Определение № 222 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Пазарджик, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200501031 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248

Гражданския процесуален кодекс. ал.3 във връзка с ал.1 от

Обжалва се определение на Панагюрски районен съд рег.№ 423 от 01.08.2025г. постановено по гр.д.№811/ 2022г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молба вх.№2828 от 22.05.2025г. на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Георги Стойков Раковски“ №47, ап.14, подадена чрез юрисконсулт Т. В. за изменение на решение №63 от 23.04.2025г. постановено гр.д.№811/2022г. на Панагюрски районен съд в частта за разноските.

Определението се обжалва с частна жалба в срока по чл.248 ал.3 във връзка с чл.275 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция „Макроадванс“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт Т. В., с вх.

№4413 от 20.08.2025г. с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен. Поддържа се, че при определяне на възнаграждението, не е взета предвид практиката на СЕС в този смисъл, както и че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено без ДДС.

Твърди се, че при присъждане на разноски в хипотеза на чл. 38 от ЗАдв същите следва да бъдат определени от решаващия състав, а не да бъдат в размер, съгласно представен от страната списък на разноски и че адвокатският хонорар следва да бъде в размер под определения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа предвид практиката, обективирана и в решение от 05.12.2006г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС според което делегирането на частноправен субект — Висшият адвокатски съвет на правомощия да определя 1 минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. и чл. 102 ДФЕС.; че тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като не съответства на критериите, изведени в цитираното решение-съдът да има възможност, отчитайки правната и фактическата сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с реално положения труд и направените разходи от процесуалния представител, респективно от представляваната в процеса страна. Счита, че следва да бъде взета предвид и цената на предявения иск, както и фактическата и правна сложност на конкретния случай, поради което смята за правилно присъждане на адвокатски хонорар в размер под минималния, в случай че такъв се следва на насрещната страна. Цитира се и решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016. и аргументираната с него теза, че от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, параграф I ДФЕС. С изведено от Съдът на ЕС задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Цитира и практика на окръжни съдилища. Като допълнителен аргумент се изтъква, че при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Смята, че съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС виждане член 101, параграф I ДФЕС във връзка с член 4, параграф З ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Заключава, че националният съд не е обвързан от праговете разписани в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия.

На следващо, място частният жалбоподател изтъква, че върху присъденото адвокатско възнаграждение не следва да бъде дължимо ДДС, 2 доколкото се предоставя безплатна правна помощ и ДДС съгласно чл. 2 ,.l от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки. С оглед на което, предвид характера на адвокатското възнаграждение претендирано на основание чл. 38 от ЗА винаги следва да е без ДДС. Цитира съдебна практика. Позовава се на чл.2 от ЗДДС, че с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътре общностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Като се заключава, че безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Към безвъзмездните сделки жалбоподателят причислява правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. И че по смисъла на чл.9 ал. 1 във връзка с чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга и не се облага с данък върху добавената стойност – по аргумент на чл.2 т1 от ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. И че тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.З8 ал.2 от ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Допълва, че съгласно чл.25 ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена, като последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. И че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Акцентира, че за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, и че между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Според жалбоподателя съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. И че съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.

Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Позовава се и на противоречива съдебна практика по въпроса с присъждането на ДДС, за което е отправено и преюдициално запитване, по дело С-744/2З г. на СЕС. (Определение № 2135 от 29.07.2024 г. по ч. Т. Т. 1060/2024 Т.. Т. К..П Т.О на ВКС), като към момента има постановен акт на СЕС по образуваното дело №С-744/2023г. по описа на СЕС- решение 3 от 23.10.2025г., което не налага спиране на производството. Моли да се отмени обжалваното определение и се редуцира размера на адвокатското възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна И.

Г. Б. чрез пълномощника си еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004 чрез адв.И., с вх.№5596 от 28.10.2025г. , в който частната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а депозираната частна жалба за неоснователна. Излага съображения, че съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, задължителна за прилагане от съдилищата, а именно: Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по ч.т.д.№757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д.№961/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д. №1945/2024 г. на ВКС, I т.о съгласно, която макар НМРАВ да няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение .Твърди се, че в определение №2797 от 29.10.2024г. по ч.т.д.№2297/2024г. на ВКС, второ т.о., постановено след Решение по дело С-4З8/22 на СЕС от 25.01.2024г., се приема, че при предявяването на няколко иска, предметът на делото се усложнява, което обстоятелство е от значение при преценка за фактическата и правна сложност на делото и от там на размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че с ДВ, бр. 14 от 18 Февруари 2025г. е изменена Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, като е премахнато „минималното” адвокатско възнаграждение, и е посочено, че то подлежи на свободно договаряне между клиента и адвоката, но в случаите когато липсва уговорено такова, същото следва да се определи като се приложат критериите на Наредбата. Смята, че с направената промяна, противоречието с европейското законодателство, което било установено в Решение от 25.01.2024 по дело С4З8/22 на СЕС е преодоляно. Позовава се на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба, че в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба. Оспорва се като неоснователен довода за определяне на адвокатското възнаграждение под минимума по наредбата, поради липса на фактическа и правна сложност, доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса, чийто размер се определя като процент от цената на иска - обективна величина, която не подлежи на редукция в зависимост от степента на сложност на делото и че съдът не намалява дължимата такса само защото делото е с правно ясен предмет или не изисква значителни усилия за доказване на изложените в ИМ обстоятелства. Посочва, че по аналогия, адвокатското възнаграждение, което също се определя въз основа на цената на иска съгласно Наредба №1/2004 г., следва да се разглежда по същия обективен начин и не следва да бъде редуцирано само на базата на субективна преценка за „несложност” и то в хипотеза че е в размер значително надхвърлящ обичайното възнаграждение за подобен род дела, в който случай съдът би могъл да направи преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК - като се вземат предвид обемът на извършената работа, броят на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори.