Решение № 103 от 25.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20244000600167 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Г. Д. Н., подадено чрез адв.Б. Ж. от ВАК, за възобновяване на НОХД №893/20г. на РС-В.Търново и ВНОХД №219/23 г. на Окръжен съд-В.Търново на основание чл.422ал.1 т.5 от НПК, поради допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. В подкрепа на искането се твърди, че окръжния съд е допуснал липса на мотиви и противоречиви такива, непълнота на доказателствените източници, не произнасяне по доводите на защитата в жалбата по основни въпроси относно деянието и авторството.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че следва да се отхвърли искането за възобновяване на ВНОХД№219/2023 година. Веднъж наказателното производство е било възобновено от ВТАС и е било върнато на окръжния съд за отстраняване на допуснатите нарушения. Съдът е изложил подробни мотиви по отношение всички обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Не е допуснато и едностранчиво, избирателно тълкуване на доказателствените източници и нарушаване на правилата за формалната логика. Не е допуснато нарушението, което се претендира, че не е взето отношение по всички възражения на защитата. Самото решение на ОС е 1 структурирано по такъв начин, че от стр. 9 нататък доказателствата са обсъждани именно по направените възражения на защитата както по отношение на свидетелските показания на пострадалия Р. и на колегите му, въз основа на които е основан изводът за авторството на деянието, който по същество и основно той се отрича. Обвързани са тези доказателства със заключенията на назначената ДНК-експертиза по отношение на радиостанцията, а така също и по отношение на намерените фасове в лекия автомобил, които са свързани с лицето, което е пътувало с Г. Н. и от полицейския пост до лекотоварния автомобил е наблюдавал неговото поведение. Правилно окръжният съд е приел, че е налице една верига от доказателства, които водят до несъмнения извод, че именно Н. е лицето, което е извършено престъплението, за което е повдигнато обвинени и за което е осъдено.Прокурорът още посочва, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд на 25.02.2021 и на 29.04.2021 г. подсъдимият Н. не се е явил. Той се е явил при въззивното разглеждане на делото на 17.02.2022 г., където като се явява лично и тримата свидетели В. Р., Д. А. заявяват, че това е лицето. В. Р. категорично посочи „Това е лицето, което управлява автомобила /сочи подсъдимия/“. Д. А. казва „Подсъдимият го виждам за втори път в съдебната зала. Това беше лицето /посочва подсъдимия/“. Не е имало съмнение у свидетелите в разпознаването на това лице, след като го виждат.

Възприятията на местопроизшествието и след това, когато лицето се явява в залата, те категорично казват, че това е същото лице Затова техните свидетелски показания, радиостанцията, категорично сочат на авторството на престъплението. По отношение на ДНК-то, което е върху волана и скоростната кутия на автомобила, са изложени изводи от съда, а именно, че може да са отложени при предишно управление на автомобила. Същото това ДНК моля да обърнете внимание, че ДНК-експертизата разглежда веществените доказателства и натривките, които са взети както от автомобила „Опел Лагуна“, така и от товарния автомобил. Така че като се отсеят изследванията свързани само с лекия автомобил, се вижда, че става въпрос наистина за ДНК на трето лице, като не може да се отхвърли версията, че този автомобил е възможно да бъде управляван от друго лице и не може да се противопостави на тримата свидетели, които разпознават Н. и се установява негова ДНК върху радиостанцията.

Осъденото лице не се явява в съдебно заседание за изразяване на становище.

Процесуалния представител на осъдения адв. Б. Ж., излага съображения, че са налице основанията за възобновяване и основно поради допуснатите процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, а също така и основанията за липса на мотиви, касаещи авторството на деянието по възраженията направени от защитата.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за 2 наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните: е

С присъда №26004/29.04.21г. по НОХД №893/20г. ВТРС е постановил:

Признава подсъдимия Г. Д. Н. за виновен в това, че на 29.09.2017 г. в гр.

Велико Търново, ул. „Магистрална“, умишлено, чрез привеждаме в движение на лек автомобил „Рено Лагуна блъснал с предната дясна част на автомобила В. П. Р. - началник сектор „КП“ при РУ - Велико Търново, при и по повод изпълнение на слабата му, с което му причинил лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т, 3, вр. чл. 130,ал. 1, вр. чл.54 и чл.36 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 66 ал. 1 НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири години.

Признава подсъдимия Г. Д. Н. за виновен в това, че на 29.09.2017 г. в гр.

Велико Търново на ул. Магистрална” противозаконно пречил на органи на властта - В. П. Р., Д. С. А. и Л. М. И. - служители на РУ - Велико Търново в ОД на МВР - Велико Търново, да изпълнят задълженията си, поради което и на основание чл. 270, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66 ал. 1 НК отлага изпълнението наложеното наказание за срок от четири години. На основан чл.

23, ал. 1 от НК определя и налага з а изтърпяване едно общо наказание за извършените от Г. Д. Н. престъпления, а именно- лишаване от свобода, за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага за срок от четири години.

