Решение № 1522 от 25.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. Бургас, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120100767 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на М. К. Я., ЕГН **********, адрес: *, и Д. К. В., ЕГН **********, адрес: *, в качеството им на наследници на Г. М.К., действащи чрез пълномощника си адвокат А. П., съдебен адрес: * с която се претендира да бъдат отменено Решение № 2600-О/10.01.2023 г. на Общинска служба „Земеделие“ Созопол.

Жалбоподателите излагат, че са обезщетени съгласно решението със земеделска земя, размера, качеството и стойността на която не съответствала на притежавА.та от техния наследодател такава, поради и което същото се явява незаконосъобразно. Сочи се също така, че решението е нищожно, поради нарушение на процедурата и приложението на материалния закон, като в същото липсвало и мотиви.

Ответният административен орган не изразява становище по жалбата. Същият не изпраща и свой представител в съдебно заседание.

Заинтересованите страни също не са изразили становище в предоставения им двуседмичен срок съгласно чл. 163, ал. 2 от АПК. Същите не се явяват и в съдебно заседание и не изпращат свой представител.

1

Жалбата следва да се приеме за депозирА. в срок, предвид изложените твърдения за нищожност на атакуваното решение, и от легитимирА. стрА. - адресат на атакувания административен акт, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на административния орган, жалбоподатели и заинтересованите страни.

Бургаският районен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Жалбата по принцип е процесуално допустима, тъй като нормата на чл. 149, ал.

5 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Отделно от това видно от преписката жалбата е постъпила в ОСЗ на 31.01.2024 г., като няма данни кога атакуваното решение е съобщено на жалбоподателите, при което и същата следва да се приеме за депозирА. в срок. Наличието на правен интерес за жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на общия им наследодател Г. М.К., за което е процесната реституционна преписка, образувА. по заявление с вх. № 2359, по която се твърди, че са постановено атакуваното решение.

По съществото на същата съдът намира следното:

С обжалваното Решение № 2600-О от 10.01.2023 год., издадено по преписка № 2539 от Общинска служба по земеделие - Созопол, е постановено на основание чл. 27а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз основа на решения № 2539 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и № 5Ч от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал.

17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плА. за обезщетяване по чл.

19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по преписка № 2539 от 06.01.2000 г., като с него решено обезщетяване на наследниците на Г. М.К., чрез предоставяне в собственост на 7. 309 дка земеделски земи на обща стойност 5 153 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. Черноморец, ЕКАТТЕ 81178, община СОЗОПОЛ, както следва: 1. с 1. 477 дка, представляващи 1477/1677 идеални части на стойност от 1 041 лв. от поземлен имот от ОПФ № *0.619 по плА. за обезщетяване, целият с площ от 1 677 дка, посевна площ, четвърта категория, местност „Дарадани“, при граници:

*1. 35, *0.868, *0.867; и с 2. с 5. 832 дка, представляващи поземлен имот от ОПФ № *0.814 по плА. за обезщетяване, на стойност от 4 112 лв., посвена площ, четвърта категория, местност „Дарадани“, при граници: *1. 822, *0.872, *0.700, *0.864.

Решение № 2539 от 14.03.2000 г. по процесната преписка определя на наследниците на Г. М.К. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 18. 087 дка, I I I категория с решение № 2539/25.03.1998 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, от които: за обезщетяване 2 със земя и/или поименни компенсационни бонове: 18. 087 дка, III категория, на стойност от по 780 на декар или обща стойност от 14 108 дка. 46 лв. Последващо Решение № 2539Р от21.03.2000 г. по процесната преписка определя на наследниците на Г. М.К. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 10. 714дка , V категория с решение № 2539P/01.06.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, от които: за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 0. 714 дка, V категория, на стойност 356 лв.

Решение № 5Ч/17.01.2005 г. определя на наследници обезщетение със земя на стойност от 9 311 лв., а за разликата до пълния размер с поименни компенсационни бонове на стойност от 4 797 лв.

Следва обаче да се обърне внимание на обстоятелството, че в мотивната част на обжалваното решение е посочено, че същото е постановено въз основа на решения № 2539 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗС за определяне правото на обезщетение и № 5Ч от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плА. за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по преписка № 2539 от 06.01.2000 г. Не е изрично отбелязано дали посочените решения са влезли в сила. Това решение е издадено въз основа на Решение № 2539 от 25.03.1998 г. на ОСЗ – Созопол, с което е отказано на наследниците на Г. М.К. възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на посочените в т. 1 до т. 5 недвижими имоти. Този административен акт - Решение № 2539 от 25.03.1998 г. на ОСЗ – Созопол е бил обявен за нищожен с влязло в сила решение № 14 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 10/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас и преписката е върната на ОСЗ – Созопол за произнасяне с надлежен акт. С ново Решение № 2539 от 08.07.2020 г. на ОСЗ – Созопол е отказано на наследниците на Г. М.К. възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на посочените в т. 1 до т. 5 недвижими имоти.

Този административен акт е бил отменен с влязло в сила решение № 1654 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 4554/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас и преписката е върната на ОСЗ – Созопол за произнасяне с мотивиран акт.

При това се налага извода, че в процесния случай не е налице влязло в сила решение по чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт се приема за особено съществен 3 порок за валидното действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. В този смисъл е постановено Решение № 16202 от 30.12.2009 г. по адм. д. № 6358/2009 г., IV отделение на ВАС, Решение № 1813 от 03.11.2017 г. В процесния случай оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен предвид установения тежък процесуален порок при издаването му – липсата на влязло в сила решение по чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Не са депозирани искания по разноските за настоящото дело.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Обявява за нищожно Решение № 2600-О от 10.01.2023 год., издадено по преписка № 2539 от Общинска служба по земеделие - Созопол, с което е постановено на основание чл. 27а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз основа на решения № 2539 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и № 5Ч от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плА. за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по преписка № 2539 от 06.01.2000 г., обезщетяване на наследниците на Г. М.К., чрез предоставяне в собственост на 7. 309 дка земеделски земи на обща стойност 5 153 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. Черноморец, ЕКАТТЕ 81178, община СОЗОПОЛ, както следва: 1. с 1. 477 дка, представляващи 1477/1677 идеални части на стойност от 1 041 лв. от поземлен имот от ОПФ № *0.619 по плА. за обезщетяване, целият с площ от 1 677 дка, посевна площ, четвърта категория, местност „Дарадани“, при граници: *1. 35, *0.868, *0.867; и с 2. с 5. 832 дка, представляващи поземлен имот от ОПФ № *0.814 по плА. за обезщетяване, на стойност от 4 112 лв., посевна площ, четвърта категория, местност „Дарадани“, при граници: *1. 822, *0.872, *0.700, *0.864.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване административен съд в 14-дневен срок от връчването му. пред

Бургаския

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4