Решение № 58 от 18.03.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Севлиево, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20244230100630 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Н. М. Б., искова молба, насочена срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от 7669,38 евро /15 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на претърпяното ПТП от 15.09.2022 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, peг. № *********** - Х. П. П., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 15.09.2022 г. около 11:00 ч. на път № 44 км. 5+840 в района на гр. Севлиево настъпило ПТП между МПС с марка „Опел”, модел „Корса”, peг. № ***********, рама №W0L0XCF6856042471, с валидна застраховка

„Гражданска отговорност” при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, управляван от Х. П. П., с ЕГН **********, и МПС с марка „Хонда”, модел „ФЖС 400 A”, peг. № ***********, с валидна застраховка „Гражданска отговорност” при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, управляван от Н. М. Б., с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП претърпял телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, комоцио церебри, луксация на лява раменна става, охлузвания, синини, отоци и 1 хематоми в областта на главата и околоочен хематом вдясно.

В исковата молба се твърди, че видно от констативен протокол с пострадали лица, peг. № 387/15.09.2022 г., по описа на ОД на МВР - Севлиево, сектор „Пътна полиция”, отговорността за процесното ПТП била на водача Х.

П., който към момента на подаване на исковата молба бил установен от органите на ОД на МВР - Враца, сектор „Пътна полиция”, управлявал МПС с марка „Опел”, модел „Корса”, peг. № ***********, като не се съобразил с правилата на ЗДвП - управлява с несъобразена и висока скорост, предвид видимост, както и останалите участници в движението, в резултат на което причинил ПТП. Твърди се, че имало образувано ДП ЗМ №317/2022 г. по описа на РУ- Севлиево, като към момента на подаване на исковата молба /10.05.2024 г./ разследването продължавало.

Твърди се, че липсвало каквото и да е противоправно поведение от страна на ищеца, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и/или за вредите от него.

Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищецът депозирал писмена застрахователна претенция при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, получена съгласно известие за доставяне по пощата на 16.12.2022 г., във връзка с която била образувана щета № 1500117894 при ответното дружество. Ищецът твърди, че въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496, ал.

3 от КЗ, било получено писмо, с изх. №11105/3 от 16.08.2023 г., от ответното дружество, с което уведомило ищеца, че за компетентно произнасяне по заведената щета било необходимо да представи допълнително документи. На 23.12.2023 г. било получено писмо, с изх. №11105/1 със същото съдържание.

Ищецът считал, че документите, които „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД изискало допълнително, нямали съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията, с което ответникът нарушил забраната, установена в чл. 106, ал.

5 от КЗ. В този смисъл писмо, с изх. №11105/3 от 16.08.2023 г. и изх. №11105/1 от 23.12.2023 г., от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ищецът приравнявал на отказ, съгласно разпоредбите на КЗ, тъй като ответникът посочвал като абсолютна предпоставка за решаване и изплащане на обезщетение необходимостта от документи, които не били абсолютна предпоставка, съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ. Ищецът счита, че ответникът, в разрез с приложимия закон, отказал да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, респ. на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, дължал законна лихва за претърпените неимуществени вреди от дата на депозиране на извънсъдебната претенция 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че вредите, които ищецът търпял били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и били 2 неимуществени, изразяващи се в претърпените болки и страдания и имуществени, следствие причинените му телесни увреждания, неудобства и болнично лечение. Ищецът бил откаран по спешност в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.” ЕООД - гр. Севлиево на 15.09.2022 г., където го приели за оперативно лечение по спешност. Съгласно Епикриза ИЗ № 3720 от хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Х.” поставената окончателна диагноза на ищеца била: контузия на главата, комоцио на мозъка и луксация на лява раменна става; в областта на главата били налице охлузвания, синини, отоци и хематоми, заедно с луксация на лява раменна става, околоочен хематом вдясно. Била извършена операция „закрито наместване на дислокация на рамо”, в условията на венозна анестезия се направили репозиция на луксацията на лява раменна става. Направена била имобилизация с ортеза. На 18.09.2022 г. ищецът бил изписан от МБАЛ „Д-р Стойчо Х.” ЕООД - гр. Севлиево и продължил лечението си в домашни условия. Във връзка с претърпените телесни увреждания пострадалият търпял 4 дни болнично лечение, като щял да продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време.