С Решение №37/05.04.2022 г., постановено по ВНОХД №460/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново, е потвърдена изцяло присъдата по НОХД №893/2020 г. на РС-В. Търново. С решение №52/19.04.2023г. по НДВ №297/2022г. по описа на ВТАС е възобновено наказателното производство по ВНОХД №460/2021 на Окръжен съд гр. Велико Търново. Отменено е решение №37/05.04.2022 г., постановено по ВНОХД №460/2021г. на Окръжен съд гр.

3

Велико Търново и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр. Велико Търново. С решение №160/07.11.2023г. постановено по ВНОХД№219/23г. на ОС-Велико Търново е потвърдена изцяло присъдата по НОХД №893/2020г. на РС-В. Търново.

Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:

Липсват мотиви по основни и важни факти от предмета на доказване относно авторството на деянието. След възобновяване на делото пред ВТОС, въззивната инстанция провежда съдебно следствие с единствената цел да се редактират показанията на свидетелите-полицейски служители относно лицевата идентификация на подсъдимия. Те са разпитани в съдебно заседание и в присъствието на подсъдимия, единствено и само, след многократното му виждане в съдебната зала, след многократните твърдения на защитата за характерни негови лицево-идентификационни белези, след представяне на медицинска документация. Дори свидетелят И., който в първоинстанционния съд, а и във въззивния, твърди, че е видял подсъдимият в гръб и не го е видял в лице, при това проведено следствие. Дори той да твърди, че го е видял в десен профил и да описва характерният му белег, като той въобще няма око в десния си профил. Не може, както твърди свидетелят Р., да го е видял и да не описва в няколко съдебно заседание този характерен белег. Този човек е с едно око. Ако се възприеме, няма как да се забрави. Има изключително характерен лицевоидентификационен белег. Едва след възобновяването на делото от Апелативния съд, се провежда формално съдебно следствие, защото ако е следвало въззивната инстанция като втора първа по доказателствата да събере доказателства за авторството на деянието, то е следвало тогава да се разпита свидетелят Р. Д., който твърди, че с него в този ден е присъствало друго лице.

Това лице е посочено от свидетеля Р. Д., но в мотивите си пак съда казва „Това е някакъв неизвестен човек“. Посочва се в искането, че този човек е известен.

Съдът не излага мотиви, защо след многократното разглеждане на делото и разпити на полицейските служители едва след 6 години, същите посочват изключително видимите лицево идентификационни белези на подс.Н.. На л.10 от мотивите на въззивния съд се сочи: “Съдът не констатира противоречие и непълноти в показанията на свидетеля /има се пред вид св.Р./ с дадените пред първоинстанционния съд. По отношение твърдяното от защитника такова, обективирано в последващо по-пълно описание на подсъдимия, свидетеля обективира становище, според което при предходните разпити не са му били задаване такива въпроси, целящи постигане на попълно описание на неговите възприятия. Празнота, която е запълнена в хода на проведеното въззивно следствие при проведените допълнителни разпити, както на св.Р., така и на св.Л.И. и Д.А.“. Този извод на съда е в пълно противоречие с проведените и документирани в протоколи от с.з. разпити на посочените свидетели. В нито един разпит пред първоинстанционния съд, описвайки начина и местоположението от, което са възприели водача на лек авт.“Рено Лагуна“ свидетелите не са дали описание на характерни белези на подсъдимия и то трайни такива/ видно от представената медицинска 4 документация/. Едва при разпита им пред въззивния състав- след 6 години, след многократните възражения на защитата в тази насока тези свидетели дават описание, което да съответства на лицевата, характерна идентификация на подс. Н.. Най-малкото буди недоумение факта на възстановени спомени за характерните белези на лицето, което са възприели от различно местоположение, спрямо наблюдавания водач. Даже свидетел, който е възприел водача в гръб дава описание на белезите.

Съдът безкритично и без да вземе становище по разнопосочността на доказателствените източници във връзка с идентификацията на водача се позовава, според защитата на режисираното описание от свидетелите.

Посочва се още, че пострадалия - св.Р. е висшестоящ началник на св.А. и Н..

Приравнено на липса на мотиви е и приетото от съда на л.14 обсъждане, касателно телефонния номер, който е ползван от подс.Н., с извода “с оглед вида и характера на посочената движима вещ, същата не може с висока степен на достоверност да удостовери местонахождението на лице.“ В тази връзка е налице и непълнота в доказателствените източници, каквото е и становището и указанията на Апелативен съд-В.Търново при възобновяването на наказателното производство. Липсват мотиви, а само декларативно съдът „не кредитира показанията на св.Р. Д.“. Изводите на съдът, сочат на непълнота на доказателствата, както в първата, така и пред въззивната инстанция. Съдът е бил длъжен да положи усилия, да събере достатъчно данни за лицето, което св.Д.сочи за водач на МПС. При установяване на това лице е възможно да се установи дали намереното трето ДНК в МПС не е на лицето сочено от св.Д.