Решение № 37 от 06.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Стара Загора, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000428 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 107/05.09.2023г., постановено по гр.д. № 161/2023г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е призната за нищожна клаузата на чл.10.3 от договор № ТО- 205/2021г. от 20.07.2021 г. с предмет „доставка на консумативи за печатащи устройства“ – реф. № 57/2020, сключен между „М.М.“ ЕАД и „Т.“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Във въззивната жалба „М.М.“ ЕАД излага съображения за неправилност на решението. Направено е искане същото да се отмени изцяло, като се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции. С жалбата въззивника представя и моли да бъде прието като доказателство Решение № 727 на КЗК от 20.07.2023г. по преписка КЗК 601/2023г.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия „Т.“ ЕООД моли да се потвърди обжалваното решение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, 1 намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на недължимост на различни вземания на ответника на различни фактически основания.

Ищецът „Т.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да установи нищожност на клаузата за неустойка по чл.10.3 от договора поради противоречие с добрите нрави и съответно поради нарушаване на закона – чл.

111, ал. 2 ЗОП, а в условията на евентуалност иска признаване, че не дължи сумата от 19 550 лв., представляваща неустойка начислена на основание чл.10.3 от договор № ТО-205/2021г., поради упражняване на правото по чл.

15.6 - усвояване на предоставената банкова гаранция за изпълнение; разликата над сумата от 1510,39лв. до сумата в размер на 19 550 лв., представляваща пълния размер на претендираната неустойка начислена на основание чл. 10.3 от договор № ТО-205/2021г., тъй като размерът на неустойката, съгласно посочената договорна клауза се изчислява според размера на неизпълнената конкретна поръчка, която се явява стойността на договора по смисъла на клаузата на чл. 10.3; сумата в размер на 19 550 лв. представляваща претендираната неустойка начислена на основание чл. 10.3 от договор № ТО-205/2021г., тъй като ответникът е упражнил правото си по чл. 10.7 от договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника „М.М.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н., отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по същество.

По делото не е спорно, че между страните след проведена обществена поръчка чрез публично наддаване е сключен договор № ТО205/2021 г. от 20.07.2021 г. с предмет „доставка на консумативи за печатащи устройства“.

Стойността на договора е посочена в чл. 3.1.1 и е в размер на 195500 лв. без ДДС. В чл. 10.3 от договора е уговорена неустойка при всяко пълно или частично неизпълнение на възложена по договора заявка /извън случаите в т.

10.2 – мораторна неустойка, изпълнителят дължи неустойка в размер на 10%, изчислена върху стойността на договора.

Пред първоинстанционният съд е изслушано заключението на съдебно – икономическата експертиза и свидетелски показани.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД , когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В настоящия случай от съдържанието на сключения между страните договор е видно, че са уговорени следните неустойки: в полза на „М.М.“ ЕАД мораторна неустойка в чл.10.2 и компенсаторна неустойка в чл.10.3 за пълно или частично неизпълнение. За изпълнителя „Т.“ ЕООД е предвидена единствено мораторна неустойка в чл.10.4. Следва да се вземе предвид и начина, по който са уговорени неустойките за всяка една от страните по договора. Горепосочените неустойки в чл.10.2 и чл. 10.3 /в полза на възложителя/ са уговорени в размер на 10 % от стойността на договора, която е 195 500 лв. без ДДС. За изпълнителя, неустойката /чл.10.4/ е в размер на законната лихва, но върху неплатената в срок сума. Освен това в чл. 10.1 от договора е уговорено, че за „М.М.“ ЕАД, е предвидена възможност за кумулиране на неустойката по чл. 10.3, с мораторната неустойка по чл. 10.2 и удръжка от дадената гаранция, което следва от употребения израз „и/или“.

Видно от чл. 3, договорите за покупко-продажба се сключват по следния начин - по заявка на възложителя. Поради това следва да се приеме, че на практика за всяка заявка се сключва договор за покупко-продажба, всеки от който има определена стойност. Според въззивния съд, още към момента на сключване на договора, страните са били наясно, че всяка от 3 заявките няма да бъде на висока стойност, което се установява и от представените по делото направени заявки от страна на „М.М.“ ЕАД.

Следователно в случай на неизпълнение, включително и частично от страна на „Т.“ ЕООД на заявка с ниска стойност е предвидена изключително висока по размер неустойка, която излиза извън обезщетителната и обезпечителна, а и от санкционната функции на неустойката.

С оглед изложеното следва извода, че видът на уговорената неустойка е наказателен, тъй като е уговорена огромна неустойка за неизпълнение, като съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди очевидно не съответства на принципите за справедливост и добросъвестност и безспорно води до неоснователно обогатяване за възложителя „М.М.“ ЕАД. Поради това въззивният съд приема, че в случая уговорената неустойка в чл. 10. 3 излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и следователно противоречи на добрите нрави. Страните са се съгласили на посочения размер на неустойка, но това съгласие е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и не е породило правно действие. Уговорката не съответства на принципите на добросъвестна търговска практика и е в разрез с принципа за еквивалентност на обезщетението за вредите, тъй като неустойката не може да има наказателен характер. Поради това въззивният съд намира, че предявеният иск за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 10.3 от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото „М.М.“ ЕАД следва да заплати на „Т.“ ЕООД направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 760 лв. с ДДС.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/05.09.2023г., постановено по гр.д. № 161/2023г. по описа на Районен съд – Раднево.

ОСЪЖДА „М.М.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление гр. *** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 760 лв. с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5