Твърди се, че след катастрофата ищецът изпитвал постоянен страх, граничещ с параноя, когато се намирал в близост до движещо се МПС или пътувал в МПС, изпитвал силен страх и притеснение, че ще се случи нещо лошо като пресича улицата. Този страх влияел силно негативно на психиката му, като се твърди, че щели да бъдат необходими бъдещи интервенции и работа с психолог за постигането на един нормален начин на живот, който заслужавал всяко човешко същество и ищецът имал преди процесното ПТП.

Сочи се още, че така претърпените увреждания щели да оставят силен негативен отпечатък върху бъдещия му живот, възпрепятстван да извършва нормално задълженията си, да живее динамичния живот на здрав и млад човек, какъвто именно бил неговият преди настъпването на процесното ПТП.

Налице бил особен интензитет на търпените болки и страдания, от страна на ищеца, както и силно негативен отпечатък върху неговата психика.

От съда се иска да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7669,38 евро /15 000 лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП от 15.09.2022 г., заедно със законната лихва за забава, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -16.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искови претенции се оспорват по основание и размер. Ответното дружество оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил Х. П. П., както и навежда доводи за съпричиняване, при твърдения, че ищецът не се е съобразил с факта на движение и предприемане на маневра на пътно превозно средство, което е било видимо за него, като по този начин сам се е поставил в опасност и е създал предпоставки за настъпване на ПТП, че е 3 нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, като при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, че ищецът се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост и не е спазвал предвидените ограничения по отношение на скоростта, предприел е неправилно изпреварване, като не се е съобразил с пътната обстановка и не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, че не е имал свидетелство за управление на съответната категория мотор. Твърди се, че поведението на ищеца се намира в разрез с нормативно установените правила за движение по пътищата и се явява пряка и непосредствена причина за настъпването на вредоносния резултат. Твърди се, че пострадалият сам се е поставил в опасност, поради което неговият принос бил в размер на поне 50%. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва. Твърди, че дружеството не е станало причина за завеждане на делото и разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 7669,38 евро /15 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на претърпяното ПТП от 15.09.2022 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Корса”, peг. № ***********, рама №W0L0XCF6856042471 - Х. П. П., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите серия G0 № 107727426с покритие от 22.05.2022 г. до 21.05.2022 г., сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -16.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

4

С доклада по делото е обявено за безспорен и и ненуждаещ се от доказване фактът, че към процесната дата 15.09.2022 г., управляваният от Х.

П. П., лек автомобил, марка „Опел”, модел „Корса”, peг. № ***********, рама №W0L0XCF6856042471, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответното дружество.

По делото е разпитан свидетелят Х. П. П., като от показанията му се установява, че същият си спомня за ПТП-то на 15.09.2022 г. След удара видял моториста /ищеца/ на асфалта, като свидетелят преди удара бил в колата, но не видял моториста. Свидетелят сочи, че колата, която той шофирал - „Опел Корса“, била спряна и при тръгването се огледал наляво и надясно, но не видял нищо. След тръгването свидетелят чул удар и излязъл след минута от колата, като видял моториста /ищеца/ на асфалта. Посочва се от свидетеля, че била извикана полиция /не от него/. Свидетелят дал проба за алкохол, която била отрицателна. Свидетелят сочи, че не бил подписвал никакви документи на място. Свидетелят не си спомня дали в момента на удара е бил в движение или спрял. Свидетелят не си спомня няколко минути след удара. Свидетелят сочи, че е бил в посока от Севлиево за Габрово, като на платното на движение имало една пътна лента, с осова линия. Свидетелят се движел по асфалта, като спрял в отбивката за „Малибу“, като преди потеглянето се огледал. Свидетелят твърди, че непосредствено преди ПТП-то не бил извършвал маневра. Ударът настъпил отпред на колата. Свидетелят не се бил обаждал на КАТ.