Решение № 146 от 31.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С.А като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500237 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-9/21.04.2022 г. по гр. д. № 768/2019 г. Окръжен съд Велико Търново е отхвърлил предявения от П. С. Н. против Ц. П. С. и М. П.

Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба № 306, д. № 246/2009 г. по описа на нотариус Р. М., сключен между Ц. А. П. и П. Н. П., от една страна, и тяхната внучка Ц. П., от друга, съгласно който първите двама продават, а третата купува в полза на майка си М. П. Д., правото на собственост върху подробно описани недвижими имоти, поради неговата привидност, отхвърлил е предявения иск от П. С. Н. против Ц. П. С. и М. П. Д. с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба № 306, д. № 246/2009 г. по описа на нотариус Р. М., е прикрит договор за дарение, по силата на който Ц. А. П. и П.

Н. П. прехвърлят на дъщеря си М. П. Д. правото на собственост на посочените недвижими имоти, и е отхвърлил предявения от П. С. Н. иск с правно 1 основание чл. 30 ЗН за намаляване на извършеното в полза на М. Д. дарение до размера на запазената част на ищеца, като наследник по закон на Ц. А. П. и П. Н. П., която да бъде възстановена в идеална част от имотите или в левовата й равностойност, за чието заплащане бъде осъдена М. П. Д., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. С. Н., с която са направени оплаквания за неправилен извод на съда в резултат на непълен и едностранчив анализ на събраните доказателства. Според жалбоподателя съдът не се е съобразил с нормата на чл. 20 ЗЗД, а е приел за установено наличието на плащане на продажната цена от показанията на свидетеля П. Д., който е силно заинтересован от изхода на делото. Показанията на този свидетел не са обективни и правдиви, тъй като според тях паричните средства за заплащане на цената по сделката са и от теглен кредит, който е изтеглен и усвоен повече от една година преди процесния договор, с предназначение за ремонт на недвижим имот и обезпечение имот в с. Пушево, а не процесните.

Ремонти в обектите, предмет на прехвърляне с оспорената сделка, не са извършвани, с изключение на ремонт на банята през 2015 г. Не е съобразено изявлението на свидетеля, че преди да умрат бабата и дядото не са искали да оставят нищо за П., защото се възмутили. Това нежелание да му оставят имущество след смъртта си кореспондира с цялостното им поведение – след смъртта на дъщеря им Н. Н.а двамата наследодатели на ищеца се разпореждат с почти цялото си имущество. Извършени са три броя сделки – един път чрез внучката им Ц., два пъти чрез Д. Е., които са закупили имотите все в полза на дъщеря им М. Д.. За промяна в отношението на дядото и бабата на П. след смъртта на Н. Н.а свидетелстват и показанията на св. С. Н.. Ответницата М. Д. е написала саморъчно завещание пред ищеца, с което завещава на дъщеря му ½ ид.ч. от имота, а впоследствие на няколко пъти му казва, че е обявила имота за продан, и в случай, че се намери купувач, ще му предостави половината от продажната цена. Ангажираните от ответниците гласни доказателства не могат да установят твърдяното плащане на цената за имотите.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени предявените искове.

Претендират се разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба от П. С. Н. против Ц. П. С. и М. П. Д. за приемане за установено, че сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 306, д. № 246/2009 г. на нотариус Р. М., по силата на който Ц. А. П. и П. Н. П. са продали на внучка си Ц. П. С., която купува в полза на майка си М. П. Д. подробно описаните в нотариалния акт недвижими имоти, е нищожен, поради неговата привидност, да се признае за установено, че договорът за покупко-продажба е прикрит договор за дарение, по силата на който Ц. А. П. и П. Н. П. даряват на дъщеря си М. П. Д. същите имоти, както и при уважаване на този иск за установяване характера на прикритата сделка – дарение и на основание чл. 30 ЗН да се намали извършеното в полза на М. Д. дарение до размера на запазената част на ищеца, като законен наследник на Ц. А. П. и П. Н. П., като се определи размерът на тази запазена част като идеална част от имотите, или тяхната левова равностойност, която М. Д. бъде осъдена да заплати на П. Н..

Изложени са обстоятелства, че П. Н. е наследник по закон на баба си и дядо си по майчина линия Ц. А. П., поч. на 09.05.2016 г., и П. Н. П., поч. на 3

28.05.2016 г. Майката на ищеца Н. П. Н.а е починала на 26.03.2009 г. След смъртта на Н. Н.а през 2009 г. сестра й М. постепенно преустановила отношения с П. Н. и неговия баща. Ищецът не получил нищо в наследство от имотите на баба му и дядо му. Миналата година узнал, че имотите, които те притежавали, находящи се в гр. В. Търново, ул. Освобождение, 78, подробно описани, са продадени от тях на дъщерята на М. Д. – Ц. П. С., която ги купува от баба си и дядо си в полза на майка си М.. Съгласно нотариалния акт, цената, вписана като цена на придобиване на описаните имоти, е в размер на 57000 лв., която продавачите били получили напълно в брой, преди подписване на нотариалния акт. Ищецът счита, че сделката е насочена да прикрие действителното намерение на двамата му наследодатели да извършат акт на дарение в полза на дъщеря си М.. Ищецът счита, че братовчедка му Ц. към онзи момент не е разполагала със сумата от 57000 лв., която да заплати.

