Решение № 702 от 20.06.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3130/2022
- Вид
- Решение № 702
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 15.11.2023
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 71-74 · Закон за собствеността
- Чл. 71-74 · Закон за собствеността
- чл. 73 · Закон за собствеността
- Чл. 71-74 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 702 гр. Пазарджик, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220103130 по описа за 2022 година взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от М. С. З. от гр. П. срещу Н. А. Т. от с. К., общ. С., за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата 2900 лв., представляваща сбор от заплатено капаро по предварителен договор, разноски за почистване на терен и 300 лв. - за геодезическо заснемане.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2022 г. между двете страни по делото е бил сключен предварителен договор за продажба на имот - незастроен УПИ в с. К. Ответницата като продавач показала имота на ищцата и нейния съпруг, те го харесали и дори изявили желание окончателният договор да се сключи веднага. Продавачката обаче помолила да го отложат с оглед нейно кандидатстване за целева социална помощ за отопление, за отпускането на която има изискване кандидатстващият да не е прехвърлял имот през последните пет години. По тази причина бил сключен само предварителен договор и ищцата заплатила капаро от 1000 лв., като била уговорена възможност купувачът незабавно да предприеме действия по почистване на терена, проектиране на бъдещата жилищна сграда и всички останали правни и технически действия, свързани с началото на строителния процес. Дни след сключването на предварителния договор ищцата наела фирма за почистване на терена, тъй като имотът бил обрасъл с гъста и висока растителност, както и специалист геодезист за заснемане и трасиране на имота. При заснемането и трасирането ищцата разбрала, че имотът е с лице към път от 15 м., а не както я уверила продавачката, показвайки и имот с лице 30 м.
За ищцата такъв имот не представлявал интерес, тъй като не можел да и послужи за 1 жилищно строителство. Оттогава били проведени многократни разговори, в които ответницата отказала да върне полученото капаро и да възстанови разноските за трасиране и разчистване, вкл. след изпратената и нотариална покана.
Ответницата е подала отговор, с който оспорва иска по основателност. Заявява, че след като тя и дъщеря са обявили намерението си да продадат имота, придобит някога в режим на СИО от ответницата и покойния и съпруг, всички техни познати са разбрали за намерението им и на 03.07.2022 г. един от тях (К. Н.) довел ищцата и нейния съпруг и казал на ответницата, че те желаят да го купят. Кандидат-купувачите със своя автомобил и ответницата отишли заедно да видят мястото. То било изцяло оградено, само откъм УПИ ХVІ коловете били счупени, но части от тях били останали. Двамата харесали мястото, съгласили се на цената и още тогава попълнили готова бланка за предварителен договор с данните на страните, като заплатили 1000 лв. На другия ден ответницата подала молби за скица и за удостоверение за данъчна оценка. В началото на август ищцата дошла и снимала с телефон издадените вече скица и удостоверения заедно с нотариалния акт на ответницата и казала, че ще уговори дата за продажба при нотариус в гр. Пазарджик. Не била уведомявала, че ще води геодезист или че ще почиства мястото, нямало и такава уговорка.
Случайно при преминаване ответницата забелязала, че е разчистван част от процесния имот и от два съседни имота, като събраното е натрупано в процесния и в един от съседните имоти. Няколко дни по-късно ищцата се обадила по телефона и заявила, че не иска да купи дворното място, то било "като ръкав", лицето му не било достатъчно за строеж на жилищна сграда и щяла "да гледа фургона в съседния имот". Ответницата и заявила, че решението си е тяхно. След това ищцата се обадила отново и поискала да и бъде върнато капарото, а ответницата отговорила, че трябва първо да събере и изнесе натрупаното. Разговорът се изострил и съпругата на внука на ответницата взела телефона и заявила на З., че тя е тази, която се отказва, и не и се дължи нищо. Последно се уговорили да се срещнат пред дворното място, ответницата отишла заедно с внука и съпругата му и чакала около половин час, но от другата страна не се явил никой, а по телефона ищцата заявила, че вече няма да разговаря с тях, а с адвокат, след което бил предявен настоящият иск.
