Определение № 817 от 24.06.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 817 гр. Плевен, 24.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20264430201280 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от Т. В. Т. против Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 22.05.2026г, с което е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-368/2025г. по описа на Първо РУ-Плевен, пр.пр.

№4822/2025г., водено за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 22.05.2026г, с което е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-368/2025г. по описа на Първо РУ-Плевен, пр.пр.№4822/2025г., водено за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, и делото да бъде върнато на прокурора за продължаване на разследването.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 243 ал. ІІІ от НПК, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Наказателното производство е образувано на 31.07.2025г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК, за това, че на 16.04.2025г. в село Радишево, обл.Плевен, противозаконно повредил чужди движими вещи - 3 броя автомобила, собственост на Т. В. Т., на които причинил различни по вид повредипрестъпление по чл.216, ал.1 от НК.

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани лицата:

Т. В. Т., Ю.К.К., Т. В. Т., Ю.К.К., Д.Т.А.. В своите показания по случая, пострадалият и съжителката му потвърждават, че инкриминираните автомобили закупили със собствени средства. От своя страна Т. Т. заявява, че именно той дал на заем паричната сума, необходима за закупуването на процесиите автомобили и тъй като същата не му била върната, счита същите за своя собственост. В подкрепа на твърденията си, прилага оригинал на платежен документ от банка *** от дата 17.10.2025г. за внесена сума в размер на 300 лева за покупка на лек автомобил с получатал *** и оригинал на платежен документ от банка *** от дата 24.10.2025г. за внесена сума в размер на 500 лева за покупка на лек автомобил с получател Ю.К.. В този смисъл са и показанията на Д.А., която дори допълва, че е ставала свидетел на разговори между синовете си, за това, че Т. Т. ще върне дадената му от Т. Т. парична сума.

Приложени са относими писмени документи.

По делото няма привлечени в качеството на обвиняеми лица и няма взети мерки за процесуална принуда.

Досъдебното производство е изпратено от разследващия орган в Районна прокуратура - Плевен с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Т. Т. живее в с.Радишево, обл.Плевен заедно със семейството си, като същият се занимава с внос на автомобили. За дейността си, той използва дружество *** ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Ю.К.- негова съжителка.

На 16.04.2025г., предвид семеен ангажимент, свидетелят се придвижил 2 до гр.Радомир с автомобил, в който били и *** му- св.Т. Т. и *** им - св.Д.А..

Около 19.00 часа тримата се прибрали в дома на пострадалия в с.Радишево, обл.Плевен, където по това време се намирала св.Ю.К. с децата си. Докато разтоварвали багаж от моторното превозно средство, св.Т. Т. помолил своята малолетна племенница да помогне, на което тя отказала. Тъй като й направил забележка, заявявайки й че няма да умре ако вземе чантите, а св. Т. Т. възприел думите като закана спрямо детето му, между двамата ***я възникнал словесен конфликт, който прераснал във взаимна размяна на удари.

В гнева си, св.Т. Т. взел дървен прът и с него започнал да нанася удари по паркираните в двора на имота лек автомобил „Ауди“ модел „А6 (без регистрационен номер), лек автомобил „Ауди“ модел „А4 (без регистрационен номер) и лек автомобил ,,Мерцедес“ модел „МЛ 320ЦДИ с рег.№***, регистриран на името на св.Т. Т.. Последният заснел с мобилния си телефон действията на своя ***, след което подал сигнал на ЕЕН 112. Впоследствие посетил и Първо РУ град Плевен, заявявайки, че от страна на св.Т. Т. били повредени три броя автомобили, негова собственост, внесени от Швейцария.

Междувременно, св.Т. Т. и св.Д.А. си тръгнали.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, установените щети към 16.04.2025г. по пазарни цени е както следва: лек автомобил „Ауди“ модел ,А6“ (без регистрационен номер) 2700,00 лева; лек автомобил „Ауди“ модел ,А4“(без регистрационен номер) 2000,00 лева и лек автомобил ,,Мерцедес“ модел „МЛ 320ЦДИ“ с рег.№*** 1200 лева.

Извършена е видео-техническа експертиза на предоставения за изследване компактдиск ,,AdvanCD-R CD-R 700 MB” с бланков номер FP АВМ25. При изследването му е установено, че в основната си директория съдържа един файл, записан в специализиран за файлове съдържащи видеозапис формат „AVI“. Видеофайлът е цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на компютърна система за видеонаблюдение. При прегледа на съдържанието му е установено, че съдържа видеозапис заснет от едно мобилно цифрово заснемащо устройство /мобилен телефон/ без вкопирана информация за дата и час, с продължителност 17 секунди. Не са установени признаци за намеса във видео и аудио потока на записаната във видеофайла информация. Заснето е едно лице от видим мъжки пол, което нанася удари с издължен предмет, наподобяващ на дървена сопа/ кол върху паркиран лек автомобил марка 3

,Ауди“ без поставен регистрационен номер.

