Решение № 3319 от 19.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3319 гр. Варна, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. И. при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. И. Гражданско дело №

20263110101277 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Ю. Б." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "О.п." № **, представлявано от М. В. - прокурист и Д. Ш. изпълнителен директор, срещу И. И. С., ЕГН ********** и Е. Ц. К., ЕГН ********** от гр.

Варна, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно, сумите:

1. 20 519.39 лева (двадесет хиляди петстотин и деветнадесет лева и тридесет и девет стотинки), с еврова равностойност 10 491.40 евро (десет хиляди четиристотин деветдесет и едно евро и четиридесет евроцента)- главница, ведно със законна лихва върху главницата от 14.10.2025 г. до окончателно плащане на вземането;

2. 398.34 лева (триста деветдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), с еврова равностойност 203.67 евро (двеста и три евро и шестдесет и седем евроцента)възнаградителна лихва за период от 07.04.2025 г. до 25.09.2025 г.

3. 139.50 лева (сто тридесет и девет лева и петдесет стотинки), с еврова равностойност 71.33 евро (седемдесет и едно евро и тридесет и три евроцента)-мораторна лихва за период от 07.04.2025 г. до 08.10.2025 г.

4. 295.00 лева (двеста деветдесет и пет лева), с еврова равностойност 150.83 евро (сто и петдесет евро и осемдесет и три евроцента) разходи за уведомяване - връчване на уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост за периода от 07.04.2025 г. до 08.10.2025 г., които вземания произтичат от сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 07.10.2024, за които вземания е издадена Заповед № ***/14.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ 20253240100*** от 2025 г. на Районен съд Каварна.

В исковата молба ищецът „Ю. Б.“ АД твърди, че на 07.10.2024 г. между „Ю. Б." АД, в качеството си на Кредитодател, от една страна, и И. И. С. и Е. Ц. К., в качеството им на Кредитополучатели, е сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който Кредитодателите е предоставил паричен заем в размер на 21 250.00 лева (двадесет и една хиляди двеста и петдесет лева).Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за връщането на кредита и за другите задължения по Договора, лицата подписали същия като 1

Кредитополучатели отговарят солидарно.Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката: 1. За първите двадесет и четири месеца от срока на издължаване на кредита - променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 1.387%; 2.

От двадесет и петия месец до крайния срок на издължаване на кредита - променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10.280%. За референтен лихвен процент по Договора се ползва референтният лихвен процент ПРАИМ на „Ю. Б." АД за необезпечени кредити в съответната валута, (наричан за краткост само „ПРАЙМ"), приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал. 2 и сл. по-долу на чл. 3. Съгласно ал. 2 на чл. 3 от договора референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Ю. Б." АД за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите - ALCO (Assets and Liability Committee) съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити (по-долу за краткост „Методология"), публикувана на интернет страницата на Банката на адрес www.******.bg и представляваща Приложение № 1 към Договора. ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. Съгласно ал. 8 лихвата по кредита се изчислява, като месецът се приема за 30 дни, а годината - за 360 дни.

Съгласно ал. 9 годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 10.35 % (десет процента и тридесет и пет процентни пункта), а общата сума, дължима от Кредитополучателя, е 33 798.47 лева, изчислени към момента на сключване на договора.

