Решение № 11642 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11642 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110172124 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Производството е по предявен от „..........“ ЕООД срещу „............“ ЕАД иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал.2 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3540,22 лева /допуснато по реда на чл. 214 ГПК увеличение в размера на иска в о.с.з. от 22.03.2023г./, представляваща незаплатена цена на ползването на съоръжения за присъединяване към топлопреносна мрежа на жилищна сграда в гр. ........ за периода от 01.01.2019г. до 18.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че съгласно сключен с ответника предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, с предмет изграждане на присъединителен топлопровод и абонатна станция от и за сметка на ищеца, изградил съоръженията, съобразно договореното. Целта на съоръжението е да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и БГВ жилищната сграда, в гр. ......... Поддържа, че ответникът не е изкупил изграденото съоръжение, но ползва същото от момента на издаването на разрешение за ползване – 03.06.2011г. Сочи, че собствеността върху изградените съоръжения е следвало да се прехвърли в срок до три години от изграждането им, както и че за времето на ползването им от ответника преди преминаване на собствеността, се дължи цена. Ответникът е отказал да изпълни задължението си да изкупи съоръженията за присъединяване, както и да плати цена за ползването им съгласно ЗЕ, а продължавал да ги ползва без да заплаща цена за това на ищеца. Поддържа, че между 1 страните има влезли в сила решения със същия предмет, но за други периоди, по които предявения от ищеца иск е уважен. Ето защо ищецът претендира заплащане на обезщетение за ползването от страна на ответното дружество на съоръженията, определено по методика на ДКЕВР, приета с протокол 24 от 04.02.2008 г. Претендира и разноски.

В срока па чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „........“ ЕАД, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа, че ищецът не е собственик на процесните съоръжения, в т.ч. че не ги е изградил. Твърди, че не е налице необоснован отказ на топлопреносното предприятие за изкупуване на съоръжението, като причината за неизкупуването е ненадлежното комплектоване на документацията от страна на ищеца, отправянето само на формални покани, както и липсата на доказателства, че съоръженията са заприходени като материален актив. Навежда, че ищецът злоупотребява с права и симулира желание за изкупуване на съоръженията, но няма интерес от това, като по този начин се обогатява чрез дължимата цена за ползване. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на съоръженията за присъединяване, за които претендира заплащането на обезщетение за ползването, обедняването си, съответно размера на претендираното обезщетение, обогатяването на ответника – че съоръженията се ползват от ответника, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването. Доколкото в случая се касае за регулиран пазар, чиято регулация е в правомощията на КЕВР, то обогатяването и обедняването на страните се изразяват в спестяването на заплащане на дължимата цена за достъп, а не на цената за средния пазарен наем на съоръжението /арг. от чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ/.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, а именно че е изпълнил задължението си за заплащане на цена за ползването на изградените съоръжения и/или обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му.

В процесния случай, видно от Предварителен договор за присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „............“ ЕАД на 08.12.2011г., безспорно се установява, че дружеството – ответник и дружеството – ищец са постигнали съгласие на ул.

„.......“ № .. дружеството „..........“ ЕООД да изгради нов енергиен обект и техническите изисквания за присъединяване на сграда.

Не се спори, че топлопровода и абонатната станция в имот с адрес гр. ........ са изградени и функционират съобразно предвидените технически и хигиенни изисквания.

Същото обстоятелство се установява и от приетите Разрешение за ползване от 03.06.2011г., 2 съгл. което заместник - началникът на ДНСК разрешил ползването на строеж „две жилищни сгради с 27 апартамента, 1 ателие, 3 магазина и подземни гаражи, външно електрозахранване с кабели и трафопост и външно топлозахранване и абонатна станция в УПИ I – 1,2,3, кв. 40а, м. „“, по плана на гр. ........ и протокол за проведена 72 часова проба при експлоатационни условия, от който е видно, че след проведено изпитване на абонатната станция в периода 15.02.2011г. до 18.02.2011г. е констатирано, че няма отклонения спрямо хигиенните изисквания, опазване на околната среда и пожарната безопасност.

