Решение № 9259 от 17.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9259 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110147909 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на т срещу ф, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата размер на 6000 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за доставка на бетон и извършване на допълнителни дейности със строителна механизация, за което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2023 г. до окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 232,07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2023 г. до 28.08.2023 г.

Ищецът твърди, че на 06.04.2023 г. между него и ответното дружество бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да достави на ответника бетон С25/30С, да го транспортира до строителен обект в гр. Пирдоп, промишлена зона „Аурубис“, както и да извърши допълнителни дейности със строителна механизация – бетон помпа, верижен товарач и валяк. Сочи, че извършил възложените доставки и услуги, които били приети от ответника без забележки. Поддържа, че съгласно уговореното издал процесната фактура за дължимото възнаграждение в размер на 6603,60 лева, като уговореният между страните срок за плащане бил 20 дни от датата на данъчното събитие. Твърди, че ответникът не извършил плащане в уговорения срок, поради което ищецът му отправил нотариална покана, след получаването на която – на 11.07.2023 г. ответникът заплатил само част от дължимата сума – в размер на 603,60 лева, като неплатена останала претендираната такава от 6000 лева. По така изложените доводи предявява разглежданите искове за главница и за обезщетение за забава върху претендираната сума за главница и върху платената със закъснение сума от датата на изискуемостта до датата на плащането. Претендира разноски.

След срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва размера на предявения иск. Твърди, че на 13.10.2023 г. е извършил плащане на сумата в размер на 200 лева, а на 18.12.2023 г. и на сумата в размер на 500 лева, с които суми счита, че следва да бъде намален размерът на исковата претенция.

Впоследствие ищецът потвърждава, че в хода на процеса са постъпили плащания в посочения от ответника размер.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения договор със съдържанието посочено в исковата молба, изпълнение на възложеното от страна на ищеца съгласно уговореното и приемането му от ответника - възложител, както и размера на възнаграждението.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

С оглед заявеното в отговора на исковата молба с доклада по делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за доставка на бетон и извършване на допълнителни дейности със строителна механизация срещу възнаграждение в размер на 6 603,60 лева, за което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г. Ето защо на основание чл. 153 ГПК съдът приема същите за установени. Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява и че ищецът е изпълнил, поради което ответникът дължи заплащане на посоченото възнаграждение.

На следващо място между страните не е спорно, а и от представеното от ответника извлечение от разплащателна сметка се установява, че на 11.07.2023 г. ответникът е заплатил на ищеца за погасяване на задължението сумата в размер на 603,60 лева. Не се спори между страните и че след подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца сумата в общ размер на 700 лева, от които 200 лева – на 13.10.2023 г. и 500 лева – на 18.12.2023 г. Следователно с оглед извършените плащания дължимата от ответника сума за главница възлиза на сумата в размер на 5300 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер от 6000 лева – искът следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане в хода на процеса.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Между страните не се спори, а и от неоспорените и приети писмени доказателства се установява, че страните са уговорили, че възнаграждението по процесния договор следва да бъде заплатено в 20-дневен срок от възникване на данъчното събитие. Процесната фактура е издадена на 25.04.2023 г., поради което се налага извод, че към 15.05.2023 г. ответникът е бил в забава. Определено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на датата на извършеното частично плащане преди подаване на исковата молба, дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.05.2023 г. до 28.08.2023 г. възлиза на сумата в размер на 232,07 лева. Претенцията на ищеца е в същия размер, поради което предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху платената в хода на процеса сума от 700 лева, която определена по реда на чл. 162 ГПК за периода от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2023 г. до датата на последното плащане – 18.12.2023 г. и при съобразяване на плащането от 13.10.2023 г. възлиза на сумата в размер на 24,02 лева. Именно в този размер и за този период следва да бъде присъдена законната лихва върху платената част от главницата от 700 лева.

По отговорността за разноските:

Въпреки частичното отхвърляне на иска за главница, доколкото се касае за погасяването му в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани 2 разноски в общ размер на 2530 лева, от които 250 лева за платена държавна такса и 2280 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ф, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Гоце Делчев“, бл. 22, вх. Г, ет. 4, ап.10, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 52Б ет. 1 ап. 1, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата размер на 5 3 0 0 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за доставка на бетон и извършване на допълнителни дейности със строителна механизация, за което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.08.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 232,07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2023 г. до 28.08.2023 г., сумата в размер на 24,02 лева, представляваща законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2023 г., до датата на плащане – 18.12.2023 г. на главница в общ размер на 700 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за доставка на бетон и извършване на допълнителни дейности със строителна механизация, за което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г. , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2530 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 5300 лева до пълния предявен размер от 6000 лева

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3