Решение № 344 от 21.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Русе, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20224500500434 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК

121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, чрез адв. Т. със съдебен адрес гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет. 6, офис 18, против Решение № 260001/18.02.2022 г. по гр.д. № 807/2020 г. на РС – Бяла в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. Д. Д., ЕГН: **********, в частта за сумата над 3 000 до 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпило 24.08.2018 г. ПТП, причинено от В. Н., управляваният автомобил на когото е бил застрахован при жалбоподателя.

Жалбоподателят счита решението на първоинстанционния съд за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.

Счита, че в мотивите на обжалваното решение погрешно било прието липсата на принос у пострадалата за реализиране на вредоносния резултат. От 1 свидетелските показания на В. Н. ставало ясно, че ищцата доброволно предприела пътуване на задната седалка на процесния автомобил при наличие на още трима пасажери, което било в нарушение на ЗДвП. Това не било дори обсъдено в мотивите на решението, макар и наведено като самостоятелно твърдение за съпричиняване. Ищцата пътувала без предпазен колан, като дори от допуснатата и приета СМЕ било видно, че при прегледа ищцата съобщила на съдебния медик относно обстоятелството, че е пътувала без предпазен колан в превозното средство. При прегледа ищцата съобщила, че пътувала на задната лява седалка, а твърдяната травма на главата на ищцата била получена от дясната страна на лицето . Погрешни в този смисъл се явявали мотивите на съда, че при поставен правилно предпазен колан травмите не биха били по-различни. Обстоятелството, че на задната седалка са се возили четири лица само по себе си се явява доказателство, че ищцата се е возила без предпазен колан, доколкото местата за седящи в задната част на купето са три, а седналите пасажери – четирима. Това също така се явява нарушение и на правилата за движение, доколкото са седели повече от допустимия лимит лица на задните седалки. Присъденото обезщетение било в неоснователно завишен размер. Към настоящия момент назначената СМЕ установила пострадалата нямала дори и белег от рана по лицето . Липсват данни за загуба на съзнание от страна на ищцата. При извършения преглед Д. не е съобщила да е спазвала определеното медикаментозно лечение и не е представила доказателства да е посещавала контролни прегледи. Това нехайно отношение на ищцата спрямо собственото здраве не можело да ангажира отговорността на ответника. Възстановителния период на пострадалата бил от една до три седмици. Жалбоподателят счита, че не са били доказани твърдените психически и емоционални травми за ищцата. Не е било доказано пострадалата да посещава психолог и по нейно отношение да е провеждана терапия. Първата инстанция погрешно кредитирала показанията на свидетеля на ищцовата страна, тъй като от една страна Ю. бил заинтересован от изхода на делото, а от друга страна показанията му противоречат на заключенията на експертизите по делото както и с обективната истина. Не можело да остане без внимание обстоятелството, че първата инстанция разпитвала свидетеля на ищцовата страна, който бил допуснат за доказване на болки и страдания и за механизма на процесното събитие – на кое място в процесния автомобил стояла пострадалата. Не 2 ставало ясно защо първоинстанционния съд избирателно кредитирал обясненията на свидетеля и на експертите. От обясненията на ***** било ясно, че „в анамнезната нямало данни за загуба на съзнание“, а от друга страна не било налице медицинска документация за посещаване на психолог или психиатър. Моли за отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната част, както и да му бъдат заплатени направените разноски.

