Решение № 465 от 07.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20258002103568 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от “Партнърс груп БГ“ ООД, представлявано от управителя П. М., чрез адвокат Е. М., срещу въззивно решение № 7464 от 21.03.2025 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 11490/2024 г.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос как следва съдът да установи релевантните за спора факти.:

Въпросът касае тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като е налице трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, намерила израз в посочените от касатора решения: решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д.

№ 505/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 121 от 04.03.2025 г. по гр. д. № 2601/2023 г. на ВКС, II г. о. и решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о. и решение № 50099 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 4711/2021 г. на ВКС, II г. о. Обобщено, в решение № 508/23 по гр.д. № 4602/2023 г. на ВКС, IV г.о. е разяснено, че съдът е длъжен, в рамките на сезирането, да установи релевантните по делото факти, като прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях, като игнорира други относно релевантни за спора факти.

Анализът трябва да бъде осъществен по вътрешно убеждение, което от своя страна да 1 почива на приложимия закон, логическите и житейски правила. Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила (ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. на ВКС, т. 12). Фактическите изводи трябва да се извеждат последователно, при съобразяване с последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес, като съдът, при своята оценка и анализ, трябва да обсъди релевантните доводи и надлежно въведени възражения на страните във връзка с доказателствените средства и фактическите им твърдения. Доказването на релевантен факт може да бъде осъществено, както с преки, така и с косвени доказателства, вкл., когато трябва да е главно и пълно. Косвените доказателства дават указание за основния факт косвено, установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касация изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, признал за незаконна и отменил заповед от 27.04.2023 г. на управителя на „Партнърс Груп БГ“ ООД, с която дисциплинарно е уволнен И. С. М., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил служителя на заеманата преди това длъжност „консултант продажби“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на И. М. обезщетение по чл.

225 КТ в размер на 4680 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Осъдил работодателя да заплати на служителя съдебноделоводните разноски по делото за двете инстанции и възложил върху търговското дружество отговорността за дължимите държавни такси.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор, като М. е заемал длъжността „Консултант продажби“. Той е имал задълженията да представя и предлага на потенциални клиенти на други субекти кредитни и застрахователни продукти, да съдейства на клиенти на работодателя за сключване на договори за кредит, да извършва подготвителни действия относно сключването на договорите за кредит и да съдейства на клиентите да сключат съответните договори. Работодателят има бизнес отношения с ”Обединена българска банка” АД, като М. е осъществявал посредничество между потенциални клиенти на банката и банката във връзка със сключване на договори за кредит и на застрахователни полици. Той е бил запознат с Правилника за вътрешния ред на работодателя, като според чл. 8 от него 2

Етичният кодекс на поведение е публичен ангажимент на работодателя и на всеки негов служител; личните стандарти на поведение налагат това служителите да са фокусирани върху това, което правят, да умеят да слушат, да бъдат за пример, да не обвиняват другите, да не се оплакват, да не прехвърлят вината на други, да развиват самодисциплина и контрол, да са смирени, да показват уважение, да планират спокойно и рационално. С процесната заповед, връчена на служителя при отказ, М. е уволнен дисциплинарно на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ за следните нарушения: 1. на 12.04.2023 г. той, в противоречие с етичните правила на поведение от Правилника, е посетил клон на ОББ АД и е изискал от служителка информация дали директорът на клона се е свързал с клиент, привлечен като такъв за банката от М. като посредник. На въпросът служителят на банката отговорил, че не знае, след което М. започнал да брои на висок глас колко служители работят в офиса и да обяснява пред клиентите в салона колко са некомпетентни служителите на банката и как щял да прекрати работа с тях. Последвало получаване на имейл от банката, че се забранява насочването на клиенти от М. към банка ОББ АД и, че подобно поведение би могло да доведе до прекратяване на отношенията между работодателя и ОББ АД; 2. на същата дата М. „нахлул“ в офиса на работодателя и „крещял“ да му се издаде застрахователна полица веднага, изказал е неверни твърдения „пред служителите в офиса“, че му се дължи 40 000 лв. комисиона; след това продължил да безпокои служителите в офиса, като звънял многократно, с настояване да се обработи полицата, в нарушение на правилата за това.

Според въззивния съд извършването на упоменатите деяния не е установено по делото.

