Определение № 747 от 27.02.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../27.02.2019 г. гр.

Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.02.2019 г., в състав:

СЪДИЯ:

МАРИН МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1171 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "БАНКА ДСК"

ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

"Московска" № 19, представлявано от изп. директори В. М. С.и Д. Н. Н., чрез пълномощника гл. юрк.

М. В., против З.И.И. и Т.Я.И., двете с адрес ***, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове за признаване на установено, че ответниците дължат на "БАНКА ДСК" ЕАД следните суми, а именно: сумата от 225 103,42 евро /двеста двадесет и пет хиляди сто и три евро и четиридесет и два цента/, представляваща дължима главница по Договор за жилищен кредит от 23.08.2007 г. и анексите към него; сумата от 22 683,60 евро /двадесет и две хиляди шестстотин осемдесет и три евро и шестдесет цента/ - договорни лихви за периода 20.06.16 г. - 29.03.18 г.; сумата от 6 147,69 евро /шест хиляди сто четиридесет и седем лева и шестдесет и девет цента/ - договорна лихва за периода 30.07.12 г. - 17.03.13 г.; сумата от 5 105,34 евро /пет хиляди сто и пет евро и тридесет и четири цента/ -договорна лихва за периода 30.10.14 г. - 11.02.15 г.; сумата от 1 893,55 евро /хиляда осемстотин деветдесет и три евро и петдесет и пет цента/ - лихвена надбавка и сумата от 2

881,75 евро /две хиляди осемстотин осемдесет и едно евро и седемдесет и пет цента/ - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 2241/02.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 4720/ 2018 г., по описа на Варненски районен съд, на основание чл.

422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В срока по чл.367 от ГПК са постъпили отговори от ответниците

З.И.И. и Т.Я.И., с които се излага становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

С депозираната допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в първоначалната такава, като оспорва твърденията на ответниците.

В срока по чл. 373 от ГПК не е депозиран допълнителен отговор от ответниците.

След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното :

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

Сочи се в исковата и допълнителната искова молба, че по силата на сключен Договор за жилищен кредит от 28.03.2007 г., Банка ДСК ЕАД е предоставила на З.И.И. - кредитополучател, ипотечен кредит за покупка на недвижим имот, в размер на 200 000 /двеста хиляди/ евро.

Срокът за издължаване на кредита е 300 /триста/ месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата за издължаване на главница и/или лихва- 30-то число на месеца. Било уговорено между страните кредитополучателите да дължат първоначална лихва за период от една година, считано от датата на усвояване на кредита, в размер на 1,5%. За останалия срок на кредита, последният следвало да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент бил 3.69% със стандартната надбавка е в размер на 5,0% процентни пункта или лихвения процент по кредита е уговорен в размер на 8,69%. В изпълнение на чл. 8 от Договора била вписана законна ипотека с вх. per. №7767/29.03.2007 г., том 1, акт №218, на СВ гр. Варна, върху недвижим имот, закупен със средствата от отпуснатия кредит, а именно: място с площ от 440 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, Община Варна, съставляващ поземлен имот 2033 по кадастралния план на местност „Манастирски рид", заедно с изградената в същото място Двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 307 кв.м. и построения в същото дворно място Гараж със застроена площ от 35 кв.м.

Ищецът излага твърдения още, че на 06.10.2009 г. било сключено допълнително споразумение към Договора, с което на кредитополучателя е предоставен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 12 месеца, без да се променя крайният срок на договора за кредит. На 20.01.2011г. страните сключили нов анекс, с който поради затрудненото финансово състояние на кредитополучателя е предоставен гратисен период за издължаване на главница и лихва по кредита от 9 месеца, през който длъжниците заплащат само част от месечната лихва по погасителен план. На 28.03.2013 г. било сключено допълнително споразумение към Договора за жилищен кредит, с което поради затрудненото финансово състояние на кредитополучателя, банката направила отстъпки, подробно описани в букви от „Б" до „Ж" на споразумението, променен е начина на изплащане на задължението на З.И., в това число размера на главницата - 230 298,00 евро и срока на действие на процесния договор е увеличен от 300 месеца на 360 месеца.

Учредена била втора по ред ипотека върху предоставения за обезпечаване вземането на банката, недвижим имот и е прието допълнително обезпечение, а именно: поземлен имот с ид.

***, находящ се в гр. Варна, район „Младост", СО

„Сълзица", с площ от 600 кв.м., а по документ за собственост с площ от 864 кв.м., ведно с построената в него сграда с ид.

***, с площ от 37 кв.м. Учредена е Договорна ипотека, вписана в СВ гр. Варна, вх. per. №6374/28.03.2013 г., акт №86, том 2, дело №3153/2013 г. На 12.02.2015 г. сключили допълнително споразумение към Договор за жилищен кредит от 28.03.2007 г., с което на кредитополучателя отново са предоставени облекчени условия за погасяване на задължението му. Ответницата Т.Я. Стоилова подписала споразумението лично, в качеството си на съдлъжник по договора за кредит, от което безспорно можело да бъде изведена волята и́ да встъпи в задължението на кредитополучателите.

По твърдения за допусната забава в плащанията на дължимите вноски за период повече от 90 дни, на основание т. 21.2 от общите условия към Допълнително споразумение от 12.02.2015 г. към договора за кредит и във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредиторът отправил нотариални покани до длъжниците и обявил настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. До предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта, съгласно уговорката на т.

21.2 от ОУ.

На 30.03.2018 г. ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците. За процесните суми били издаден заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4720/2018 г., 49 състав на PC- гр. Варна, към които били прибавени още платената държавна такса върху материалния интерес в размер на 10 319,56 лева по сметка на Районен съд гр. Варна, както и сумата от 50,00 лева направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. На

26.06.2018 г. с Разпореждане от 13.06.2018 г., постановено по ч.гр.д.

№4720/2018 г. на PC Варна, 49 състав, Банка ДСК ЕАД е уведомена за постъпило възражение от ответниците , като на ищеца е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с ал.1, т. 2 от ГПК.

По отношение на релевираните в отговора на исковата молба възражения за неравноправност на клаузи довели до едностранно изменение на договорните условия и завишен размер на посочените в исковата молба суми ищецът твърди, че същите имат характер на инцидентни установителни искове, като излага становище за тяхната неоснователност. Сочи, че за определяне и изчисляваме на БЛП по предоставяните кредити "Банка ДСК" ЕАД прилага конкретна Методика, публикувана на интернет страницата на банката през 2010 г. в изпълнение на задължението по чл.

33а от ЗПК. Същата била прилагана от банката без да е била задължителна с оглед обхвата на ЗПК. Твърди още, че променливостта на лихвения процент е обусловена от продължителността от предоставяне на услугата. и поради непредвидимостта на движението на икономическите фактори, които оказват влияние върху формирането на цената. Това се отчитало от специалното законодателство, приложимо към конкретния вид услуги, което изрично уреждало възможността за уговаряне на променлив лихвен процент, но го обвързвало с посочване на условията, при които промяната може да бъде извършена от кредитора (чл.58, ал.1 от ЗКИ). Не било допуснато значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребители и не можело да се говори за проявена недобросъвестност при сключване на клаузите. От разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 32, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗПК се установявало, че уговарянето на променлива лихва е допустимо при потребителските кредити, което на по-силно основание означавало, че се допуска по отношение и на всички други кредити. Ищецът признава, че е налице увеличаване на дължимата възнаградителна лихва, но това не водело до неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като било постигнато съгласие между страните по договора за едностранна промяна от страна на Банката на договорения базов лихвен процент при изменение от поне 1 % за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар, при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени в България, въвеждане на рестрикции от страна на Централната Банка върху банковата система и/или върху банка ДСК, промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките, при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка, съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

Възможността за едностранна промяна на лихвения процент зависела единствено от обективни за пазара фактори, върху които банката няма възможност да повлияе, поради което те безспорно имали обективен характер. Всеки от тези фактори поотделно и в съвкупност в даден момент оказвал влияние за промени на пазарната среда и съответно на източниците и цената на финансиране, на цената на риска, на оперативните разходи, на инфлационните тенденции, което обуславяло и промяната на дължимата лихва. Всяко едно от измененията се основавало именно на посочените обективни промени в пазара и било взет от компетентен орган на банката, поради което не можело да се счете, че е налице неравноправност при формиране на размерна възнаградителната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗКИ банката нямала законово задължение да уведомява кредитополучателите за промяната на лихвения процент, когато промяната му произтичала от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние, какъвто бил и настоящият случай.

По отношение на извършеното капитализиране на лихви към главницата, ищецът твърди, че същото е станало със съгласието на ответниците, които са се съгласили с клаузите на допълнителното споразумение, подписвайки както него, така и приложения погасителен план. Съгласно чл.10, ал.2 от Закона за задълженията и договорите олихвяването на изтекли лихви ставало съобразно наредба на БНБ. Към датата на сключване и на двете допълнителни споразумения по кредита действала Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. При липса на законово ограничение, договорните клаузи на сключените допълнителни споразумения, касаещи капитализирането на дължимата лихва към главницата не противоречали на никоя императивна норма и по тази причина извършеното капитализиране е законово допустимо. На следващо място сочи, че в подписаните допълнителни споразумения е договорено, в случай, че кредитът стане предсрочно изискуем извършената капитализация да отпадне, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва.