Решение № 142 от 15.10.2024, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Гражданско дело 655/2024
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 15.10.2024
- В сила
- 13.11.2024
- Състав
- Албена Дякова Великова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.5, ал.12 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Кубрат, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100655 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, от ГПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Ищцата А. Х. А., ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв. М. М. от АК – Разград твърди, че в периода от 01.08.1973 г. до 31.10.1982 г. е работила като „работничка“ в Консервна фабрика с. Бъзовец, обл. Русе. На посочената длъжност работила без прекъсване до 31.10.1982 г., когато трудовият й договор бил прекратен. В трудовата й книжка, са вписани данните за възникването на 01.08.1973 г., промянате на 01.01.1980 г. в заплатата и прекратяването на 31.10.1982 г. на трудовото й правоотношение. В същата обаче е удостоверена обща продължителност на придобития от нея трудов стаж при посочения работодател в размер на 7 години, 1 месец и 20 дни, което не отговаря на действително положения от нея трудов и осигурителен стаж.
Предвид обстоятелството, че осигурителят Консервна фабрика с. Бъзовец е прекратил дейността си и няма правоприемник, както и с оглед представените с исковата молба удостоверения, в съответствие с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, моли съда да постанови решение, с което да установи трудовия й стаж в на длъжност „работничка“, за периода от м. 08.1973 г. до м.12.1976 г., м.03.1979 г.
1 и от м.02.1980 г. до м.06.1980 г., с обща продължителност 3 години и 9 месеца.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа така подадената искова молба и моли за уважаване на иска ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Териториално поделение на НОИ гр. Разград, редовно уведомени за постъпилата искова молба, не са подали писмен отговор в указания срок. В съдебно заседание, при редовност в призоваването, не изпращат представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа стрА. следното:
От вписванията в представената трудова книжка на А. Х. А. е видно, че ищцата на 01.08.1973 г. е постъпила на работа в Консервна фабрика с.
Бъзовец, обл. Русе на длъжност „работничка“. Видно от отбелязването тя е работила на посочената длъжност до 31.10.1982 г., след което трудовото правоотношение е било прекратено. След прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка има отбелязване на общия трудов стаж в размер на 7 години 1 месец и 20 дни на заемА.та длъжност в съответната организация с два подписа и печат, което не отговаря на действителното положение, тъй като не е прекъсвала трудовото си правоотношение в периода 01.08.1973 г. до 31.10.1982 г.
Не е спорно в отношенията между страните, че Консервна фабрика с.
Бъзовец е прекратена организация и няма правоприемник.
С Удостоверение изх. № 5510-17-8/26.10.2023 г. издадено от ТП на НОИ гр. Русе се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов стаж в периода от м.08.1973 г. до м.12.1976 г.; м.03.1979 г.; от м.02.1980 г. до м.06.1980 г.
От съдържанието на приложеното по делото писмо от ТП на НОИ гр.
Русе е видно, че за процесните три периода е издаден отказ за издаване на удостоверения за периода от м.08.1973 г. до м.12.1976 г.; м.03.1979 г.; от м.02.1980 г. до м.06.1980 г., тъй като в предоставените в осигурителния архив на НОИ ведомости за заплати лицето не фигурира.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 6 от ЗУТОССР, свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при 2 наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Алинея 2 от нормата примерно изброява писмените доказателства, които по смисъла на Закона представляват „начало на писмено доказателство”.
В съдебно заседание са допуснати до разпит като свидетели Ф. М. и М.
Б., които през процесния период са работили в Консервна фабрика с. Бъзовец, както следва св. М. – на длъжност „лаборант“, а св. Б. като „работничка“. От показанията им се установява, че са работили на осемчасов ненормиран работен ден, с месторабота в село Бъзовец. По повод служебните си задължения и двете свидетелки са работили заедно с ищцата през процесните периоди, а и преди това.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР е процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен, по следните съображения: По реда на ЗУТОССР може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Според чл. 3, ал. 2 от ЗУТООСР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
В процесния случай, тъй като работодателят Консервна фабрика с. Бъзовец е прекратил дейността си и няма правоприемник, искът е предявен само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник или ведомостите и 3 книжата са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл.5, ал.12 от КСО, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В конкретния случай, представеното удостоверение на ТП на НОИ гр.Русе установява предпоставката за допустимост на предявения иск, а именно, че в архивното стопанство липсват писмени данни и документация за претендирания стаж на ищцата в Консервна фабрика с. Бъзовец за периода от м.08.1973 г. до м.12.1976 г.; м.03.1979 г.; от м.02.1980 г. до м.06.1980 г.
На следващо място, от представените писмени доказателства – удостоверения, трудова книжка и гласни доказателства – свидетелски показания, съдът намира за безспорно установено, че ищцата А. е работила без прекъсване в Консервна фабрика с. Бъзовец, в това число и в периода от м.08.1973 г. до м.12.1976 г.; м.03.1979 г.; от м.02.1980 г. до м.06.1980 г. по трудово правоотношение.
С оглед гореизложеното се достига до извода, че за процесния период ищцата има общо 3 години и 9 месеца трудов стаж, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Ищцата претендира да й бъдат присъдени сторените по делото разноски представляващи платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК. С Тълкувателно решение № 2/2015 г., постановено на 06.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г., ОСГК на ВКС е прието, че в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Поради това искането на ищцата се явява основателно и следва да се уважи, като се осъди ответника да й заплати сумата 1000.00 лева – сторени разноски по делото за един адвокат.
Водим от горното, Кубратският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл.
3 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на Национален осигурителен институт – 4
Териториално поделение гр.Разград, представлявано от ръководител Д. К.Х. трудовият стаж на А. Х. А., ЕГН ********** с пост. адрес в *** в Консервна фабрика с. Бъзовец, обл. Русе на длъжност „работничка“, с 8 часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение изплащано в пари, за периода от м.08.1973 г. до м.12.1976 г.; м.03.1979 г.; от м.02.1980 г. до м.06.1980 г. с обща продължителност 3 (три) години и 9 (девет) месеца.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – Териториално поделение гр.Разград да заплати на А. Х. А., ЕГН ********** с адрес в *** сумата 1 000.00 лева (хиляда лева, нула ст.) – сторени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 5