Решение № 254 от 29.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Велико Търново, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д. при участието на секретаря Галина Д. ЗА.а като разгледа докладваното от Теодорина Д. Гражданско дело № 20214100100895 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два отделни иска в условията на обективно съединяване – иск с правно чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ – за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основани на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 409 от КЗ – за присъждане на законна лихва върху всяко едно от претендираните обезщетения.

ИЩЦАТА В. Д. П. е подала искова молба мрез адв. С. И., в която твърди, че е пострадала като пешеходец от настъпило на 20.11.2020 година в гр. Горна Оряховица на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гурко“ ПТП. С решение № 218 от 29.10.2021г. по АНД № 661/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица Ц. В. Т. е признат за виновен в това, че на 20.11.2020 година на територията на гр. Горна Оряховица на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гурко“, управлявайки лек автомобил ... нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП с пострадало лице пешеходката В. П. – ищцата, като й причинил средна телесна повреда. На основание чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна 1 отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лв.

Причинените телесни увреждания на ищцата били –закрито вътреставно разметено многофрагментарно счупване на дясна бедрена кост, крайна контрактура в областта на дясното коляно, като травмата е довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди, че във връзка с проведеното лечение са направено множество разходи – за лечение, за закупуване на медикаменти, за операции, рехабилитации възстановителни процедури, закупуване на импланти, разходи за болничен престой. Твърди, че виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество и била заведена щета № 0000-100003-21-7428/05.07.2021г. със заявена претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от горното деяние. По тази щета било определено за изплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22000 лв. и такова за претърпени имуществени вреди в размер на 1975,79 лв. Ищцата не е съгласно с така определеното обезщетение и то не покривало претърпените от нея вреди. Твърди, че лечението и възстановяването е бил дълъг и болезнен период.

Претърпяла е значителни болки и страдания, а и към момента не била пълноценен човек. Трудно се придвижвала, ползва патерица, изпитва сериозни неудобства при справянето с ежедневни лични нужди. Не е напълно възстановена и предстоят нови интервенции. Освен това отново преживява инцидента и това й носело отрицателни емоции – страх от пътуване, от пресичане на улици, стрес, психически дискомфорт, силни и продължителни болки и страдания. Предвид това счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла и търпи е в размер на 60 000 лв., а дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди е в размер на 2243,59 лв. Такова е било заявено и по горепосочената щета. Предвид изложеното моли съда да ги призовем с ответника и след като докаже твърденията си да бъде осъден ответника да й заплати 60000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени и търпени в резултат на описаното по –горе ПТП, както и сумата от 2243,59 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане. Претендира и разноските по делото. Представя писмена защита.

ОТВЕТИНКЪТ Застрахователно дружество „Л.И.“ АД ЕИК ... е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Признава факта относно настъпилото ПТП и това, че за водача на лекия автомобил е налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност, валидна към датата на настъпилото ПТП. Влязлото в сила решение по АНД № 661/2021г. по описа на РС Горна Оряховица установява три от елементите на фактическия състав на деликта – деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Оспорва да е налице причинно 2 следствена връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди и деянието.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и че настъпилите вреди не са последица от това ПТП. Оспорва вида, интензитета и проявлението на неимуществените вреди, периода на тяхното търпене. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която при пресичане на улицата, не била изпълнила задълженията си по чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Твърди, че пешеходката е станала причина за настъпване на ПТП, тъй като е забелязала лекия автомобил и въпреки това е предприела пресичане на улицата. Не е пресякла на определеното за това място. Нарушила и разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП.

