Определение № 545 от 01.08.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Шумен, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500330 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 2610/27.06.2024 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н.П.А., против разпореждане № 606/21.06.2024 г. по ч.гр.д. № 315/2024 г. на НПРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника А. С. Р., за следните суми: 565,60лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2024 г. до изплащане на вземането; 1044,68лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода от 01.11.2022 г. до 01.05.2023 г.; 57,75лв. лихва за забава от 02.02.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2024г., както и сумата от 83,36лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които 33,36лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. В договора за допълнителни услуги били описани услугите, включени в предоставения на клиента пакет „Разглеждане до минути“, а именно: предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути /срок до 120 мин./; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции, право на допълнителни промоционални условия. Съгласно чл.4 от договора услугите се предоставяли единствено като допълнение към подписания договор за заем и след попълнен, и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги. Клиентът дължал цената на пакета на равни месечни вноски, като били посочени размерът и дата на която се дължи всяка вноска. Съгласно Приложение 1 с попълване и подписване на Искане за допълнителни услуги към договора за заем, клиентът потвърждавал, че е информиран и разбира, че предоставянето на допълнителни услуги или пакетите от тях е свързано с разходи за „Микро Кредит“ АД за организирането, предоставянето и администрирането им, поради което той дължал цената при подписване на договора, но за негово удобство му била предоставена възможност да я заплати на равни вноски през периода на договора за заем. Съгласно чл.2, 1 ал.1 предл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.42 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги се предоставяли на клиента с цел по-лесно и удобно за него администриране и обслужване на отпуснатия заем. Допълнителните услуги се отличавали от дейностите като одобрение/усвояване на кредита, извънсъдебно събиране, изпращане на напомнителни писма, експресно разглеждане на искането за кредит, промяна на погасителния план и др. На последно място сочи, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД във вр. с чл.143 ал.5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, не водело до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая договора за кредит, от който възниквали задължения за главница, договорна лихва и лихва за забава, можел да продължи действието си и без договора за допълнителни услуги. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя и да се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за съзиране на вземания” ЕАД, срещу длъжника А. С. Р., за следните суми: 565,60лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2024г. до изплащане на вземането; 1044,68лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода от 01.11.2022 г. до 01.05.2023г.; 57,75лв. лихва за забава от 02.02.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2024г. Претендират се и разноските от 83,36лв., от които 33,36лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявителят е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за заем MicroCredit № 9022-00077785 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9022-00077785, сключени между „Микро Кредит“ АД и А. С. Р. на 29.10.2021 г., като впоследствие вземанията по двата договора били прехвърлени от „Микро Кредит" АД на „Агенция за събиране на вземания"' ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания" АД, понастоящем ЕАД/ по силата на приложение № 01/30.03.2023 г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г.

С разпореждане № 528/30.05.2024 год. заповедния съд е оставил заявлението без движение, с указания към заявителя: 1/ да уточни дали и кои са предоставени от кредитора допълнителни услуги, за които е начислено възнаграждението за пакет „Комфорт“, респ. за какъв период, с посочване на начален и краен момент; 2/ да конкретизира частичното, респ. пълното погасяване на кои вземания по пера /съответно за главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за пакет допълнителни услуги, такси/ са разнесени изплатените от длъжника погасителни вноски, предвид, че видно от претендираната незаплатена сума за главница и сключения между страните договор, очевидно по същия са постъпвали плащания; 3/ да уточни върху кои точно суми е начислена претендираната лихва 2 за забава от 57,22 лв. като, в случай че е начислена върху различни вземания, да посочи размер и период поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период.

С допълнителна молба заявителят е посочил, че лихвата за забава е изчислена само върху главницата от 565,60лв., като останалите указания са останали неизпълнени /не е посочено дали са извършвани плащания по договора за кредит, като в случай на положителен отговор /което е видно от заявлението и представените доказателства/ не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера /главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги и др./ са разнесени изплатените от длъжника суми.

С атакуваното разпореждане № 606/21.06.2024 г. по ч.гр.д. № 315/2024 г., НПРС е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника А. С. Р., а именно: 565,60лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2024 г. до изплащане на вземането; 1044,68лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода от 01.11.2022г. до 01.05.2023г.; 57,75лв. лихва за забава от 02.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2024г., както и за разноските в заповедното производство в размер на 83,36лв., от които 33,36лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, че на основание чл.21, ал.1, във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК, претенцията за допълнителни услуги се основава на нищожна клауза в договора за допълнителни услуги. Същата е нищожна и на основание чл.24 ЗПК във вр. с чл.143, ал.5 ЗЗП. Предвид размера на възнаграждението за допълнителните услуги /2686,32лв./, съпоставен с чистата стойност на отпуснатия кредит /1900лв./ се цели да се осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната, като се заобикаля и изискването за максимален размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Предвид това е налице хипотезите на чл.411, ал.2 т.2 ГПК за отхвърляне на искането.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С 3 оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая заявителят претендира заплащане на сумата 565,60лв. – остатък от главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2024г. до изплащане на вземането; сума от 1044,68лв., остатък от сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 01.11.2022г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 01.05.2023г. /падеж на последна вноска по договора за допълнителни услуги/; както и сумата от 57,75лв. лихва за забава, върху главницата от 565,60лв., за периода от 02.02.2023г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2024г..

Видно от договора за кредит и погасителния план предоставеният размер на кредита е 1900 лв., при договорна лихва в размер на 665,72лв. /или общо 2565,72лв./, на 18 месечни вноски, всяка по 142,54лв. Видно от представения договор да допълнителни услуги длъжникът се задължава за заплати сума в общ размер на 2686,32лв. на 18 месечни вноски, всяка от 149,24лв., т.е. общата дължима сума по двата договора възлиза на 5252,60лв..

В чл.11, т.10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В конкретния случай в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност - 48,90%, като липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той. Липсва яснота относно отделните компоненти, определящи същия, а именно: не се установява дали е формиран от усвоената от потребителя главница или и от сумите, уговорени като допълнителни услуги. Не става ясно дали цената на последните е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това 4 число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР.

Разпечатката съдържа 20 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/800d3afe-1b23-4ce7-a332-17b1e02e9685