Решение № 355 от 19.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Русе, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200260 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „КАРКО ЛОГИСТИКС“ ЕООД, ЕИК:

205508595, с адрес гр. София, р-н- „Кремиковци“, ул. „Свети Георги Победоносец“ № 41А, против Наказателно постановление № 33/29.12.2022 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО, във вр. чл. 17 от Наредбата за ИУМПС му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Жалбоподателят твърди, че съгласно нормативната уредба проверките и прегледа на документите по доставката, регистрацията, отчета и техническото състояние на МПС не попадало в обхвата на компетентността на РИОСВ, които неправилно категоризирали разположените МПС в частен имот, обект на проверка, като излезли от употреба съгласно § 1, т. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС) и § 1, т. 17 ДР ЗУО. Дружеството жалбоподател не възнамерявало да се освобождава от същите преди да бъдат извършени съответните прегледи, диагностика, експертиза и икономическа оценка за процесните МПС. Не било налице обстоятелство, което да доказвало, че по отношение на установените 44 бр.

1

МПС са налични автомобили, които се разкомплектовали и се генерирал отпадък, както и че съхраняването им било еквивалентно на съхраняване на отпадъци. На следващо място дефиницията за ИУМПС съгласно § 1, т. 1 от Наредбата сочела, че ИУМПС са отпадък по смисъла на § 1, т. 17 ДР ЗУО, в това число и МПС, с прекратена регистрация, което се намирало върху имот – държавна или общинска собственост, за повече от три месеца от датата на прекратяване на регистрацията, което не е заверен знакът за технически преглед за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост, както и изоставено регистрирано МПС, за което отново било налице условие да е върху държавна или общинска собственост. От това следвало изводът, че ИУМПС трябва да се намира върху държавен или общински имот, а не частен такъв, тогава би било в компетентността на РИОСВ да го разгледа като отпадък. Регистрациите на МПС били прекратени, но би могли да бъдат подновени, имотът, върху който са установени, не бил държавна или общинска собственост, МПС не били изоставени, доколкото престоят им бил в имот, ползван с договор за наем.

Според § 1, т. 17 ЗУО „отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Не били налице доказателства, че дружеството било длъжно да се освободи от въпросните МПС, т.е. тези вещи не били непотребни и не представляват отпадъци. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Т. Й. от АК – София, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Счита, че административнонаказващият орган неправилно е приложил закона в частта му на § 1, т. 17 ДР на ЗУО, защото процесните МПС не били излезли от употреба, за да се смятат директно за „отпадък“ по смисъла на издаденото наказателно постановление. Това дали едно МПС би могло да бъде отпадък или не се преценявало от дружеството жалбоподател след привеждането му в базата в кв. „Кремиковци“, гр. София. Целта на Наредбата за ИУМПС била да уреди възможността на всяка една от общините да успее да премести един автомобил на собственик, който се намира на общински или държавен недвижим имот. Намиращото се в частен имот МПС не пречело и не застрашавало околната среда, дотолкова доколкото била възможна чистата 2 хипотеза същото да има определена историческа, нумизматична или каквато и да е било друга стойност. Едно ИУМПС можело да бъде върнато в пътната мрежа и да бъде управлявано, ако били спазени минималните нормативни изисквания. Наредбата за ИУМПС нямала сила в частен имот.

Административнонаказващият орган не обсъдил въпроса защо разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не е била приложена. Не била ясна точната дата на извършване на проверката. Това дали едно превозно средство е годно или не за употреба се установявало от служителите на МВР. От възприетите 50-60 МПС нито едно не било с посочени характеристични данни. Директива 2000/53/ЕО ясно била дала значение на това що е то излязло от употреба превозно средство и че същото не би могло да влезе в кръговрата на последваща употреба, като била дадена дефиниция и що е отпадък. Наредбата за ИУМПС не третирала изискването в алтерантивност, а в кумулативност – за да бъде квалифицирано като ИУМПС, едно превозно средство следвало да бъде без застраховка „Гражданска отговорност“ за повече от три месеца и намиращо се на държавен и/или общински терен. Моли за отмяната на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган – директор на РИОСВ – Русе в съдебно заседание се представлява от юрк. С. К., която счита жалбата за неоснователна. Било без значение обстоятелството къде се съхранявали ИУМПС – дали в държавен/общински или частен имот. Съхраняването им можело да стане след издаване на разрешение за това. ИУМПС представляват отпадък по смисъла на § 1, т. 17 ЗУО. В наказателното постановление подробно били описани не всички, но някои от процесните МПС. На представените фотоснимки се виждали едни и същи автомобили в период от два месеца, които стоели там на съхранение. Не можело да се твърди, че се извършва разкомплектоване, но било налице съхранение, на което жалбоподателят нямал право. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в 14-дневния срок на 19.01.2023 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя по пощата с 3 обратна разписка на 06.01.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 33/29.12.2022 г. е издадено от директора на РИОСВ – Русе за това, че „КАРКО ЛОГИСТИКС“ ЕООД, ЕИК:

