Решение № 745 от 02.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Бургас, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120203330 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Д. Н. против Наказателно постановление № 21-0769-000268/01.04.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и са й отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР. Претендира се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради неспазване на условията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., във връзка със заснемане и установяване на нарушението и Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Възразено е, че липсват реквизити в АУАН по отношение на възрастта и местоработата на нарушителката, като актът не бил подписан и от свидетели. Съдържа се оплакване за несвоевременно съставяне на АУАН и изтичане на продължителен срок от издаването до връчването на НП. Алтернативно се поддържа, че са налице обстоятелства, които характеризират нарушението като маловажно.

1

Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В с. з. жалбоподателката поддържа жалбата на изложените в нея основания

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С р е щ у Н.Д. Неделчва е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 29964/13.01.2021 г. за това, че на 30.10.2021 г., в 15,33 часа, в гр. Бургас, по път Първи клас № I-9, км. 249+100, в посока от ПВ „Юг“ към КПП-3, управлявала лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. *****, с наказуема скорост 102, км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 50 км/ч., с което виновно е нарушила чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Описано е в АУАН, че нарушението е установено и заснето под клип № 16341, снимка № 71432 от АТСС ARH CAM S 1 с фабр. № 11743 d1 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.

Посочено е, че АУАН е съставен на водачката въз основа на Декларация по чл. 188 от ЗДвП от 13.01.2021 г.

От справка за регистрация на МПС е видно, че собственик на процесния автомобил е „С“ ЕООД със законен представител В.Й.Д.. Последният в Декларация от 13.01.2021 г. за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП е декларирал, че по време на нарушението е предоставил МПС и то е било управлявано от жалбоподателката. От своя страна тя собственоръчно е написала и е удостоверила с подписа си в Декларация от същата дата, че тя е управлявала процесното МПС на 30.10.2021 г., в 15,33 часа. Още на същия ден – 13.01.2021 г., й е съставен АУАН, подписан от нея без възражения. АУАН е съставен в присъствието и подписан само от един свидетел. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са 2 постъпили възражения срещу констатациите по акта.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона.

На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП АНО е санкционирал нарушителката с административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Постановил е на основание Наредба № 1з-2539 на МВР отнемане на 12 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото веществени доказателства – снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и снимка на разположението на уреда, както и от писмените доказателства – протокол за използване на автоматизирано техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, справка за собственик по регистрация на МПС, декларации по чл. 188 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 30.06.2021 г. Жалбата е подадена на 06.07.2021 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Админстративно-наказателното производство е проведено законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр. Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е издадено от компетентен орган – от Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция”, на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание 3 регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Предвид института давност, за неоснователно по жалбата се преценя възражението за бавно реализиране на наказателната отговорност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., постановено по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи.

Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение наказание. За извършване на визираното в санкционния акт нарушение законодателят предвижда налагане на административни наказания „глоба“ и „лишаване от правоуправление на МПС“. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от същия кодекс, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От датата на издаване на наказателното постановление, от който момент давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчването на НП на санкционираното лице, не е изтекъл срок по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, т.е. обикновената погасителна давност за административно-наказателно преследване не е изтекла.

НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставяне на 4

АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В АУАН и НП нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем от ЗАНН.

Съставомерните факти и обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във времето и пространството, са описани в АУАН и НП по недвусмислен и достатъчен начин, както и кореспондиращата на нарушението законова разпоредба.

Неоснователни са оплакванията по отношение на АУАН – изрично е подчертано, че св. Николай Георгиев А. е присъствал при съставяне на акта, т. е. налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Няма пречка АУАН да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, поради което не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за опорочаване съставянето на АУАН, във връзка с изготвянето му в присъствието само на един свидетел. Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл, ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта, за да бъде отменено наказателното постановление само на това основание.

По довода, касателно съдържанието на акта по отношение на възрастта и местоработата на нарушителката, съдът намира, че актосъставителят е конкретизирал в достатъчна степен относимите за съставомерността на вмененото деяние факти, като е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната отговорност възрастта и местоработата на нарушителката, доколкото същите не са елемент от фактическия състав на нарушението и не са част от съставомерните му признаци. В АУАН нарушителката е индивидуализирана в достатъчна степен с трите си имена, 5

ЕГН и адрес.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Ал. 1 на цитирана разпоредба разписва забрана за водачите на ППС да превишават скорост от 50 км/час в населено място, а с ал. 2 се регламентира сигнализация с пътен знак, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1. Касае се за пътен знак В-26 “Забранено е движението със скорост по-висока от означената“.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата , снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. На представения по делото кадър от снимковия материал се наблюдава ясно автомобилът, визиран в АУАН и НП, чието разположение и посока на движение /приближаващ/ в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. В случая е използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният автомобил.

В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, удостоверено с представените по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, поради което не е налице доказателствена недостатъчност относно сертифицирането на процесното АТСС и техническата му изправност, в какъвто смисъл е едно от оплакванията в жалбата.