Освен това, продажната цена е много по-ниска от действителната пазарна цена на имотите, въпреки запазеното доживотно право на ползване върху тях от страна на прехвърлителите. За това, че сделката е безвъзмездна, свидетелства и обстоятелството, че двамата прехвърлители не са закупили други недвижими имоти след това, нямат средства в банкови сметки, няма данни да са се разпоредили с такава сума, не са променили качеството си на живот. В допълнителната искова молба се навежда и доводът, че няколко месеца след сделката М. Д. е извикала ищеца и му е предала собственоръчно завещание, с което завещава на дъщеря му Н. П. Н.а ½ ид.ч. от имота в гр. В.

Търново, ул. Освобождение, 78. През годините М. на няколко пъти му казала, че е обявила имота за продан, като в случай, че се намери купувач, ще предостави на ищеца половината от продажната цена. Сочи се, че кредитът е изтеглен за ремонт на имот в с. Пушево и средствата не са използвани за предоставяне като покупна цена за сделката от 17.12.2009 г.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Излагат обстоятелства, че здравословното състояние на П. П. се влошило от 2008 г., което наложило различни хирургични интервенции, хоспитализации и лекарства. След смъртта на дъщеря им Ц. П. и П. П. решили да продадат имота си в гр. В. Търново, ул.

Освобождение, 78, за да си осигурят средства за издръжка. С оглед на това, че дъщеря им има сключен граждански брак с П. Д., който има деца от първия си брак и за да се избегне придобиване в режим на СИО, имотите се продават на 4 внучката Ц. С., която купува в полза на майка си М. Д.. Ищецът след смъртта на майка си избягвал контактите със своите роднини и до смъртта на баба си и дядо си през 2016 г., същият не се интересувал от техния живот, с какви средства разполагат и как се издържат. С получената пазарна цена двамата наследодатели осигуряват издръжката до смъртта си, заплащат скъпо струващите лечения и на двамата. През 2015 г. се разболява и Ц. П., налага се и двамата да бъдат обгрижвани, с помощта на болногледачи. Тъй като са живели в имота си в с. Капиново, а по отношение на процесните имоти са си запазили право на ползване, с част от паричните средства извършват ремонт в жилищния етаж, за да могат да се преместят в града, с оглед нуждата от постоянни грижи и лекарско наблюдение. Така в жилището се ремонтира банята, освежава се и се прави пригодно за живеене. В последните няколко месеца от живота си двамата наследодатели обитавали процесния имот, като получавали помощ от внучката си Ц. и дъщеря си М.. За заплащане на цената на имота Ц. освен собствените си доходи, е получила финансова помощ от майка си и баща си. Последните са натрупали добро финансово състояние от търговска дейност и продажба на недвижими имоти. Освен това, малко преди атакуваната сделка изтеглили кредит в размер на 80000 лв. от „Алианц Банк България“ АД. Не отговаря на истината, че ищецът не е получил нищо в наследство от баба си и дядо си, като се сочат недвижимите имоти, които ищецът и М. Д. наследяват от тях при равни права. С отговора на допълнителната искова молба не се оспорва съставянето на завещание за процесните имоти от Д., което било плод на силни емоции, продиктувани от загубата на сестра й. Впоследствие М. Д. оттеглила завещанието, силно разочарована от поведението на племенника си. Имотите не са обявявани за продан, не е разговаряно с ищеца за заплащане на част от цената за тях.

С обжалваното решение съдът е приел, че по делото не са събрани убедителни доказателства за наличие на съгласие на страните по договора за покупко-продажба за ненастъпване на правните последици от продажбата – прехвърляне на собствеността срещу заплащане на посочената цена, т.е. привидност на покупко-продажбата на процесния недвижим имот, като прикриваща дарение, поради което е отхвърлил тези искове. По отношение на иска с правно основание чл. 30 ЗН е приел, че поради съдбата на главния иск, безпредметно е обсъждането на фактическия състав на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, с оглед на това, че разпоредителната сделка не е доказано да е дарение.

5

Не са спорни по делото фактите, че ищецът е внук на Ц. А. П. и П. Н.

П., а ответницата М. П. Д. – тяхна дъщеря – Удостоверения на наследници № 2450/10.08.2012 г., 70/15.06.2016 г. и 94ММ-10399-1/09.06.2016 г. на Община Велико Търново. Ц. П. е починала на 09.05.2016 г., а П. П. – на 28.05.2016 г., като дъщеря им Н. П. Н.а /майка на ищеца/ е починала на 26.03.2009 г.

С договор за покупко-продажба от 17.12.2009 г., за което е съставен нотариален акт № 306, д. № 246/2009 г. на нотариус Р. М. Ц. А. П. и П. Н. П. продават на Ц. П. С., която купува в полза на майка си М. П. Д., притежаваните от продавачите недвижими имоти, находящи се в гр. В.

Търново, ул. Освобождение, 78, а именно: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, заедно с построените в имота самостоятелен обект в града с идентификатор *** – втори етаж, намиращ се в сграда 1, разположена в поземления имот, с предназначение жилище, апартамент, сграда с идентификатор ***, с площ 17 кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ склад в североизточната част на поземления имот, за сумата 57000 лв., като в нотариалния акт е отбелязано, че сумата е получена напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт. Продавачите Ц. П. и П. П. си запазват правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имотите – предмет на настоящия договор, заедно и по отделно, до края на живота на всеки един от тях.