Наред с това, видно от Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строеж № 29, том III, рег. № 6410, дело № ....../2008г., Л С П, А И К, И А К, А С С, Б Б Н, Й С Н, К К Г, К М Г, Н М Г, Р В В – Х са учредили право на строеж на „..........“ ЕООД да изгради жилищни сгради върху имот с административен адрес гр. .., ул. „.......“ №.. срещу задължение на дружеството да построи на Л С П Апартамент № 16, Мазе № 16, Апартамент № 20, Мазе № 20, Магазин № 2, на И А К – Апартамент № 19, Мазе № 19, Апартамент № 21, Мазе № 21, на К М Г – Апартамент № 13, Мазе № 13, на Н М Г и КК Г – Апартамент № 2, Мазе № 2, на РВЕ – Х – Апартамент № 6 и Мазе № 6, Апартамент № 8, Мазе № 8, Апартамент № 9, Мазе № 9, на АСС – Апартамент № 4, Мазе № 4, Апартамент № 22, Мазе № 22, на ББН и ЙСН – Апартамент № 12, Мазе № 12, Апартамент № 17, Мазе № 17.

Ето защо съдът намира, че доколкото дружеството е доказало, че е придобило право на строеж върху процесните съоръжения за присъединяване, както и че е построило същите, съобразно правилото на чл. 63 от Закона за собствеността /ЗС/ доказано в процеса се явява и обстоятелството, че дружеството – ищец е собственик на процесните съоръжения за присъединяване в имот с адрес гр. .........

Неоснователно е наведеното от ответника възражение ищецът да не е собственик на процесните съоръжения. Видно от обсъдения по-горе нотариален акт останалите посочени лица са придобили конкретни имоти в сградата, за която дружеството – ищец е придобило право на строеж. Ето защо и при спазване на правилото на чл. 63 от ЗС извън изрично посочените обекти, дружеството – ищец е придобило всички останали обекти, построени съобразно правото на строеж сред които и процесната абонатна станция. Отделно от това, в чл. 7 от предварителния договор от 08.12.2011г. страните са уговорили до прехвърляне на правото на собственост на „............“ ЕАД върху строежа, негов собственик да бъде „..........“ ЕООД.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че сградата е включена към централното топлоподаване през 2011/2012г. Въвеждането в експлоатация на външния топлопровод и абонатната станция е извършеносъобразно действащия ЗУТ и нормативна база. Монтираните съоръжения са съгласно инвестиционните проекти и предписаните изисквания на ответника. В този смисъл по делото се установява, че ищецът е изградил процесните съоръжения за своя сметка при наличие на всички строителни книжа, същите са станали негова собственост, въведени са в експлоатация през 2011/2012г. и се ползват от 3 ответника за пренос на топлинна енергия до негови клиенти, вкл. и за исковия период 01.01.2019г. – 18.03.2020г.

Ответникът не ангажира никакви доказателства в изпълнение на задълженията му по закон /чл. 137, ал. 3 ЗЕ/ и по договора за присъединяване между страните да изкупи процесните съоръжения в качеството му на топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия до дата 18.03.2020г., на която е сключен между страните договор за изкупуване на енергиен обект касателно процесните съоръжения, изградени от ищеца.

Ответникът не доказа и да е заплатил обезщетение за ползването на съоръженията през исковия период 01.01.2019г. – 18.03.2020г., а и не твърди да е сторил това.

При тези данни ответното топлопреносно дружество следва да заплати обезщетение на ищеца за ползването на собствените му съоръженията за целите на своята търговска дейност по доставка на топлинна енергия.

Според вещото лице по приетата СТЕ цената за предоставен достъп до процесната абонатна станция и захранващ топлопровод, определена за периода 01.01.2019г. – 18.03.2020г. съгласно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа и топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР /сега КЕВР/ с протокол № 27/04.02.2008 г., е в общ размер на 3540,22 лв.

Предвид изложеното искът следва да се уважи изцяло, като се присъди и законната лихва от датата на предявяването му в съда – 16.12.2021г. до окончателното плащане.

Относно разноските:

При този изход на делото ищецът има право на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на разноските, които е направил в настоящото производство, установени в общ размер от 1165,61 лв. /д.т., възнаграждение за вещо лице и адв. възнаграждение/, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ............” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. ............, да заплати на „..........“ ЕООД, ЕИК ..........., със съдебен адрес гр. ........... - чрез адв. А., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал.2 ЗЕ, сумата 3540,22 лв., представляваща незаплатена цена на ползването на съоръжения за присъединяване към топлопреносна мрежа на жилищна сграда в гр. ........ за периода от 01.01.2019г. до 18.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1165,61 л в . - разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с ВЖ пред Софийски градски съд в 4 двуседмичен срок от датата от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5