Оспорва претендираната законна лихва като заема становище, че лихва евентуално се дължи от датата на предявяването на иска, а не от датата на уведомяването на застрахователя. Предвид това моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С влязло в сила на 16.11.2021 година Решение № 218 от 29.10.2021 година по АНД № 661/2021 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица Ц. В. Т. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 20.11.2020 година в гр. Горна Оряховица, на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гурко“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил ..., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: като водач на пътно превозно средство не изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП съгласно който да намалят скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при предприемане на маневра завиване на ляво за навлизане в друг път, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение; като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си по чл. 116 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство не изпълнил задължението си по чл. 119, ал. 4 ЗДвП да пропусне пешеходците, в резултат на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на пешеходеца В. Д. П. от гр. ..., изразяващи се в трайно затруднение в движението на десен долен крайник и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

3

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На това основание съдът приема, че Ц. В. Т. при управление на МПС виновно по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на ищцата В.

Д. П.. С други думи доказано е, че е налице деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, от който ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени и имуществени вреди и които вреди са пряка причинно следствена връзка с този деликт – деянието на Т., за което е признат за виновен и след като е освободен от наказателна отговорност е наказан с налагане на административно наказание.

Безспорно установено е, че за лек автомобил ..., собственост на Ц. В. Т., към 20.11.2020година – датата на увреждането е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите като застраховател е ответника ЗК „Л.И.“ АД ЕИК 121130778, застрахователна полица № BG/22/120002521554 с период от 09.09.2020г. до 08.09.2021 год.

На 05.07.2021 година ищцата В. Д. П. чрез пълномощник адв. И., е заявила своята претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от горепосоченото ПТП имуществени и неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество, позовавайки се на сключения между собственика на лекия автомобил и ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Била заведена щета с № 0000-1000-03-21-7428 от 05.07.2021 г. при ЗК Л.И. АД. Според твърденията в исковата молба, които не са оспорени от ответника, пълномощникът получил на електронната си пода писмо относно заявената претенция и на ищцата било определено обезщетение за изплащане както следва: за неимуществените вреди – обезщетение в размер на 22 000 лв. и за имуществените – 1975,79 лв. така определеното обезщетение не удовлетворило ищцата, поради което същата предявява настоящия иск с претенция в размер на 60000 лв. за причинените й неимуществени вреди и 2243,59 лв. – обезщетение за имуществените вреди. Не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установява, дали определеното от застрахователя – ответника по делото, обезщетение е изплатено. Няма и твърдения от ответника да е извършил плащане на това обезщетение.

Спорни обстоятелства в настоящото гражданско производство се явяват твърдените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, направеното възражение за допринасяне на пострадалата за своето увреждане, поради неспазване от него на правилата за движение и чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП като се твърди от ответника, че пешеходката е възприела лекия автомобил и въпреки това била предприела пресичане на пътното платно и поради това е станала причина за настъпилото ПТП, както и че е нарушила чл. 114, т. 1 от ЗДвП като е навлязла внезапно на платното за движение, вследствие на което водачът на лекия автомобил бил лишен от възможност да избегне 4 удара. Тези възражения обаче се опровергават от събраните доказателства – от една страна е налице влязло в сила решение на наказателния съд относно извършването на деянието, неговия извършител, противоправността същото и виновността на дееца – водача на лекия автомобил. Категорично и и безпротиворечиво е установено, включително и от изслушаната в настоящото гражданско производство съдебно автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, неоспорени от страните по делото, че основната причина от експлоатационни техническа гледна точка е взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил ... , управляван от водача Т. и пешеходката П., за което водачът е имал техническа възможност да възприеме опасността при завиване наляво от достатъчно разстояние и като предприеме спиране да предотврати настъпването на ПТП. Водачът не е предприел спиране или други маневри при възникналата критична ситуация- условия, в които водачът сам се е поставил. Липсват каквито и да било доказателства, от които да се установяват сочените от ответника нарушения на ЗДвП от страна на ищцата. Същата е пресичала на място където това е разрешено, макар да липсва изрична маркировка означаваща пешеходна пътека. Според АТЕ и извършените изчисления на скоростта на движение на ищцата като пешеходец критичната пътна ситуация е настъпила, когато пешеходката е навлизала върху платното за движение на кръстовището от запад, като в този момент за водача на лекия автомобил е започнала да представлява опасност.