Решение № 205 от 18.11.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Разград, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243300500352 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

С решение №739/09.12.2023г. по гр.дело № 1190/2023г. РРС е признал за установено на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на Й. Х. Й. от с. ***, общ. ****, ул.

***, че дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София сумата от 4000,00 лева, представляващи чистата стойност на кредит, получен от ответника по Договор за потребителски кредит с № ******* от *** г., сключен от него с “Кредисимо” ЕАД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на 402,39 лв. (четиристотин и два лева) за периода от 23.06.2022 г. до 29.05.2023 г., за които задължения е била издадена срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г. по ч.гр. дело № 957/2023 г.РРС.Отхвърлил е като неоснователни исковете за установяване съществуването на парично вземане за сумите 1542,78 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.07.2021 г. до 10.05.2023 г. , както и за сумата над уважения размер за обезщетение за забава до предявения размер от 667,61 лв. Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 433,15 лв. в исковото производство и такива в общ размер на 146,55 лв. сторени в заповедното производство.Съразмерно отхвърлената част на исковете е присъдил и разноски в полза на ответника от 329,47лева.

С определение от 19.04.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК е изменил постановеното по делото решение от 09.12.2023г. в частта за разноските, като е присъдил допълнително такива в полза на ответника в размер на 371,58 лв., като е отхвърлил искането за присъждане на разноски в заповедното производство.

1

Решението се атакува с въззивна жалба , подадена от ответника Й. Х. Й., чрез пълномощник адв.М. Л. от *** в частта, с която претенциите на ищеца за признаване дължимост на парични суми са уважени, като се застъпва становище за неправилност на решението в тази му част по подробно изложени съображения, че в полза на ищеца не съществува вземане срещу длъжника Й., поради това, че вземането не е могло да бъде цедирано в негова полза от „Ай Тръст“ЕООД.Прави се искане за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на ищцовата претенция и в нея.

В частта с която установителната претенция на ищеца е отхвърлена решението не е обжалвано.

Постъпили са и две частни жалби срещу определение №393/19.04.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.

С първата от тях от 02.05.2024г. ищецът в производството обжалва определението в частта, с която в полза на ответника са присъдени допълнително разноски в исковото производство в размер на 371, 58 лв., с искане за отмяна и отхвърляне на тази претенция.

Частна жалба е подадена и от адв.К. Б. от АК-*** против същото определение в частта, с която съдът е отказал да присъди разноски в полза на длъжника в заповедното производство, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за депозиране на възражение по чл.414 от ГПК, с посочен размер от 614 лв.

Насрещната по жалбата срещу решението и определението по чл.248 от ГПК страна е депозирала в срок отговор на същите, с който ги оспорва като неоснователни, с искане за тяхното отхвърляне и потвърждаване на решението на РРС в посочената част по същество , както и за разноските.

За да се произнесе по жалбите съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, в качеството си на цесионер е предявил срещу ответника Й. Х. Й. от с. ***, община ***специален установителен иск, с който да се приеме за установено, че същият му дължи суми, за които в негова полза и срешу ответника е издадена срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 957/2023 г. по описа на РРС, както следва: 4465,12 лв. главница по договор за потребителски кредит , сключен между него и „Кредисимо" ЕАД, под №*******; 1542,78 лв. възнаградителна лихва за посочен период , 667.61 лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 11.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението.Заявена е и претенция за разноски в исковото и заповедното производства.Моли се за присъждане на разноските по исковото и заповедното производство.

Предявеният иск е оспорен като недопустим в една част за главницата , а в останалата част по отношение на същата и договорна лихва и обезщетителна такава като неоснователна по съображения ,че вземането на „Ай Тръст“ не е възникнало, предвид липсата на доказателства за заплащане на сумите, дължими по договора на първоначалния кредитор. По отношение на договора за кредит се сочи неговата недействителност, поради сключването му в противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, посочени са и конкретно нарушени разпоредби на посочените закони.Заявена е от ответника претенция за разноски.

