Решение № 378 от 26.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Велико Търново, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110101455 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК. Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател*** с предишно наименование **** и ответника в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №*****., съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 16 380 лв. за пълно погасяване на друго задължение Сочи се, че за усвоения кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7%, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,25 пункта, като към момента на сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити е в размер на 12,75 процента. Сочи се, че кредитът е отпуснат при ГПР в размер на 13,42%. Плащането на кредита следвало да се извърша по погасителен план, на 120 анюитетни вноски, като крайния срок на договора за кредит е 28.05.2021г. Сочи се, че кредитът е изцяло усвоен на 28.05.2011г. Ищецът заявява, че непогасени по договора за кредит са сумите 15 854,59лв.-главница, 9 912,90лв.-договорна 1 лихва, като в настоящото производство претендира сумата 3912,90лв.-част от договорната лихва. На следващо място се излагат твърдения, че на 18.01.2016г с договор за продажба на вземания/цесия/ и приложение към него, "*****ЕООД вземанията по процесния договор за потребителски кредит . Твърди се, че писмото за уведомяване за цесията е изпратено на кредитополучателя, но се е върнало като непотърсено, но според ищеца ответникът следва да се счита уведомен за цесията, въпреки, че не е получил уведомлението, поради това, че не е уведомил кредитора за промяна в адреса си. Ищецът счита, че е придобил ликвидно и изискуемо вземане от кредитора по силата на договора за цесия и поради липса на изпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 487/2023г. по описа на ВТРС, срещу която длъжника депозирал възражение по чл.414 от ГПК, като след дадени указания от съда ищецът предявил настоящия положителен установителен иск. Отправя искане съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца, по процесния договор за потребителски кредит от 28.05.2011г. сумата 3912,90лв., договорна лихва, част от общо задължение за договорна лихва в размер на 9 912,90лв., претендирана за периода 28.08.2016г.-28.05.2021г. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Ответникът прави възражение за погасяване по давност на процесното вземане. Твърди, че ответникът не е уведомен за прехвърляне на вземането му.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.05.2011г. между

**** и ответника Р. Н. А. е сключен договор за потребителски кредит *** по силата на който *** отпуснала на ответника потребителски кредит в размер на 16380 лв., с цел пълно предсрочно погасяване на задълженията по друг договор за кредит. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояването му, като падежът/крайният срок на договора/ е 28.05.2021г. В чл.7 ал.1 от договора е посочено, че кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва и посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план, неразделна част от договора за кредит. В чл.3 ал.1 от процесния договор за кредит е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 7%, като в ал.2 е посочено, че за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора на БЛП за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта. В ал.3 на чл.3 от договора е посочено, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване на кредита се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя по чл.2 ал.1 от договора. Видно от чл.3 ал.4 от процесния договор за кредит, годишният процент на разходите/ГПР/ по отпуснатия кредит е 13,42%. В чл.18 от договора е 2 предвидена възможност във всеки един момент от действието на договора за кредит банката да има право да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на други финансови и нефинансови институции, като в случай на прехвърляне се задължава да уведоми кредитополучателят за новия кредитор. Съгласно чл.19 от договора, всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор следва да бъдат в писмена форма и се счита получени, ако по някой от посочените в договора начини достигнат до адресите на страните, посочени в договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес се считат получени.

По делото е представен препис от банково бордеро за превод от 28.05.2011г. на сумата по отпуснатия кредит в размер на 16380 лв. по банкова сметка с титуляр ответника по делото.

Видно от Рамков договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. между *** от една страна като цедент и „***, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който се прехвърлят вземания, произхождащи от договори, вкл. и по процесния договор за кредит. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД.

Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.

По делото е представено писмо изпратено до длъжника с обратна разписка относно уведомяването му за извършената цесия от 18.01.2016г. Видно от отбелязване върху обратната разписа писмото се е върнало от адреса на длъжника като «непотърсено».

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че сумата по процесния договор за кредит в размер на 16380лв. е отпусната на 28.05.2011г., като с нея е извършено пълно погасяване на потребителски кредит, като сумата 15661,18лв. е прехвърлена по друга сметка с титуляр ответника, а остатъка е постъпил по друга банкова сметка, също с титуляр ответника по делото. В заключението е изложено, че от страна на кредитополучателят по процесния договор за кредит са извършени погасителни вноски в общ размер 1060лв., от които е погасена главница в размер на 525,41лв. и договорна лихва в размер на 570,94лв. Посочено е, че последната направена погасителна вноска е от 24.04.2012г., като по договора за кредит изцяло са погасени дължимите погасителни вноски за погасяване на главница до 28.10.2011г. и частично е погасена погасителна вноска с дата на падеж 28.11.2011г., а относно договорната лихва, изцяло погасени са дължимите погасителни вноски до 28.11.2011г. и частично е погасена погасителна вноска в дата на падеж 28.12.2011г. Вещото лице е посочило, че дължимата договорна лихва за периода 14.02.2018г. -14.02.2023г. е 2023,26лв. , а дължимата договорна лихва за периода 14.02.2010г.-14.02.2023г. е 368лв.

На 14.02.2023г. „****** подал до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника Р. Н. А.. Въз основа 3 на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.02.2023г. по ч.г.гр.д.№487/2023г. на Великотърновски районен съд против длъжника Р. Н. А. за заплащане на сумата от 3912,90 лв. - договорна лихва по договор за потребителски кредит ****. за периода 28.05.2011 г. – 28.05.2021 г., представляваща част от общо вземане за договорна лихва в размер на 9912,90 лв., и сумата от 258,26 лв. (двеста петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сторени по делото разноски, от които 78,26 лв. – внесена държавна такса, и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.

Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК и след дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК е допустим- предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение.

Предявеният положителен установителен иск имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове е вземане за договорна лихва, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.

По делото се установи, че между "**** и ответника е възникнало твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит №FL587647 от 28.05.2011г., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 16 380 лв., с която сума е извършено погасяване на друг кредит на ответника. От своя страна кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 120 месечни анюитетни вноски, включващи вноски по главница и договорна лихва, като крайния срок на договора е 28.05.2021г.

От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответникът е усвоил отпуснатия кредит, който е послужил за погасяване на друг негов кредит. След като кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателят сумата по кредита, за последния е възникнало задължение да върне кредита, съгласно условията и срок, посочен в договора.

По делото не е спорно, че кредитодателят "****е цедирал своето вземане срещу 4 ответника по процесния договор за кредит в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС“.

Спорно по делото е дали цесията е надлежно съобщена на ответника, за да породи действие.

В съдебната практика по чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера.

До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането.