Решение № 114 от 16.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500063 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№4997/25.11.2024 г., подадена от П. С. Г., чрез адв. Т. Т., против Решение №122/10.10.2024 г. по гр.д.№99/2024 г. на ОС – Кърджали, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., частичен иск от сумата 78820 лв., дължима по споразумение от 08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, за периода от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане, като ищецът е осъден да заплати на ответниците направените разноски в размер на 2100 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят е ищец в производството, като за първото съдебно заседание той не е бил редовно призован. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК, като е приел ищеца за редовно уведомен, което е нарушило правото му на защита, тъй като е бил лишен от възможността да оспори пред първостепенния съд истинността на представения с отговорите на исковата молба документ – копие от Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г., представен в заверен за вярност с оригинала препис, изготвен от процесуалния представител на ответниците. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е взел предвид единствено посочения документ, като не е разгледал в съвкупност събраните по делото доказателства, а именно: споразумение от 08.01.2020 г., в което е обективирано признание от ответниците за дължимостта на претендираните суми, както и представените 1 нотариалнозаверени отговори от ответниците, депозирани по друго дело, в които отново се прави признание за дължимост на претендираните суми. С въззивната жалба истинността на Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г. се оспорва, като се твърди същата да не е съставяна и подписвана от ищеца – както ръкописно изпълнения текст на двете му имена /“П. Г.“/, така и изпълненият кратък подпис, не са положени от жалбоподателя П. Г., сочен като автор на документа. Настоява за отмяна на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на всички направени от ищеца разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№338/22.01.2025 г., подаден от Г. М. Г. и П. П. Г., двамата чрез адв.

М. К.. Оспорва се въззивната жалба, като неоснователна. Не са налице твърдяните процесуални нарушения, правилно е приложена от съда разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК, неоснователно е наведеното оплакване, че ищецът не е имал възможност да оспори истинността на декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г. По тези съображения се поддържа, че е настъпила процесуална преклузия за направеното от ищеца с въззивната жалба оспорване на посочения документ. Настоява се обжалваното решение да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на решението, въз основа на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, съдът намира следното:

Исковото производство е било образувано на 08.05.2024 г., по предявен от П. С. Г. против Г.

М. Г. и П. П. Г., иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, за изпълнение на договорно задължение за плащане на сумата от 30 000 лв., представляваща частично предявена претенция от общо вземане на ищеца в размер на 78 820 лв., възникнало по силата на споразумение от 08.01.2020 г., като е предявена и акцесорна претенция за присъждане на вземането ведно със законната лихва върху претендираната главница, за периода от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са релевирали възражения:

За недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като отношенията между страните във връзка с подписаното споразумение от 08.01.2020 г. са напълно уредени със сключен между страните Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка от 08.05.2020 г. №.... г. на нотариус К.З.;

2

Оспорват се датите на съставяне на представеното споразумение от 08.01.2020 г. както и на визираните в него договори за заем. Твърди се, че действителна дата на съставянето на договорите за заем е датата 25.10.2023 г., а действителната дата на съставяне на споразумението е 22.12.2023 г.;

Подписаните между страните договори за заем, посочени в споразумение от 08.01.2020 г., са абсолютно симулативни – в действителност ответниците са ги подписали, без да е налице заемно правоотношение, а с оглед създаване на привидност, че ищецът има качеството на кредитор, с което да се легитимира по гр.д.

№312/2023 г. на ОС – Кърджали.

Споразумението от 08.01.2020 г. също е абсолютно симулативно, като същото е създадено на 22.12.2023 г., след като П. С. Г. представил на ответниците изготвена от него Декларация с дата 20.12.2023 г., че цялата дължима сума по договорите за заем в размер общо от 78 820 лв. е изцяло платена. Споразумението е създадено, с оглед създаването на привидност, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответниците, за нуждите на гр.д.№312/2023 г. на ОС – Кърджали, и направените в него изявления са симулативни. Симулативни са и признанията за наличие на задължения по това споразумение, направени с отговорите на исковата молба по гр.д.№312/2023 г. с нотариална заверка на подписите от 22.12.2023 г.;

Поддържа се неоснователност на иска, поради: антидатиране на договорите за заем, антидатиране на споразумението от 08.01.2020 г. абсолютна симулативност на споразумението от 08.01.2020 г. и на визираните в него договори за заем - същите са съставени с оглед създаването на привидност, че ищецът има качеството на „кредитор“ по отношение на ответниците, за нуждите на гр.д.№312/2023 г. на КОС;

Симулативност на направеното признание на задълженията по споразумението от 08.01.2020 г., с оглед създаването на привидност, че ищецът има качеството на „кредитор“ по отношение на ответниците, за нуждите на гр.д.№312/2023 г. на КОС;

Сключено между страните Споразумение от 15.07.2022 г., в което страните са декларирали, че няма да имат претенции една към друга по извънсъдебен или съдебен ред;

Претенцията е неоснователна, на основание Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г.;

Задълженията за плащане на издръжка, които ищецът е поел към ответниците с Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка от 08.05.2020 г. №.... г. на нотариус К.З., го легитимират не като кредитор, а като длъжник на ответниците, като по повод неизпълнение на задълженията му да издържа ответниците има висящо производство по гр.д.