Предявени са два иска - един за връщане на предплатената част от цената и един за възстановяване на разноските по разчистването на имота и геодезическото заснемане..
Първият иск при доклада е бил квалифициран от съда по чл. 93 от ЗЗД, който урежда правото на страната, дала задатък, да го претендира в двоен размер при отказ от договора, ако договорът не е изпълнен по вина на другата страна. От твърденията в исковата молба обаче по-скоро могат да се изведат твърдения не за последващо неизпълнение на сключен действителен предварителен договор, а за грешка в неговия предмет, налична още при сключването му - ищцата твърди, че по вина на ответницата тя към момента на сключването на предварителния договор не е знаела какво представлява имотът и е придобила различна от действителността представа за неговите актуални граници. Тъй като не става дума за отказ (разваляне) поради неизпълнение, а освен това не се претендира двоен размер на дадения задатък, а само връщане на колкото е било дадено с оглед несключения 2 окончателен договор за продажба, правилната квалификация би следвало по-скоро да е по текстовете от ЗЗД за връщане на дадено на неосъществено основание - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Погрешно е бил квалифициран от съда при доклада на делото и вторият иск, като му е дадена правна квалификация по чл. 79 във връзка с чл. 82 от ЗЗД - отново по нормите, уреждащи последиците от неизпълнение на договор. В случая обаче имуществената загуба, която ищцата твърди да е претърпяла и чието възстановяване иска, всъщност не произтича от невъзможност за точно изпълнение на предварителния договор от насрещната страна, а е свързана с отказ на ищцата от договора поради грешка в предмета, вина за която според нея има ответницата. Според адвоката, представляващ ответната страна, правилната квалификация на този иск е по-скоро по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и като цяло - по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Съдът не споделя и това мнение: ищцата е направила разноските не със знанието, че това е чужда работа, а със съзнание и намерение на бъдещ собственик на имота, в предполагаем собствен интерес. Ищцата претендира възстановяване на разноските за почистването на имота и за геодезическото заснемане, очевидно считайки тези разноски за вреди, причинени от небрежността или недобросъвестността на другата страна още при сключването на предварителния договор, макар да не твърди, че умишлено е въведена в заблуждение. Най-близкият текст, уреждащ такава отговорност, е чл. 12 от ЗЗД.
Във всички случаи твърденията и исканията на страните са ясни, гореизложеното не изменя разпределената тежест на доказване, а правилната квалификация, ако дадената от съда с решението е неправилна, може да бъде дадена и от горната инстанция.
Страните чрез упълномощените от тях адвокати поддържат становищата си в хода на делото, при устните състезания и в представените писмени защити. В своята писмена защита пълномощникът на ответницата набляга на това, че от данните по делото става ясно, че действията по разчистването и разноските са направени от ищцата "на своя глава", а освен това са почистени и части от съседни места, за което тя няма вина. Ищцата е разполагала с достатъчно време след получаването на документите за имота, включително скица, за да установи площта и лицето на мястото - това може да се констатира дори при измерване с линия по скицата при съобразяване на мащаба. В предварителния договор не е предвидена възможност за разваляне поради несъответствие на параметрите на продавания имот, но в случая параметрите са безспорни и ако ищцата и нейният съпруг не са били в състояние да разчетат скицата, те е трябвало да потърсят компетентно лице, което своевременно да им я разясни.
От фактическа страна по делото се установява следното:
На 03.07.2022 г. между ищцата М. З. като купувач и ответницата Н. Т. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, написан на типова бланка, в която ръкописно е попълнена цената на имота - 12000 лв. и даденият задатък от 1000 лв., а предметът на договора е описан като "парцел 1000 кв.м." и "УПИ за жилищно строителство", без посочен адрес, идентификатор или друга индивидуализация. Между двете страни не е спорно, че са имали предвид процесния парцел ХV-184 в кв. 7 в с. К., 3 който ищцата желаела да придобие. Не е спорна също така уговорката между тях, че собствеността на имота се притежавала от Т. с дял 3/4 идеални части и нейната дъщеря с дял 1/4 идеална част, както и че двете постигнали устна уговорка за прехвърляне с окончателния договор на собствеността изцяло от двете собственички.
До огледа на имота и сключването на предварителния договор се стигнало, след като З. и нейният съпруг взели решение да потърсят за покупка имот в с. К., което харесвали. Чрез поделенията на Българската православна църква, на която била активна вярваща последователка, З. се свързала с енорийския свещеник на с. К., свидетеля по делото К. Н., за евентуално съдействие и информация за такива имоти. Н. познавал Н. Т., която живеела в същото село, и научил, че тя би имала желание да продаде притежавания от нея и дъщеря и незастроен имот. Така с неговото съдействие се стигнало до среща и разговор между Т. и съпрузите З., проведена в селото. С автомобила на З. те двамата, Т. и Н. отишли до имота и там на място ответницата посочила на С. З. откъде докъде се простират границите на имота.
Последното се налагало, тъй като на това място се намирали няколко имота, притежавани от различни собственици, всички необитавани и незастроени, обрасли с дива растителност и без ясно отразени граници на място - на места имало единствено останки от стара ограда.
Свидетелят заявява, че Т. е показала при огледа "по-дълго място откъм пътя", т.е. по-голямо лице от това, на което после са забили колчетата при заснемането, като при показването тя и С. З. са се намирали 2-3 метра навътре в имота от пътя, а самият Н. се е намирал отстрани на пътя до спрения там автомобил.
Страните постигнали уговорка да сключат окончателния договор, когато Т. подготви нужните документи. При следваща среща в началото на м. август 2020 г. Т. предоставила на З. новоиздадена скица на имота - представената по делото скица № 68 от 13.07.2022 г., която те заснели с телефон.
На скицата са очертани както регулационните граници към момента - със син цвят, така и - в черно - предходните имотни граници. На скицата старите имотни граници на имот 184 са разположени на по-далечната от улицата страна, между улицата и този имот се е намирал имот 65, а след урегулирането сегашните два имота ХV-184, който е имотът на ответницата, и ХІV-65 имат приблизително еднакво лице към улицата откъм късите си страни и поголяма дължина навътре към други съседни имоти, с които някога е граничил само имот 184, който преди урегулирането не е имал изобщо лице към улицата, нанесена на точки 152-153 на скицата. Ако се съди по скицата и показанията на свидетелите, според възприетото от съда показаният от ответницата при огледа имот е приблизително старият имот № 65.
Спорно е между страните дали е имало изрично съгласие на ответницата да се извършва разчистване на имота. Според ищцата и нейния съпруг, разпитан като свидетел, ответницата ги уверила, че от нейна и на дъщеря и страна няма никакви възражения да влязат в имота и да правят в него, каквото решат, тъй като те имали намерение да започнат подготовката му за използване и строеж на къща. Ответницата от своя страна твърди, че не е знаела за намеренията на купувачите да разчистват. Различават се версиите им и за причината окончателен договор да не се сключи веднага след снабдяването на продавачката с 4 документи - ищцовата страна твърди, че забавянето е станало по искане на ответницата, която имала намерение да подаде преди това документи за някаква социална помощ, условие за която било да не е прехвърляла собственост върху имоти в определен срок. Според ответницата ищцата щяла да уговори сделката при определен нотариус и щяла да я уведоми, но впоследствие решила да не купува имота, а да огледа "фургона в съседния имот ХІV-65".
Разпечатката съдържа 24 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/800a23a4-cc9b-4984-803e-4b9e6591c408