Решение № 124 от 26.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500450 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 99/14.07.2021 год. по гр.д.№ 182/2021 год. по описа на Сливенския окръжен съд е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г.Д. да заплати на С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М. сумата 120000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от непозволено увреждане-причинена смърт на Ж. С. С. починал на **.**.**** г., в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава, считано от 20.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 887 лв.- разноски. Отхвърлени са предявените искове за главница и мораторна лихва до пълните им размери. Осъден е С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № ** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джеймс Баучер” № 87, направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 2 080 лв.

1.Постъпила е въззивна жалба от С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., 1 общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, чрез процесуален представител адв. Г. М. -АК - С., срещу решението в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 120 000 лв. до претендираните 180 000 лв. /за разликата от 60 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.11.2018 год. до окончателното й изплащане и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2080 лв. - съдебни разноски. Твърди се, че окръжният съд точно и правилно е възприел фактическата обстановка по делото, но при определяне на размера на обезщетението е нарушил принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че присъденият размер на обезщетение е занижен, като не обезщетява в пълна степен претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на неговия единствен син. Твърди се, че не са отчетени конкретно установените по делото факти за силната емоционална връзка между ищеца и неговия син приживе, интензивността на преживените от ищеца болки и страдания след загубата на единственото му дете, лимитите на застрахователната отговорност и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва и присъждане на всички направени по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД-София, ЕИК 831830482, чрез процесуален представител адв.

М. Гв. Твърди се неоснователност на възраженията изложени във въззивната жалба.

Направено е искане за оставянето й без уважение, за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част и за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

2.Постъпила е въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД-София, ЕИК 831830482, чрез процесуален представител адв. М. Г. срещу решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 100 000 лв. до размера от 120 000 лв. и в частта, с която съответно е определена отговорността за разноските. Оспорен е като недоказан извода на съда за особено близки отношения между ищеца с починалия му син, поради твърдяната липса на майка в живота на сина. Сочи се, че тези твърдения на ищеца се опровергават от приложеното с въззивната жалба копие от искова молба, от което е видно, че в исковата претенция заявена от майката на починалото лице са описани различни обстоятелства за отношенията между тях. Твърди се прекомерност на присъденото обезщетение като несъобразено с критериите на справедливостта, съдебната практика и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Твърди се, че следва да се вземе предвид средния общ доход на лице в България, който за 2017 год. е бил 5586 лв.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне на иска за размера над 100 000 лв. до 120 000 лв. и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Въпреки прилагането на препис от искова молба към въззивната жалба, не е направено искане за приемането на преписа като доказателство по делото, не са изложени обстоятелства по чл.266 от ГПК при които въззивният съд би могъл да го приеме като доказателство по делото.

Въззивният съд с определението си по чл. 267 от ГПК е изключил от доказателствата 2 по делото приложения с въззивната жалба на въззивника-ответник препис от искова молба.

В дадения срок е постъпил отговор от С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с.

С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, чрез процесуален представител адв. Г. М. - АК - С. Твърди се, че приложената към въззивната жалба на ответника искова молба от майката на починалото при ПТП лице е неотносимо доказателство, което не следва да се приема от съда, а възраженията за прекомерност на размера на обезщетението са неоснователни. Изложени са съображения, че по делото са налице предпоставки за завишаване на размера на обезщетението. Направено е искане за оставянето на въззивната жалба на въззивникаответник без уважение и за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.

С решението в обжалваните части Сливенският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.432 от КЗ.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която претенциите на ищеца са уважени за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва и съответните разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изразените становища.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Като постановено по допустима искова претенция, решението в обжалваната част е допустимо.

Ищецът С. Ж. С. е предявил иск пред Сливенския окръжен съд срещу ответника ЗД„БУЛ ИНС“ АД-София, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение от 180 000 лв. за неимуществени вреди-претърпени душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина на ищеца - Ж. С С. настъпила на **.**.**** год. при ПТП причинено по вина на водач на МПС, който е застраховано лице при ответника по застраховка “гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.11.2018 год. до окончателното и изплащане. Сочи, че вината на водача на МПС причинил процесното ПТП е установена с влязла в сила присъда по НОХД №646/2019 год. на СлОС. Твърди, че на 20.11.2018 год. е поискал от ответника по делото определяне и изплащане в негова полза на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но е получил писмен отказ. Твърди се, че в резултат на внезапната и неочаквана загуба на Ж., който бил само на * и * години и поради изключително силната емоционална връзка, която е съществувала между сина и бащата, се е създала дълбока, незаличима и непоправима празнина в живота на ищеца.