№563/2024 г. на РС- Кърджали. Това задължение той е изпълнил частично, като в периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2022 г. е заплащал дължимата издръжка по 3 нотариалния акт от 08.05.2020 г.

Релевираното възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес на ищеца, е неоснователно. Предявеният иск е осъдителен. В исковата молба се твърди наличие на съществуващо изпълняемо вземане с настъпил падеж, което не е изпълнено от длъжника до предявяването на иска. При уважаването му ищецът би се сдобил с изпълнителен титул за вземането, което претендира, и може да поиска принудителното му изпълнение. Ето защо, с оглед релевираните в исковата молба твърдения, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска. Твърденията на ответниците, че процесното облигационно отношение е уредено между страните /чрез плащане, прихващане, опрощаване, новиране, даване вместо изпълнение, или по друг способ/, е въпрос по съществото на спора. Релевираното възражение от ответниците за уреждане на отношенията между страните чрез прехвърляне на недвижими имоти и сключване на споразумение, съставлява правопогасяващо възражение, което подлежи на доказване в състезателното исково производство, при лежаща върху ответниците доказателствена тежест, която им е била указана от първостепенния съд.

За установяване на релевираното от ответниците правопогасяващо възражение, същите са представили по делото писмени доказателства, в това число и Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г., изходяща от ищеца като неин автор. Във въззивното производство е прието от съда, че в първоинстанционното производство ищецът не е бил редовно призован за единственото проведено открито съдебно заседание, не му е връчен редовно препис от проекта за доклад, както и приложените към призовката 2 броя отговори на исковата молба и приложените към тях документи, поради което за ищеца не е настъпила процесуална преклузия да оспори приетите в това съдебно заседание писмени доказателства, представени от ответниците, в това число и Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г., и пред въззивния съд е открито производство производство по оспорването на автентичността на същата декларация. От заключението на допусната съдебно-графологична експертиза /на л.64-67 от въззивното дело/ се установява, че както текста „П. Г.“, така и положеният под документа кратък подпис, не са изпълнени от П. С. Г., посочен в документа като негов автор. За да достигне до този извод, експерта е направил сравнително изследване на наличните по делото и в служба БДС образци от почерка и подписа на П. С. Г. и е констатирал, че между тях е налице съвпадение в общите и частни графични признаци, които дават основание да приеме, че всички ползвани от експертизата сравнителни образци от делото и налични в служба БДС са изпълнени от едно и също лице.

В експертизата са визуализирани общите и частните графични признаци на изследвания текст и подпис, с тези на сравнителните образци, и са конкретно посочени и описани различията, които експертизата констатира – при изследвания подпис се установява: занижена степен на обработеност, липсва наклон на буквените и щриховите елементи, преобладаваща ъгловидна форма на движение, разтегнат по хоризонтала, средно свързан, с ниска степен на координация на движенията, забавен темп, равностранен натиск. За разлика от изследвания подпис, сравнителните образци се характеризират със: средна 4 степен на обработеност, с преобладаваща примковидна форма на движение, десни по наклон буквени и щрихови елементи, свързани помежду си, изпълнени с бърз темп и добра координация на движенията. Въз основа на тези констатации, вещото лице обосновава извод, че подписът – обект на изследването съдържа всички признаци на имитация. По отношение на почерка, с който е изписан текстът „П. Г.“, вещото лице констатира, че ръкописният текст – обект на изследването се характеризира със: занижена степен на обработеност, като на места има едни и същи букви с по-висока степен на обработеност, със смесен наклон, с преобладаваща ъгловидна форма на движение, с ниска степен на свързаност. За разлика от изследвания текст, ръкописните текстове от сравнителните образци, изпълнени от П. С. Г., се характеризират със: средна степен на обработеност, с десен наклон, с преобладаваща примковидна форма на движение, със средна степен на свързаност. Експертизата констатира съществени различия в конкретни частни признаци на почерка /формата на движение и свързването при изпълнение на конкретни елементи/, с който е изписан изследвания текст, и почерка, с който са изпълнени сравнителните образци от почерка на П. С. Г., които са визуализирани в експертизата. От тези различия експертизата обосновава извод, че ръкописният текст, с който са изпълнени двете имена „П.