Въззиваемата страна А. Д. Д., ЕГН: **********, чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК: 177327300, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Младост 3“, блок 303А, ет. 5, ап. 21, чрез адв. Ц. В. от *****, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на жалбата, с който счита същата за неоснователна. Неправилни били твърденията, изложени във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства приел, че не бил налице принос на пострадалата. От заключението на приетата и неоспорена СМЕ се установило, че правилно поставеният колан не бил ефективен и същият не можел да предотврати съприкосновние с вътрешните части на автомобила. В тази връзка и в противно на изложеното във въззивната жалба счита, че първоинстанционният съд е направил обоснован, задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, като правилно приел, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По отношение възраженията касаещи неправилно приложение на принципа за справедливост, въззиваемата счита същите за неоснователни, тъй като при преценка по чл. 52 ЗЗД, съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физическите последици, настъпили в резултат на телесните увреждания. Понятието „справедливост“ не било абстрактно и според ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Относимо обстоятелство била и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел информиране на обществено оправдана мярка за справедливост при определяне на паричния еквивалент на вредите. В случая като обстоятелства, обосноваващи определения размер на обезщетението, били изложени подробно в съдебния акт. За определяне размера на застрахователно обезщетение били обсъдени травматични увреждания, получени от пострадалата – сътресение на мозъка, разкъсно3 контузна рана в областта на главата, били са взети предвид възстановителния период, необходимостта от посещение на психолог, остатъчните последици и отражението на случилото се върху психиката и стресът, обусловен от обстоятелството, че децата били в процесния лек автомобил. Всички обстоятелства са били взети под внимание от първоинстанционния съд, а размерът на обезщетението за неимуществени вреди е бил определен справедливо и правилно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и а присъждане на разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, които да бъдат присъдени на дружеството.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По делото не е спорно, че на 24.08.2018 г. на път III-501 при км. 39+900, в землището на гр. Борово, водачът В. Т. Н.- при управление на лек автомобил „БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 6011 РИ, с превишена и несъобразена скорост губи контрол над управлението на автомобила и се блъска в спрелия за смяна на повредена гума вдясно на пътния банкет лек автомобил „Мазда“, модел 5, с рег. № Р 9785 АН, управляван от Х. С. Х.. В резултат на настъпилото ПТП са били причинени травматични увреждания на ищцата А. Д. Д., която пътувала на задната седалка с още три лица. Същите се изразявали в сътресение на мозъка, без обективна неврологична симптоматика и контузна рана на лицето. В медицинската документация обаче е налице противоречие досежно локализацията на описаната рана. По повод на този инцидент било образувано НОХД № 51/2020 г. по описа на РС – Бяла, като делинквентът Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“, вр. ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и тази присъда има обвързваща гражданския съд сила съгласно чл. 300 ГПК. Не е спорен, с оглед назначената и приета съдебна автотехническа експертиза, механизмът на настъпване на процесния инцидент. Вещото лице по 4 назначената по делото съдебна медицинска експертиза съобщава, че ищцата е била без предпазен колан. В медицинската документация обаче било налице противоречие досежно локализацията на описаната рана, тъй като при първичния преглед на ищцата в „УМБАЛ КА.“ АД било описано, че раната е в лява челна област, докато при друг преглед било установено, че раната е в дясна слепоочна област.

Съдебният медик е заявил, че уврежданията могат да бъдат в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Експертът посочва и че ищцата не е приемала предписаните медикаменти. Касателно причинно-следствената връзка между получената травма на ищцата и това дали същата е била със или без предпазен колан вещото лице е заявило, че ако ищцата е била без предпазен колан и се е намирала на дясната седалка, както е и казала на съдебния лекар, то същата е могла да получи травми във всички области на главата. Във връзка с това въззивния съд намира за правилно от фактическа гледна точка, че ищцата е получила травма на лявата страна на главата, както е било констатирано в Епикризата от „УМБАЛ КА.“ АД, отделение „Неврохирургия“. Съдът приема, че в този документ правилно е отразено, че нараняванията са в лява фронтална област, доколкото това е бил първоначалният преглед на ищцата относно претърпяното телесно увреждане.

Версията, че ищцата е била с предпазен колан и е седяла на задната дясна седалка би довела до извода, че наранявания по главата могат да бъдат причинени само по дясната страна на главата. Тъй като ищцата е заявила пред съдебния лекар, че е стояла на задната дясна седалка, без предпазен колан, и вземайки предвид показанията на св. И. Ю. и св. В. Н., като първият, макар и да се явява заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като живее във фактическо съпружеско съжителство с нея, единственият възможен извод, който би могъл да бъде направен е, че ищцата е стояла на задната дясна седалка, без предпазен колан и не би могла да получи увреждания на лявата страна на главата при поставен такъв в това положение. Следователно въззивният съд счита направеното възражение за съпричиняване от страна на ответното дружество за основателно, а извода на районния съд за липсата на съпричиняване поради това обстоятелство – за неправилен.

По отношение следващия довод за съпричиняване, който действително не е обсъден от районния съд, а именно това дали ищцата е приемала медикаменти за травматичното увреждане, същата е заявила пред съдебния 5 медик, че не е спазвала предписаното медикаментозно лечение, затова той се явява основателен и следва да се вземе предвид при индивидуализацията на обезщетението. Така всъщност експертното заключение оборва и свидетелските показания на И. Ю., който заявява, че ищцата е пиела лекарства, и които следва да се кредитират съобразно чл. 172 ГПК.

Във връзка с другия довод за съпричиняване, че е налице такова поради факта, че в задната част на купето са се намирали четири седящи лица при места само за три такива, въззивният съд счита, че той не е в причинноследствена връзка с настъпилата травма на ищцата. Действително това положение може да бъде прието като нарушение на съответните правила, но в настоящия случай не е доказано дали и в каква степен е допринесло за уврежданията на ищцата.

Във връзка с доводите за несправедливост по отношение на размера на обезщетението, въззивният съд счита, че не е доказан пълният размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. За да определи нов размер на дължимото обезщетение, въззивната инстанция на първо място, следва да съобрази, че изпитаното от ищцата главоболие според вещото лице е продължило около месец, тъй като няма данни травмата да е причинила сътресение на мозъка. Самата ищца е съобщила на вещото лице, че към момента на изготвянето на експертизата също така няма оплаквания и съдебният медик обосновано е посочил, че не се очаква занапред да се появят нови такива. Така показанията на св. Ю. се явяват опровергани в частта им, в която е заявил, че ищцата и към момента на разпита му изпитва главоболие.