.325 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

„в“ от Наредбата, като превишението било 13.325 тона.

Поради така констатираното свид. Р. Г. съставил против К. Б. С. акт за 2 установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0011021/*** г. в присъствието на последния в качеството на нарушител и на един свидетел присъствал при установяване на нарушението. В акта деянието извършено от С. било квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл.

37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата. Съставеният АУАН е предявен и връчен на С. лично на същата дата, който го подписал без възражения, като такива не са постъпили срещу АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и при идентично споделяне на фактическите и правните изводи на актосъставителя, на 21.08.2025 г., В. Б. А.

– Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ издала обжалваното Наказателно постановление № 9560/21.08.2025 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ на жалбоподателя К. С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева (1533,88 евро), за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“, предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от наредба № 11 от 03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните, съдържащи се в показанията на актосъставителя – свид. Р. Й. Г., както и на приобщените по надлежния процесуален ред на чл.

283 НПК писмени доказателства – известие за доставяне (обратна разписка) на НП, копие на свидетелство за регистрация част II, копие на пътен лист, кантарна бележка, заповеди за компетентност на актосъставител и наказващ административен орган, пълномощни.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Р. Г., като намира, че същите са непротиворечиви и достоверни, депозирани съвестно и са информативни относно проведената проверка и установените обстоятелства в хода й. Показанията на свидетеля си кореспондират с писмените доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетеля в хода на съдебното следствие.

Доказателствената маса е в косонанс с безспорно установената фактическа обстановка, като същата е вътрешно непротиворечива относно релевантните за казуса фактически въпроси и между страните не съществува спор по фактите, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от правоимащо лице (санкционираното физическо лице), в предвидения от закона 3 четиринадесетдневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяната на обжалваното наказателно постановление на формално основание.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни органи, видно от приложените заповеди за компетентност на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.

В двата процесуални документа не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Същите са издадени и в сроковете визирани в чл. 34 ЗАНН.

В същото време обаче е налице отменително основание по чл. 63, ал. 3, т.

1 ЗАНН, а именно неправилно е приложен материалния закон при издаването на оспореното наказателно постановление.

Основателно се явява основното възражение във въззивната жалба относно субекта на административнонаказателна отговорност. Въпросите за субекта на отговорност и за реда за ангажиране на тази отговорност са били предмет на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на ОСНК на ВКС и колегиите на ВАС по ТД № № 5/2023 г. на ВАС. В цитираното Тълкувателно постановление е прието, че водачът който управлява извънгабаритно и/или тежко превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване (управление) въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 Закон за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.

Отговорността на жалбоподателя К. Б. С. е неправилно ангажирана за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, което се явява неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай е безспорно, че жалбоподателят К. С. е осъществявал единствено фактическото управление на процесното ППС, като видно от доказателствата по делото, собственик на същото е „***“ ООД, ЕИК ***. Жалбоподателят няма качество на собственик на управляваното ППС или на лицензиран превозвач осъществяващ превоза.

Отговорността, която би могъл да носи е за нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП изисква превозните средства да не надвишават установените норми за размер, маса и натоварване на ос. При движение без разрешение водачът се санкционира по 4 чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП (в относимата към датата на нарушението редакция в сила от 03.01.2018 г.) – глоба от 500 до 3 000 лв.

Поради дотук изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не може да е субект на нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП (така и Р. № 33702/15.10.2025 по адм. д. № 7131/2025 г. АССГ; Р. № 38506/19.11.2025 г. по адм. д. № 8460/2025 г. АССГ; Р. № 38506/19.11.2025 г. по адм. д. № 8460/2025 г. АССГ; Р. № 33705/15.10.2025 г. по адм. д. № 7329/2025 г. АССГ; Р. № 9871/12.03.2026 г. на АССГ по адм. д. № 12908/2025 г.; Р. № 26974/03.07.2026 г. на АССГ по адм. д. № 3296/2026 г.), за което да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Настоящият съдебен състав следва да отговори на неоснователното предложение на процесуалния представител на въззиваемата страна, изложено в хода на съдебните прения и по-подробно мотивирано в депозирания от него отговор (л. 23 – 28 СД). Съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящият случай упражняването на правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като преквалифицира административното деяние в такова по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП, би ограничило съществено правото на защита на жалбоподателя. С АУАН на К. С. е повдигнато административно обвинение за нарушение по Закона за пътищата, което не е същото, еднакво или по-леко наказуемо, а с НП е наложено административно наказание за същото нарушение. Изложеното е и постоянно и безпротиворечиво застъпено в съдебната практика на районните съдилища в страната, а и на явяващата се касационна за настоящия съд инстанция – АССГ (вж. посочените горе решения на същия съд).