Решение № 360 от 05.09.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Велико Търново, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110201548 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Ц. Д., представлявана по пълномощие от адв. Ч. от БлАК, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6058131 на ОД МВР – Велико Търново, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателят, претендира с жалбата си сторените разноски за един адвокат в размер на 300 лева.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административно наказателното производство е инициирано със съставянето на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6058131, издаден от ОД МВР – Велико Търново, с който на жалбоподателя, за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

Същият е издаден, затова, че на 21.06.2022 г., в 12:03 ч., в обл. В. Търново, общ. В.

Търново, на ПП І-4, км. 133+490, в посока гр. Варна, с МПС – лек автомобил „Тойота корола“, с рег. № СВ 9534 КР, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 1062569А01080078 - при разрешена скорост от 60 км/ч за извън населено място, въведена с пътен знак В26, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 81 км/ч, т.е. превишение от 21 км/ч. Прието е, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4766090.

Електронния фиш е съставен на основание снимков материал за нарушение на ЗДвП, заснето със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIK ERS 400”. Данните са снети и прегледани на 22.06.2022 г., според приложения протокол за преглед на фиш.

Видно от снимковия материал, приложен към ЕФ, заснетият автомобил е с рег. № СВ 9534 КР, в процес на отдалечаване от стационарната камера, при измерена скорост на движение от 84 км/ч, а след приспаднат толеранс от 3 км/ч, според спецификацията на техническото средство /+/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч/, наказуемата скорост е определена на 81 км/ч.

От приложената разпечатката за регистрация на МПС се установява, че собственик на заснетия автомобил е „Сожелиз-България“ ЕООД със законен представител - жалбоподателя М. Ц. Д..

Стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “SITRAFFIC ERS 400”, е от одобрен тип, вписан под № 4823 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 06.10.2009 г. Същата е преминала успешно първоначална и последващи проверки, видно от приложения Протокол от проверка № 30-С-ИСИС/07.09.2021 г., като периодичността на проверките на тези АТСС е една година.

Съгласно Закона за измерванията - чл. 30, ал. 5 „Когато срокът на валидност на одобреният тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобреният тип, се считат от одобрен тип“, и §7 от Преходните и заключителни разпоредби на същият закон, „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях."

Жалбоподателят не спори вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на процесния участък, отразен в оспорения ЕФ и поставения пътен знак е В 26 на км.

133+375, а зоната на действие на този знак е изрично указана от допълнителна табела Т2300 метра.

2

От представените от СДВР – София, ОД МВР – Враца и справки от АНД на ОД МВР – В. Търново се установява, че ЕФ К/4766090 е връчен на 24.01.2022 г. и е влязъл в закона сила на 07.02.2022 г. Глобата наложена със същия е била платена – приложени доказателства.

Електронният фиш е надлежно връчен на жалбоподателката и е обжалван от нея по реда и в сроковете, предвидени в ЗАНН и ЗДвП.

С оглед установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

При издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание.

Съгласно чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Обжалваният електронен фиш e съобразен с цитираната по-горе разпоредба, като самото нарушение е достатъчно ясно описано по време, място, начин и съставомерни признаци, поради което съдът счита, че не са допуснати нарушения в тази насока.

Следва да се има предвид, че визираната правна норма е специална по отношение на разпоредбите на ЗАНН – в частност чл. 57 ЗАНН, поради което при преценка относно формалната законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на намиращата приложение специална норма. Само по отношение на неуредените случаи и то единствено по отношение на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления, намират приложение общите правила - според изричната норма на чл. 189, ал. 14 ЗДвП.

Въз основа на изложените съображения този съдебен състав не констатира формално нарушение в производството по налагане на санкция чрез електронен фиш, за нарушение установено с техническо средство, тъй като процесният такъв отговаря на всички лимитивно изброени реквизити с оглед нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП.

Електронният фиш е издаден в рамките на 6 месеца, считано от извършване на нарушението – 21.06.2022 г., тъй като е видно, че прегледът на фиша е извършен на 22.06.2022 г. При това са пазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като по-късното връчване на ел. фиш не се отразява по никакъв начин на законосъобразността на производството, тъй като може да се дължи на различни причини, в това число и неоткриване на нарушителя.

В специалната разпоредба липсва изискване за посочване на вида на техническото средство. Доколкото нарушението е установено със стационарно монтирана камера, която е 3 от одобрен тип, преминала първоначална и последващи проверки, и в съответствие с метрологичните изисквания, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, които обстоятелства се установят от приложените по делото доказателства, не се налага допълнително обсъждане в тази насока. Отчетен е предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка от - 3 км/ч. Разминаването при определянето на скоростта, чрез приспадане на максимално допустимата грешка, не е своеволно, а е обосновано от техническите характеристики на системата, които фигурират като приложение в приложеното по делото удостоверение за одобрен тип от БИМ.

Автомобилът е заснет в пътен участък попадащ в зоната на действието на пътен знак В26, ограничаващ максимално допустимата скорост на движение до 60 км/ч. Мястото на контрол е определено с достатъчна прецизност, като са посочени областта, общината, номера на пътя, точния км и посоката на движение, а и в тази връзка жалбоподателят не навежда оплаквания.

Безспорно превишението на скоростта като административно нарушение е възможно в две различни и самостоятелни хипотези, съобразно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Несъмнено от съществено значение за съставомерността на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са обстоятелствата, свързани с наличието и местоположението на пътния знак, въвеждаш разрешена скорост, различна от тази регламентирана в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От съдържащото се описание в обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш недвусмислено се установява, че се касае за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в този пътен участък е въведена скорост, различна от регламентираната в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ ясно е посочено, че за конкретния пътен участък е било въведено ограничение на скоростта, което е различно от общите ограничения на скоростта, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като по този начин е дадена прецизна правна квалификация на извършеното административно нарушение.

Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4766090, като правилно е направена привръзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Следователно приложеният по делото снимков материал представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като процесният автомобил е собственост на „Сожелиз-България“ ЕООД със законен представител М. Д. - жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП - "Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.". След като ЕФ е бил връчен на законния представител на дружеството, представляващия същото М. Д.

4

/жалбоподателя/ не е направил възражение и не е попълнил и представил декларация по чл.

189, ал. 5 от ЗДвП досежно лицето, което евентуално е управлявало автомобила. В този смисъл административно наказващия орган правилно е ангажирал административно наказателната отговорност на представляващия дружеството - собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. И тъй като жалбоподателят не е спазил изрично уредената в ЗДвП процедура, съдът намира, че правото му на възражение досежно това обстоятелство е преклудирано, което изключва възможността то да бъде направено в съдебното производство.

От обективна страна, същия като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да съобрази ограничението въведено с пътен знак, забраняващ движението със скорост по-висока от 60 км/ч. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането му - е била 84 км/ч, след приспадане на допустимата грешка, според техническите спецификации на системата, при разрешена такава от 60 км/ч.

От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателя, като правоспособен водач е бил длъжен да знае задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и да съобрази поведението си със същото, като е имал и обективната възможност да стори това.

Санкцията предвидена за нарушението по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е правилно определена. Същата е в твърд размер, поради което не подлежи на обсъждане дейността по индивидуализацията й.