Посочената в ал. 9 стойност на ГПР е изчислена при следните допускания: 1. Договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и Банката и Кредитополучателят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. 2. Лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. 3. Плащанията се извършват съобразно датите и условията, изисквани от Банката. Съгласно чл. 6 крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е последната падежна дата посочена в погасителния план, е 07.10.2034 г. Съгласно чл. 9 при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет. Съгласно чл. 14, ал. 1 при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно ал. 2 Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем при установяване на наличието на което и да е от следните обстоятелства относно който и да е от Кредитополучателите и/или Поръчителите по настоящия договор, ако има такива.Твърди се, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***** от 07.10.2024 г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Посочва се, че кредитополучателят И. И. С. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на 25.09.2025 г. чрез ЧСИ З. Д., с район на действие ОС-Варна, а кредитополучателят Е. Ц. К. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на 13.08.2025 г. чрез ЧСИ З. Д., с район на действие ОС-Варна. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответниците в срока по чл.131 ГПК подават отговор на исковата молба. Оспорват изцяло, така предявената искова претенция. Посочват, че при договарянето и отпускането на кредитите банката е допуснала нарушения на ЗПК. Посочват, че съгласно чл. 5, ал. 8 и чл. 9 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът трябва да му предостави своевременно съобразно изразените предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит във формата на 2 стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2 към ЗПК. Посочват, че предоставянето на такава информация е абсолютно задължително, а липсата на такава води до нищожност на клаузите, уреждащи възнаградителната лихва и последиците при неизпълнение на договора и възможността кредиторът да направи кредита предсрочно изискуем. Считат, че липсата на такава информация прави абсолютно неясен и начина на пресмятане на годишния процент на разходите (ГПР). Считат, че съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърдят, че договорът не съдържа приложен погасителен план, което представлява съществено нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК, като е лишило длъжника от възможност да разбере размера и структурата на задължението. Посочват и че в процесния договор е посочено единствено, че „Кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на настоящия договор“, но не било посочено нито за колко месеца, нито крайна дата на погасяване. Считат, че клаузата,“ възнаградителна лихва за нищожна, доколкото в нея било уговорена като „плаваща“ . Считат, че Приложение № 1, съдържащо методология за определяне на „ПРАЙМ“, е неразбираемо за средния потребител, тъй като включва сложни формули, икономически показатели и вътрешни банкови параметри, като тегло на депозити, капиталови съотношения и други, които не са публично достъпни и не подлежат на проверка от страна на кредитополучателя. Това правило невъзможно упражняването на контрол върху правилното прилагане на лихвата и води до извод за нищожност на клаузите, уреждащи възнаградителната лихва. Посочените в него компоненти, участващи във формулата не са могли да бъдат нито разбрани, нито проверени, защото се изчисляват единствено и само въз основа на информация, която е достъпна само на банката. В тази връзка твърдят, че клаузите на чл.3 от договора, отнасящи се до размера на лихвата, са нищожни. В заключение посочват, че тази договорна конструкция представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като референтният лихвен процент не е обвързан с обективен външен пазарен индекс, а се определя едностранно от банката по вътрешни правила, които не са ясни, достъпни и проверими за потребителя. Липсвало прозрачна и разбираема методика за формиране на този показател, поради което Кредотополучателят , не може да предвиди икономическите последици от договора, нито реалното оскъпяване на кредита, което води до значително неравновесие между страните. Посочва се, че доколкото съгласно чл. 7, ал. 2 от договора за потребителски кредит съществува възможност при промяна на референтния лихвен процент размерът на вноските да се изменя едностранно от банката, то счита, че същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. На следващо място, се твърди и нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар да са посочени стойности на ГПР и ГЛП, липсвало ясна методика за тяхното формиране и не са посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите.В заключение твърди, че договорът за кредит е нищожен, респективно клаузите за лихва са нищожни и не са породили правно действие, поради което претендираното вземане за законна, мораторна и възнаградителна лихва било недължимо. Иска се отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 15.07.2026 г. поддържа предявените искове. Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично представлява се от адв.К. Т..

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № *** по описа на съда за 2025 г., на РС-Каварна, ГО, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

417 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба.Срещу издадената заповед за изпълнение е 3 депозирано възражение по чл. 414 ГПК, като в рамките на указания едномесечен срок ищецът е предявил исковите си претенции по реда на чл. 422 ГПК Приет като писмено доказателство по делото е договор за потребителски кредит № ***** от 07.10.2024г., от който се установява, че същият е сключен между И. И. С., ЕГН ********** и Е. Ц. К., ЕГН ********** от една страна като кредитополучател и „Ю. Б.“ АД като кредитор. Установява се от приложения по делото Договор за потребителски кредит ,че на 07.10.2024г между ищеца, като заемодател, и ответниците, като заематели, е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя, под формата на потребителски кредит, сума в размер на 21250 лева, при уговорени в чл. 3 от договора годишен лихвен процент и годишен процент на разходите.