Определение № 1477 от 20.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1477 гр. Варна, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500436 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба вх. № 104257 от 23.12.2024 г. на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В. Н., против Заповед за изпълнение № 6241/06.11.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 14073/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта за разноските.

Като излага твърдения, че с поведението си не е дал повод за завеждане на спора, доколкото кредиторът не е предявил претенцията си в предходно рекламационно производство съгласно изискването на чл. 134 ЗГВ и с това е възпрепятствал длъжника да погаси доброволно задължението си, жалбоподателят счита, че е налице хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК и не дължи разноски. В допълнение излага твърдения, че заявлението е депозирано преди изтичането на двумесечния срок за разглеждане на рекламации, като при хипотеза, при която превозвачът дължи обезщетение без изрично сезиране, времевата рамка от датата на полета до тази на подаване на заявлението е недостатъчна. На отделно основание възразява за недоказаност на плащането на адвокатския хонорар. При тези основни оплаквания моли за отмяна на заповедта за изпълнение в частта относно присъдените разноски за платено адвокатско възнаграждение, а в условие на евентуалност - за намаляване на присъдения размер поради прекомерност.

В отговора си на частната жалба заявителят М. Д. М., чрез пълномощника си адвокат С. К., обосновава подробно становище за нейната неоснователност, като сочи, че провеждането на рекламационно производство не е задължителна предпоставка за предявяване на иск по Регламент (ЕО) №261/2004г., както и че превозвачът е изпаднал в забава от момента на събитието, представляващо основание за обезщетение. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, 1 същата се приема и за основателна.

В производството по ч.гр.д. № 14073/2024 г. компетентният Варненски районен съд е уважил искането на кредитора – заявител М. Д. М., ЕГН **********, като е издал заповед за изпълнение спрямо длъжника – настоящ жалбоподател „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, за сумата 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет на основание чл. 7, т.1, б.“а“ от Регламент № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11 февруари 2004 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението (05.11.2024г.) до окончателното плащане.

В заповедта за изпълнение в размера на изпълняемото вземане заповедният съд е включил и претендираните разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Спорният въпрос, повдигнат с настоящата частна жалба, е по приложението на чл.78, ал.2 ГПК, т.е. дал ли е длъжникът с поведението си повод за предявяване на вземането за обезщетение за съдебна защита по реда на чл. 410 ГПК.

Не се спори, а с оглед и плащането в срока по чл.412, т.8 ГПК на задължението обосновано следва да се приеме, че за кредитора – пътник в закъснелия с повече от три часа полет № FB6746, предназначен за изпълнение на 20.10.2024 г. в 13:35 ч. от летище Анталия до летище Варна, е възникнало основание да получи обезщетение от въздушния превозвач, претендирано в размера по чл. 7, т.1, б.“а“ от Регламент № 261/2004. Не може да се приеме обаче, че с действие и/или бездействие въздушният превозвач е станал причина за подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 7, § 3 от Регламента обезщетението, посочено в § 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги.

Следователно, предпоставка за изпълнение задължението на превозвача е предоставяне от страна на пътника на необходимите за извършване на плащането данни, включително банкови сметки и други. В случая не се твърди и не се представят доказателства, че пътникът е сезирал превозвача с отправяне на претенция и данни относно начина на плащане. Действително, падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, но пътникът, търсещ обезщетение, дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.

Според Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент /ЕО/ № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (С/2024/5687), „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача. Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца...“.

Аргумент в тази насока се извежда и от разпоредбите на чл. 123 и сл. ЗГВ, предвиждащи съставяне на констативен протокол в случаите, когато са налице обстоятелства, пораждащи отговорност за превозвача, сред които попада и настоящият случай на осъществено закъснение при изпълнение на полет по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т. 15 от Преамбюла на Регламента. Действително в конкретика е уредена процедурата по 2 провеждане на рекламационно производство при загуба и повреда на багаж, но видно от чл. 123 б. „а“ приложното поле на закона включва всички случаи, при които се поражда отговорност за превозвача. Това е видно и от разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ, която в ал. 3 урежда правото за предявяване на претенция за получаване на обезщетение от пълномощници на лицата, притежаващи права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004, което се доказва пред превозвача и/или пред Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ с оригинал на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при липса на доказателства на проведено рекламационно производство не може да се обоснове извод за противоправност на поведението на превозвача, с което да е застрашил правата на кредитора и което да е продиктувало нуждата от търсене на съдебна защита. След като не се установява, че с поведението си длъжникът е станал причина за предявяване на вземането за съдебна защита, то настоящият състав приема, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските за инициираното директно заповедно производство следва да останат за сметка на кредитора.

По тези съображения частната жалба се приема за основателна. С оглед и диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за присъдените в полза на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение № 6241 от 06.11.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 14073/2024 г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е разпоредено длъжникът „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, седалище град София, да заплати на кредитора М. Д. М., ЕГН **********, с адрес в град Варна, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3