Решение № 138 от 06.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110204301 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Илевън груп" ЕООД, ЕИК 207272204, със седалище гр. Варна, ул. „Захари Стоянов“ № 15, представлявано от управителя С. П., против Наказателно постановление № 03-2300676/02.08.2023год., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3000 лева, на основание чл.

416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се оспорва нарушението, като се изтъква, че лицето установено в обекта само е изчаквало представител на Коста кафе да приключи обучение, като същата е попълнила декларация с неверни сведения, доколкото в обекта е работил единствено и само управителя. Моли за отмяна на НП, евентуално да бъде намалена наложената имуществена санкция до предвидения минимум.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована не се явява и не изпраща представител, като в писмено становище единствено поддържа жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание на свой ред не изпраща представител.С оглед събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2023г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" , между които свид. Г. извършили проверка на територията на обект – кофишоп 11, находящ се в общ. Варна, к.к.

„Св.Св. Константин и Елена“, ТК Смол Ринг - непълнолетното лице А.А. Я., с ЕГН ********** изпълнява трудови функции на "бариста" за възз. дружество, с определено работно време от 08: 00ч. до 20: 00ч., 1 час почивка в рамките на работния ден, почивка от 1 понеделник до петък и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. на месец, като задълженията й се заключвали в това да приготвя кафе и да обслужва клиенти в съботните и неделните дни.

В попълнена декларация Я. посочила, че работи за „Илевън груп" ЕООД на длъжност „продавач на кафе", с почивен ден от понеделник до петък. Посочила още, че полага труд с работно време от 08:00 до 20:00 часа. Към момента на проверката нямала сключен трудов договор, но същата била до касовия апарат, сама в заведението пред което пиели кафе две дами.

На 13.07.2023г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснало до работа лицето А.А.

Я. като „бариста", при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

По АНП не постъпили допълнителни възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 КТ.

На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ - глоба над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св. Г., както и приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства - констативен протокол; декларация от лицето А.А. Я. и др.

Показанията на св. Г. са такива на свидетел- очевидец на нарушението.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на 2 нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя име, адрес, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

От събраните по делото доказателства - показанията на свид. Г., който не са оспорени, от съдържанието на декларацията по чл. 402 от КТ, отразяваща волята на А. Я., по безспорен начин се установява, че в деня на проверката тя е изпълнявала трудови функции на „продавач на кафе/бариста“ в полза на възз. дружество, без да е имало сключен трудов договор в писмена форма между страните и без разрешение на ДИТ (предвид обстоятелството, че същата е била непълнолетна).

От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие, става ясно, че при визуално наблюдение в обекта работника е била до касовия апарат и в заведението е имало клиенти.

От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни и уговорено заплащане.

Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и Я. не е бил налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата тя е била работник на въззивника - изпълнявала е трудови функции в негова полза. Съдът намира, че обстоятелството, че Я. е изпълнявала 3 трудова функция в полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и Я., като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и датата на нарушението- 09.08.2022г., когато лицето е установено да работи в обекта на въззивното дружество. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

Правилно АНО е определил и субекта на нарушението, като субективната страна на нарушението също е доказана. Въззивното дружество е било на ясно, че няма сключен 4 трудов договор с работника, като въпреки това й е възложил трудови функции.

Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма пониска степен на обществена опасност.

За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице -глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на въз.дружество работодател –над минималния, предвиден от законодателя размер, като в действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на санкция в този размер.

В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокола за допуснати други нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение, като наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл.