Протокол № 12931 от 28.08.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12931 гр. София, 28.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА и прокурора И. В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА Частно наказателно дело № 20221110210820 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

СРП: редовно призовани, явява се прокурор Б..

ОБВИНЯЕМИЯТ: А. Х. Х., редовно призован, се явява лично, приведен от НСлС.

СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК на обвиняемия: АДВ. Р.-П. редовно призована, се явява.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, намира че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ снема самоличност на обвиняемия по справка АИС на БДС.

А. Х. Х., роден на ********г. в гр.П., живущ в с.П., ул.„Т.“ №**, 1 турчин - майка ми е туркиня, баща ми е циганин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, без работа, ЕГН: **********.

СЪДЪТ запозна обвиняемия с процесуалните му права.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Ясни са ми правата.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча доказателства.

АДВ.Р.-П.: Оспорвам искането. Нямам доказателствени искания ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам защитника ми.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА материалите по

1140/2022г. на 02 РУ СДВР, пр.пр.№11885/2022г. на СРП.

ДП

№226ЗМК-

СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане за вземане на найтежката МНО спрямо обв. А. Х.. Същият е привлечен в качеството на обвиняем за визираното престъпление по чл.131. ал.2, т.4, вр. чл.103, ал.2 от НК, за което е предвидено наказание Лишаване от свобода. В хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, че обв.Х. е извършителят на престъплението, за което е обвинен. На този ранен етап от разследването действията му се онагледяват най-вече от разпитите на свидетелите Е. Ф. и Т.

М. - полицейски служители на 02 РУ. Същите описват подробно фактическата обстановка, повода за срещата между тях и обвиняемия, както и по-нататъшните действия, които водят до телесната повреда на свид. Ф. по време на изпълнение на служебните задължения. Макар и в делото на този етап да има само разпитите на двама полицейски служители, са приложени и сведенията на лица, които са били непосредствени свидетели на случилото се - Е. Г., В. П. и В. С.. Същите нямат приложени разпити по делото, но на този 2 етап считам, че информацията, която дават извън процесуално подкрепя изложеното от полицейските служители и подкрепя фактическата обстановка от техните показания. Затова считам, че същите следва да бъдат кредитирани на този етап на производството предвид факта, че днешното производство цели да се установи има ли обосновано предположение за авторството на деянието и считам, че тези показания подкрепят, че на този етап авторството на деянието е доказано и категорично може да бъде посочено, че извършител на деянието е А. Х.. Още повече от делото има приложени първични медицински документи, които подкрепят изложеното от свид. Ф. като посоченото в тези медицински документи подкрепя тезата, че нараняванията са причинени от лице, което е следвало да бъде задържано и е оказало съпротива, а именно обвиняемият. Разбира се на тези документи и на пострадалия е назначена СМЕ, която не е готова и не е приложена по делото и то ще стане на по-късен етап. Затова считам, че е налице първата предпоставка по реда на чл.63 НПК. По отношение на останалите две предпоставки - обвиняемият да извърши друго престъпление и да се укрие, считам че са налице. Видно от свидетелството за съдимост, той е бил осъждан за две, предходни престъпления. Първото е като непълнолетен през 2020г. за тежко умишлено престъпление - кражба и единствено непълнолетната му възраст е благоприятствала за налагането на налагане на Пробация. Това не е респектирало обвиняемия и е довело до следващо осъждане, което е по-рано през тази година и е било около един месец преди настоящото деяние, отново за тежко умишлено престъпление, което е било в комбинация с унищожаване на инвентар на МВР, в районното управление, отново с буйство, отново незачитане на институцията като цяло. Настоящото деяние се явява извършено като такова в изпитателния срок на условно осъждане. Дотук следва да се отчете, че дори и малкото съмнение относно авторството на деянието дали е доказано или не, видно от това предходното осъждане следва да бъде изключена неговата инцидентна проява, напротив виждаме едно трайно незачитане на обществения ред, незачитане на действията на МВР, незачитане и на инвентара на МВР. Освен лошите характеристични данни спрямо лицето съществува и реална опасност същия да извърши друго престъпление и затова следва да му бъде наложена найтежката МНО. Считам, че също е налице възможността да се укрие обв. Х..

Сами се уверихте, че същият няма адрес в гр.София, има адрес в обл.Плевен, 3 няма лични документи за самоличност, което считам, че на този етап затруднява призоваването му съответно за бъдещо призоваване и сигурност, че ще се яви на призовките за извършване на действия. Предвид гореизложеното, считам че са налице всички предпоставки за вземане на найтежката МНО спрямо А. Х. „Задържане под стража“.

АДВ. Р.-П.: Уважаема г-жо Председател, моля Ви да отхвърлите искането на СРП по отношение на моя подзащитен за вземане на МНО Задържане под стража. Моля ако прецените, да вземете по-лека МНО. В днешното съдебно заседание представителят на прокуратурата заяви, че деянието, за което се твърди, че подзащитният ми е извършил е недоказано, тъй като действително сме в много ранен етап на ДП и не са събрани всички доказателства, поради което считам, че не може да се говори за действително обосновано предположение, той да е извършил престъплението, за което е привлечен като такъв. В българското наказателно право основен принцип е, че всеки се счита за невинен до доказване на противното, а в случая по никакъв начин не може да приеме, че действително обвиняемият е извършил това престъпно деяние, тъй като прокуратурата не изложи фактите, които макар и в ранен етап на ДП да са установени. Как е изложил обвиняемият пред разследващия полицай, неговото намерение не е било да въздейства и на увреди полицая. Той твърди, че не е посягал нито с ръка, нито с юмрук на представителя на полицията. Той е бил много изплашен, че няма документ за самоличност. Моля да имате предвид, че само няколко месеца преди това през февруари той е навършил 18 години и тогава е получил правото да се сдобие с такава карта за самоличност. В тези последни месеци той се е опитвал да може да се снабди с лична карта, но при него възниква и малко посложен момент, че неговата майка не е в България. Той има единствено подкрепата на неговия пастрок, който живее в София при когото и обвиняемият понякога живее. Аз ще Ви моля, обвиняемият да уточни адреса на неговия пастрок, на който той също би могъл да бъде призоваван, тъй като в момента не се знае кой ще бъде постоянният адрес, посочен в документа за самоличност, може и той да предпочете гр.София, адреса на неговия пастрок.

Що се касае дали действително съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, считам че не съществува такава реална опасност. В закона са посочени случаите, които касаят именно понятието реална опасност. Това са такива по чл.63, ал.2, т.1 до т.4 от НПК, 4 каквито в конкретния случай по отношение на обвиняемия не са налице.

Освен това реалната опасност включва и един друг важен момент, лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода. Когато е бил привлечен като обвиняем не се предвижда такова наказание. Ще Ви моля да имате предвид, че във вечерта когато е бил спрян от органите на полицията, това са неговите обяснения разбира се, съпротивата е била във връзка с това, че ще бъде наказан за това, че няма лична карта, но по никакъв начин не е било доказано, ако има някакви увреждания на служителя на МВР те да са нанесени от обвиняемия. Това е предположение, което не е доказано. С оглед на тези мои доводи, които изложих пред Вас, ще Ви моля да измените МНО Задържане под стража например в Домашен арест, като обвиняемия посочи точно адреса, на който би искал да бъде изпълнена тази МНО и предвид това, че при този вид МНО се използват и електронни устройства значително се намалява възможността той да се укрие, избяга или да попречи за разглеждането на делото. Считам, че ако вмете МНО в по-лека, той би могъл да може да организира по-добре и своята защита. Моля да определите по-лека МНО, например Домашен арест.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам адвоката си. Моля да определите полека МНО. Искам да се регистрирам в кв.„Н.“ 2-ра част. Не мога да посоча друг по-точен адрес. Това може да посочи само пастрокът ми.

СЪДЪТ осигури право на последна дума на обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Към полицая, който ме заключи не съм налагал юмруци, не съм налагал. След като полицаят ме натисна, аз вече се предадох и спрях, той ми удари едно коляно и аз спрях, а 10 минути не ми даде да дишам. След това две баби слезнаха и започнаха да го дърпат, защото си мислеха, че е хванал техния син. Той ме натискаше със сила, използваше сила върху мен, удряше ме. След като ме задържаха и ме качиха в патрулката до 02 РУ, той започна да ме бие, аз си глътнах езика и някъде около 5 минути нищо не помня. След това се събудих и гледам, че ми държи езика и ми дърпа устата. За няма защо да съм тука, провалих си жИ.та. Уплаших се и затова започнах да бягам, защото нямам лична карта.

5

СЪДЪТ се оттегли на съвещание за постановяване на определението си.

СЪДЪТ след съвещание обяви определението си:

Настоящото производство е по чл.64 НПК и е образувано по искане на СРП за вземане по отношение на обвиняемия А. Х. Х. МНО Задържане под стража. Съдът, като взе предвид становището на страните и приобщените по делото доказателства, намира че са налице кумулативните предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК за неговото задържане.

А. Х. Х. е привлечен като обвиняем по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, причиняване на лека телесна повреда на полицейски служител при изпълняване на неговата служба. От събраните до момента доказателства от ДП може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за което е привлечен в това качество. Само за пълнота, съдът ще посочи, че от показанията на двамата разпитани свидетели - Ф. и М. може да се достигне и до по-тежко обвинение, а именно такова по чл.325, ал.2 от НК, защото обвиняемият е извършил действия на грубо нарушаване на обществения ред, изразил е ясно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт и се отличава с изключителна дързост. Причина за това са както посочи съдията, а и както и защитникът и обвиняемият признаха, че въпреки разпорежданията на полицейския орган при изпълнение на неговите задължения, обвиняемият да представи лична карта с цел установяване на самоличност, той е побягнал.

Въпреки многото устни разпореждания от Ф., Х. е продължил да бяга и в момента, когато е достигнал до него, вместо да представи личната си карта, е започнал да му нанася удари, ритал го е, дърпал е униформата му. Това съдът оценява като действия на съпротивление за изпълнение на служебните задължения, включително с изключителна дързост, свързана с качеството на лицето към, което са насочени ударите.

Макар и с тези уточнения, но и с оглед на обвинението, за което е привлечен Х. от събраните до момента доказателства – показания на свидетели и медицинска документация може да се направи обосновано предположение, че той е причинил лека телесна повреда на полицейски служител при изпълняване на неговата служба. Свидетелите Ф. и М. са категорични и единни, че обвиняемият е побягнал, когато е изискана личната 6 му карта, гонен е от Ф. и след като е успял да го достигне, без да се подчинява на устните му, многократно давани разпореждания, е започнал на нанася удари с крак по полицейския служител. Приложената физическа сила е с цел задържане и поставяне на белезници.