3

Бащата не спира да тъгува и да плаче, тъй като не може да превъзмогне преждевременната загуба на детето си, постоянно посещава гроба на сина си, а мъката му не намалява. След загубата на сина си ищецът се затворил в себе си, преустановил социалните си контакти, животът му бил завинаги почернен, без възможност за продължаване на рода. Твърди се, че когато Ж. бил на около 10 години ищецът се разделил със съпругата си-майката на Ж., а след заминаването на майката на гурбет в чужбина, грижите за сина поел изцяло той.

Двамата били изключително близки, помагали си и се допитвали един до друг. Свързвала ги и обща професия - „шофьор на камиони за международни превози“. Ищецът и неговият син заедно полагали грижи за живеещата при тях майка на ищеца и баба на Ж. Всичко това направило връзката им още по-силна. Ж. бил жизнен здрав млад човек с прекрасен характер, отзивчив и внимателен към своите близки и приятели, никога не повишавал тон, не го били чували да обиди някого. Въпреки, че не живеел с майка си, той поддържал контакт и се интересувал от нея. Нелепата смърт на Ж. сложила край на бащините очаквания синът му да се ожени, да има свое семейство и да го дари с внуци, които да продължат рода. Ищецът е ангажирал доказателства, направил е искане за присъждане на разноски.

От наведените с отговора пред първоинстанционния съд възражения, пред настоящия съд ответникът поддържа само възражението за прекомерност на размера на обезщетението за сумата над 100 000 лв. Иска се над тази сума претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, направено е искане за присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С присъда № 6/25.02.2020 г. по НОХД № 646/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд, изменена с решение № 122/18.09.2020 год. по ВНОХД № 128/2020 год. по описа на Бургаския апелативен съд, последното оставено в сила с решение № 7/01.02.2021 год. по КНОХД №872/2020 год. на ВКС, 1-во н.о., Я. Ю., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на **.**.**** год. на път III- 662, в землището на с.Баня Община Нова Загора, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № СТ 53 52 ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. С. С. ЕГН **********.

Видно от представеното удостоверение, наследници по закон на Ж. С. С. поч. на **.**.**** год. са неговата майка Е. М. С. и неговият баща С. Ж. С. – ищецът по делото.

Не се спори, че към момента на ПТП е налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответното ЗД„БУЛ ИНС“ АД-София, покриваща отговорността на виновния за ПТП водач на МПС.

С молба подадена до ответника на 20.11.2018 год. ищецът е поискал заплащане на обезщетение за неимуществените вреди причинени от смъртта на неговия син, в размер на 180 000 лв. Преди предявяване на иска, по заведената щета № 1810036816, застрахователят с писмо е уведомил ищеца, че отказва да му изплати обезщетение.

4

Разпитаните пред окръжния съд свидетели Г. - първа братовчедка на ищеца и Ф. - без родство с ищеца сочат, че преди ПТП ищецът, неговият син Ж. и майката на ищеца /баба на починалото лице/ са живели заедно в къща в с. С. Когато Ж. бил на около 10 години майката напуснала дома /по твърдения в исковата молба майката отишла на работа в чужбина/. Ж. бил отгледан от баща си и баба си. Ищецът и неговата майка полагали голямо старание в грижите за Ж. за да компенсират липсата на майка. Ж. бил кротко и уважително момче, бил много силно привързан към баба си и баща си. След завършване на училище работел при баща си, после като шофьор правел самостоятелни курсове- първоначално само в България, а след това и в чужбина. Обичал си работата, отсъствал с месеци, но като се върнел, помагал с труд и средства на баща си и баба си за градината, за животните, за обновяване на къщата.

Бащата и синът се разбирали отлично, имали една и съща професия, споделяли си, допитвали се взаимно и разчитали един на друг. Ж. бил единствено дете на С. и за него е непрежалим. След смъртта му С. много се разстроил и се променил. Мислите му били единствено за детето му и за катастрофата, затворил се за хората и в себе си, появили се проблеми със здравето му, започнал отново да пуши цигари, вдигал кръвно, изцяло изоставил социалния си живот, общувал само с майка си, не излизал в селото и избягвал други хора. Било му непосилно когато другите говорят за постиженията на децата си той да знае, че няма кой да продължи рода му. Свидетелите изразяват мнение, че след смъртта на сина си, С. никога няма да намери успокоение.