Установява се по делото, както е посочено и в исковата молба, че на *** г. между "Кредисимо" ЕАД като кредитодател и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за 2 потребителски кредит № *******, съгласно който първият се задължил да предостави на втория потребителски кредит, със задължение за връщане на сумата при условията и сроковете на договора, заплащайки уговорената възнаградителна лихва за ползване на кредита, като заемната сума е уговорена и предоставена в размер на 4 000 лева.Във връзка със същия договор между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя, като поръчителя се е съгласил по отношение и на двете страни по договора да отговора солидарно за дълга , наред с първоначалния длъжник, сега ответник.Твърди се ,че заемната сума е била заплатена от поръчителя.

В правата на "Кредисимо"ЕАД и "Ай Тръст"ЕАД е встъпил настоящия ищец, “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., като към същия са налице две потвърждения от прехвърлителите, както и приложение 1 от 10.06.2022г., в което фигурира вземането срещу ответника Й. Й..Няма спор по делото ,че заемната сума като главница в размер на 4 000 лв. не е била заплатена от длъжника на кредитодателя или поръчителя.което се установява и от заключението по назначената пред районния съд , неоспорена СЧЕ.

След подадено заявление по чл.410 от ГПК от страна отново на настоящия ищец , РРС е издал Заповед № 521 за изпълнение на парично задължение от 01.06.2023 г. по гр.дело №957/2023г. с която е разпоредил ответника да заплати на ищеца претендираните суми, посочени по - горе от фактическа страна.След депозирано възражение от ответника съдът е указал на ищцовото дружество предявяването на установителен иск за установяване на вземането му.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба, подадена от ответника в производството пред районния съд е неоснователна. Отношенията между "Кредисимо"ЕАД и Й. Й. са създадени въз основа на потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което приложение намират разпоредбите на този закон. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени изчерпателно различни хипотези на неравноправие. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално– чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а алинея 2 от същата разпоредба регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В този смисъл неравноправна по см.на чл.143 от ЗПП се явява клаузата в договора за потребителски кредит, задължаваща длъжника да сключи договор за поръчителство.При обезпечаването на кредита с поръчителство, длъжникът е ограничен от изискването на разпоредбата от договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по избран от него начин. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитора, което води до неравнопоставеност в правата и 3 задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство актът на поръчителството е платен от потребителя на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД с възнаграждение, което е в размер малко над размера на отпуснатия кредит. Посоченият от "Кредисимо"ЕАД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити. Освен това е свързано с кредитора лице – едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст"ЕООД е „Кредисимо“ЕАД. Налага се изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. По-нататък, обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД е „Кредисимо“ЕАД, води до извод за скрито възнаграждение за кредитора. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора "Кредисимо"АД. Горните обстоятелства водят до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговарят на изискването за добросъвестност, като лишават длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит – чл.4 ал.2 от договора за кредит. Въпреки предоставената възможност на потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението – в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително подълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде поставено като условие за сключването на договора за кредит, потребителят е принуден да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна. При съобразяване на разпоредбата на чл.19 от ЗПК, определяща съдържанието на годишния процент на разходите по кредита, тази клауза влече и оскъпяване на договора за кредит. Плащанията ,предвидени по договора за поръчителство се явяват такива и по кредитния договор , без да са включени в същия при посочване процента на ГПР по отношение на който в договора липсва и яснота относно неговия размер. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът няма задължение за връщане на лихвите. Районният съд е обсъдил горните обстоятелства и е присъдил в полза на купувача по договора за цесия само чисто дължимата главница в размер на 4 000 лв., за която липсват доказателства да е заплатена на първоначалния кредитор по договора „Кредисимо“ или поръчителя“Ай Тръст“, които са и прехвърлителите по договора за цесия, като такъв не се явява само „Ай Тръст“, както се твърди във въззивната жалба, поради което ищецът се явява и материално легитимиран да търси плащане на главницата от ответника.В този смисъл подадената срещу решението по същество въвзивна жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на районния съд потвърдено в обжалваната част по отношение на дължимата главница от 4 000 лева и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.