Решение № 9127 от 15.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9127

Бургас, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

НЕЛИ СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ канд № 20267040601470 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бокшич“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Руен, област Бургас, против решение № 443/20.05.2026 година по н. а. х. д. № 830/2026 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 875126-[рег. номер]/17.02.2026 година на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ (НП).

С НП, за нарушение на чл. 7 ал. 1 във връзка с чл. 3 ал. 8 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министерство на финансите (МФ), във връзка с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 изречение първо от ЗДДС, на касатора, е наложена имуществена санкция в размер на 3 100 евро.

Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Подчертава, че за същото нарушение му е била наложена и ПАМ „Запечатване на търговски обект“, която е била изпълнена. Счита, че в случая е приложима практиката на СЕС, която определя като непропорционално общото санкционно въздействие върху дейността му от налагането на имуществена санкция и принудителна административна мярка.

Иска отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

С НП „Бокшич“ ЕООД е санкционирано за това, че при извършена проверка на 21.01.2026 година, в стопанисвания от него обект – детско съоръжение/атракцион „Влакче“ на самообслужване с електрическо захранване в [населено място], [жк], парк „Изгрев“, пред кафене ФМ (от северната страна на ресторант „Софра“) е констатирано, че от детско съоръжение/атракцион „Влакче“ на самообслужване с електрическо захранване се извършват продажби на развлекателни услуги, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство в момента на проверката. Посочено е, че при извършена контролна покупка преди легитимация на органите по приходите, заплатена с пускане на 1 (едно) евро в монетника на детското съоръжение/атракцион „Влакче“ , съоръжението тръгва да работи (предоставя развлекателна услуга), но не се визуализира фискален бон, регистриращ продажбата, поради липса на фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване). За извършената проверка е съставен протокол № 0090870/21.01.2026 година.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е релевантните факти по спора и е изложил доводи за материалната законосъобразност на НП. Счел е, че в случая е неприложима цитираната от жалбоподателя практика на СЕС – решение С-733/2023, поради принципно различната фактическа обстановка по това дело, обусловила и правни изводи, неприложими за конкретния казус.

Мнозинството от настоящия касационен състав приема следното.

Споделят се изводите на РС, че нарушението е установено по несъмнен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, но оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено поради несъобразяване с решение на СЕС от 04.05.2023 година по дело С-97/21 година.

Съгласно т. 63 от решението на СЕС по дело С-97/21 година, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В настоящият случай на касатора е наложена както имуществена санкция по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС така и е приложена принудителна административна мярка - запечатване на обект по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗДДС, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, като различният процесуален ред при обжалването им не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулирането им, съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. С оглед на това и доколкото националната уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо проверка дали при кумулирането им съвместната тежест на наказанието и приложената ПАМ би съответствала на тежестта на нарушението, е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по решение от 04.05.2023 година по дело С-97/21 година, постановяващо, че такава национална практика е недопустима.

Затова, решението на районния съд следва да се отмени, като се отмени и НП.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които съгласно представените договори за правна защита и съдействие са в размер на 920 евро, включващи разноски пред РС - Бургас в размер на 460 евро и разноски пред Административен съд – Бургас - 460 евро.

По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 443/20.05.2026 година по н.а.х.д. № 830/2026 година на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 875126-[рег. номер]/17.02.2026 година на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Бокшич“ ЕООД, с [ЕИК] сумата от 920 (деветстотин и двадесет) евро, разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на докладчика по делото Веселин Енчев:

Не споделям мотивите на мнозинството от съдебния състав, както и диспозитива на настоящото решение.

За отмяната на решението на РС, съответно на издаденото НП, мнозинството се е позовало на т. 63 от решение на СЕС по дело С-97/21 година, по тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

По мое мнение, в конкретния случай цитираното решение на СЕС е неотносимо, защото то разглежда казус, при който санкционираното лице изначално е разполагало с надлежно регистрирано фискално устройство, работещо в момента на извършване на проверката, като не е регистрирало чрез него отделни продажби на стоки - обстоятелства, описващи принципно различна фактическа обстановка от процесната. Напълно споделям мотивите на РС, че при тези условия търговецът, все пак, е предприел действия по изпълнение на законовите изисквания за извършване на дейността си, като причините за неиздаването на фискалния документ биха могли да бъдат както субективното нежелание за отчитане на продажбите, така и обективни фактори.

По настоящото дело, обаче, е установено по несъмнен начин, че санкционираното лице въобще не е разполагало с фискално устройство за отчитане на средствата от използването на атракционните съоръжения, въпреки изричното изискване на закона, т.е. не би могло да регистрира своевременно и надлежно извършените продажби. Това обстоятелство указва на значително по – висока степен на обществена опасност на нарушението, а наложената ПАМ е изпълнила преустановителната си цел (да осуети извършването на нови продажби без отчитане на получените приходи), без да се яви непропорционално засягаща интересите на лицето, наред с наложената му имуществена санкция в административнонаказателното производство.

Според мен решението на РС е добре обосновано от фактическа и правна страна, изцяло споделям изложените в него мотиви и считам, че то следва да бъде оставено в сила.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