205508595, за това, че при извършена проверка на 15.06.2022 г. на площадка, с адрес ***, в ограден имот, било установено наличието на 43 бр. МПС и 3 бр. бусове, които били без технически преглед, регистрационни табели и били с липсващи и/или счупени части и компоненти (стъкла, брони, фарове), които отговаряли на дефиницията по §1, т. 1 „б“ от ДР на НИУМПС. Дружеството не притежавало разрешителен документ за дейности с отпадъци ИУМПС съгласно чл. 35, ал. 1 ЗУО.

Установява се, че на 15.06.2022 г. на адрес ***, в имот, ползван от дружеството жалбоподател, била извършена проверка от служители на РИОСВ със съдействието на органите на МВР. За процесния имот жалбоподателят имал сключен договор за наем, по силата на който „С.-М.“ ЕООД му отдавало под наем имота, който щял да се използва като площадка за събиране и съхраняване на ИУМПС, както и на отпадъци от МПС и ИУМПС. За това бил съставен Констативен протокол № 54ДК. Въз основа на този констативен протокол бил съставен и АУАН № 2625/15.07.2022 г. за това, че на площадка с адрес ***, в ограден имот, били установени 43 бр.

МПС и 3 бр. бусове, които представлявали ИУМПС, всички без регистрационни табели, без актуални стикери за преминал технически преглед и липсващи и/или счупени части и компоненти. Част от тези МПС са описани в констативния протокол и в АУАН. Престояването на тези МПС било квалифицирано от актосъставителя като третиране – съхраняване на ИУМПС. Въз основа на този АУАН е съставено и Наказателно постановление № 33/29.12.2022 г. с фактическо описание, идентично с това, съдържащо се в АУАН и правна квалификация на нарушението по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО. На дружеството жалбоподател на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени посредством показанията на 4 актосъставителя, както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства съдържащи се в административнонаказателната преписка и представените веществени доказателства – фотоснимки и компакт диск.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, а приобщените в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и писмени доказателствени средства се намират в корелативно единство, поради и което и с оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 3, пр. последно НПК, не следва да бъдат излагани подробни съображения, кои доказателства се приемат и кои отхвърлят.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но е връчен чрез разписка лично на управителя, поради което са охранени правата му да се запознае с фактическите констатации в акта и установеното нарушение. Наказателното постановление от своя страна, макар и да не е връчено лично на управителя, е връчено с препоръчано писмо с обратна разписка, на която е отбелязан номерът на наказателното постановление и датата на издаване. Дори и да се приеме, че е налице процесуално нарушение, поради невръчването на 5 управителя или друго оправомощено от него лице на наказателното постановление, то същото не е от категорията на съществените, доколкото не е затруднило и не е ограничило жалбоподателя в упражняването на правото му на защита, включая и правото да обжалва НП. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не ставало ясно на коя дата била осъществена проверката. Актосъставителят е заявил, че това е станало на 15.06.2022 г. Същото обстоятелство е посочено и в съставения АУАН № 2625/15.07.2022 г., както и в процесното обжалвано наказателно постановление. Извършените последващи проверки не водят до извода, че на 15.06.2022 г. не е констатирано нарушение. Същите са извършени във връзка с дадени задължителни предписания и дали същите са били изпълнени.

Тяхното неизпълнение от друга страна може да се третира като отегчаващо вината обстоятелство, затова тези проверки и протоколите, документиращи тяхното извършване, имат значение за предмета на доказване по настоящото дело.

Съставът на нарушението изисква нарушителят да събира, транспортира и/или третира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. В настоящия случай, видно от разпоредбата на чл. 17 НИУМПС дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО.

Последната разпоредба от своя предвижда за тези дейности да е налице разрешителен документ. Съгласно § 1, т. 44 ЗУО "третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Според § 1, т. 13 ЗУО "оползотворяване" е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. В Приложение № 2 към ЗУО са изброени неизчерпателно видовете дейности по оползотворяване, като с код R 13 е посочено и съхраняването като дейност по оползотворяване.