Относно това, описано под номер едно в заповедта, съдът посочил, че М. действително е посетил на 12.04.2023 г. банковия клон и е поискал информация относно това дали насочен от него клиент е подписал договор за ипотечен кредит, но няма доказателства да е започнал да брои на висок глас колко служители работят в офиса и да обяснява пред клиентите в салона колко са некомпетентни служителите на банката. Съдът установил, че клиент на М. е посетил клона на 04.04.2023 г., но не е сключил договор за кредит, като впоследствие клиентът е завил на М., че това се дължи на незадоволително обслужване от страна на служители на банката. В имейл от 12.04.2023 г. директорът на банковия клон е описал посещението на М. и поведението му, но самият директор на клона не е присъствал на посещението на 12.04.2023 г., а е преразказал какво са му разказали служителите на клона относно случката. Всичко това дало основание на съдът да приеме липсата на извършено от М. нарушение. Относно деянието по втора точка от заповедта, въззивният съдът установил, че М. убедил друг клиент да сключи договор за застраховка. Клиентът платил застрахователна премия на 12.04.2023 г., в 11,24 ч. Малко преди това, с имейл от 12.04.2023 г., от 11,03 ч., М. е помолил служители на работодателя, в спешен порядък, да издадат полиците, на което му било отговорено, че офертата е с изтекла валидност и той следва да изпрати нова валидна оферта. М. от своя страна заявил, че системата му не работи и не може да изтегли офертата, на което му било отговорено, че има процедура, която изисква изпращане на нова оферта. Той отвърнал: „Ами, издавайте тогава, какво се мъчим взаимно.

По-късно М. посетил офиса на работодателя и, според свидетелските показания, “нахлул“ в офиса при колегите, които издават полиците (без да мине през регистратура) и „настоявал“ 3 за издаването на полица. Отново му било обяснено за процедурата и служителките се притеснили. След това М. отишъл в офиса на ръководителката, но поради факта, че преградите били стъклени, всичко се виждало и чувало от всички. Ищецът задал въпрос за дължима му комисионна от 40 000 лв. След това си тръгнал и няколкократно се обаждал по телефона. Според въззивната инстанция, не е установено М. да е крещял в офиса при работодателя и да е обявявал на всеослушание, с желание да го чуят всички, и с цел да урони престижа на ответника, че не са му заплатени суми. При посещението той е настоявал да се издаде полица и е влязъл в офиса на ръководителката за среща само с нея, за да попита за комисиона. В същото време, в заповедта не са наведени твърдения за нарушения по документооборота или друго, а такива за вдигане на скандал и уронване на престижа пред останалите служители, като според съда това, че преградите са стъклени, не е зависещо от ищеца обстоятелство.

В заключение исковете са уважени.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разяснение по реда на чл. 290 ГПК по тълкуване на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК.

СГС съд не е обсъдил всички релевантни доказателства в съвкупност при изясняването на релевантните факти и не винаги логично. Установената необоснованост в изводите е довела до нарушение на материалния закон. В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от касационната инстанция, защото не е нужно извършването на нови съдопроизводствени действия.

Спорът пред касационната инстанция е само за поведението на М. на 12.04.2023 г., описано в заповедта за уволнение, допуснал ли е нарушение на трудовата дисциплина, съответно тежестта на нарушението съответства ли на тежестта на наказанието.

Без значение е дали М. е получил ефективно и точно обслужване в банката и от служители на работодателя. Същественото е как са отправени от него исканията, тонът и отношението на служителя, несъгласието с действието на служителите в банката и на работодателя по какъв ред, начин, тон и поведение се изразени.

Съставът на Върховния касационен съд приема, че на 12.04.2023 г. ищецът М. е посетил банковия клон на ОББ и е поискал информация относно това дали насочен от него клиент е подписал договор за ипотечен кредит. В тази връзка и изразил недоволство от работата на служителите в офиса, като започнал на висок глас да брои колко служители обслужват клона и, че са некомпетентни. Поведението му разстроило работещите, свидетели станали клиенти на банката.

Свидетелката С. И., директор на клона на ОББ, била уведомена от работещите в офиса и от своя страна, тя сигнализирала отдела в банката, който отговаря за договорите с партньори, като допълнително описала ситуацията в имейл от 12.04.2023 г., 15.15. ч. В него се съдържат данни за комуникация с М. в предходни дни, но и за поведението му „днес“, т.е. на 12.04.2023 г. и конкретно, че след разговор с касиерката, в този ден, М. е имал описаното по4 горе и в заповедта за уволнение поведение (описано и в имейла).