Прокурорът при Районна прокуратура-Плевен в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство не е направил анализ на събраните по досъдебното производство доказателства.

За да прекрати наказателното производство, в мотивите си от 06.03.2025г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на престъпление.

Според прокурора от събраните в хода на разследването доказателства, безспорно е установено, че на инкриминираната дата процесиите три броя автомобили са били повредени от Т. Т. с нанасянето на удари с дървен кол по тях, но не може да бъде безспорно установено чия собственост са същите, предвид противоположните показания на двете страни в конфликта. В мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че Т. Т. не е имал от субективна страна съзнанието, че моторните превозни средства са чужди вещи, като видно както от неговите показания, така и от тези на Д.А., същите са били закупени с дадени от него парични средства, които пострадалият не му бил върнал. Според прокурора може да се приеме, че Т. е нанесъл описаните по-горе повреди по трите автомобила със съзнанието, че въпросните МПС са негова собственост, т.е. той не ги е приемал за чужда собственост, предвид неуредените до този момент финансови отношения между двамата ***я. Според прокурора е установено, че в случая се касае за изцяло гражданско-правни отношения, в които прокуратурата няма правомощие да се намесва.

Така постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано от Т. В. Т..

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и направен ли е всеобхватен анализ на събраните доказателства. На съда е вменено позитивното задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт, т.е. доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност или пък вътрешното убеждение на прокурора по фактите е опорочено поради игнорирането на част от доказателствените материали или тяхното 4 изопачаване, така и неговата законосъобразност /материална и процесуална/ дали при правилно установената фактология материалният закон е приложен правилно и дали не е допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на събиране, приобщаване и последващата оценка на доказателствените източници.

В наказателния процес задължението за излагане на мотиви се отнася до всички процесуални органи и във всички стадии на производството /арг. от чл.34 и чл.199 ал.2 от НПК/, като същото е закрепено изрично и на конституционно ниво – чл.121 ал.4 от Конституцията на Република България.

Мотивите представляват обективираното външно изражение на връзката между съдържанието на доказателствените материали, установената по делото фактическа обстановка, приложения закон и достигнатите от органите на съдебната власт умозаключения, въз основа на които постановяват съответен акт. Съобразно разпоредбата на чл.199 ал.2 от НПК всяко постановление освен мотиви трябва да съдържа и диспозитив, като мотивите трябва да съответстват на диспозитива. Прокурорът при Районна прокуратура - град Плевен в мотивите на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-368/2025г. по описа на Първо РУ-Плевен, пр.пр.№4822/2025г., е приел, че не са събрани достатъчно доказателства относно субективната страна на деянието по чл. 216 ал.1 от НК. Според съда обжалваното постановление на Районна прокуратура - Плевен за прекратяване на наказателното производство е немотивирано, като наблюдаващият прокурор не е изпълнил вмененото му задължение и не е провел задълбочено аналитично обсъждане на приобщения по делото доказателствен материал.

Прокурорът не е изградил фактическите и правни изводи въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства, както изисква чл.107 ал.5 от НПК. Прокурорът е игнорирал надлежно събрани доказателства, превратно е възприемал и тълкувал тези доказателства, не е извършил цялостен анализ на същите в тяхната взаимна връзка и последователност, не е направил изводи за тяхната достоверност и относимост към правния спор, като всичко това води до пороци в изграждането на вътрешното убеждение, съгласно чл.14 от НПК и до нарушаване на основния принцип за разкриване на обективната истина, съгласно чл.13 от НПК. Трайна и последователна е съдебната практика, 5 според която прокурорът е длъжен обстойно да обсъди и анализира всички доказателства по делото и да изложи мотивирани съображения защо кредитира определени доказателствени източници, а други такива отхвърля. В конкретния случай прокурорът не е сторил това. Неправилно е процедирал, като е изключил от доказателствения материал годни доказателствени средства, а събраните с тях доказателства е игнорирал и не ги е подложил на анализ и преценка при формиране на вътрешното си убеждение. Така е постъпил с показанията на свидетелите Т. В. Т. и Ю.К.К., както и с приобщените по делото писмени доказателства – оригинален швейцарски талон на лек автомобил „Ауди А6“ комби, с рама №***, издаден документ Т1 от митница Швейцария, оригинален договор за покупко-продажба на лек автомобил „Ауди А6“ с продавач *** и купувач *** ЕООД, документ за платено мито в митница Лом / л.л.68-77 от досъдебното производство/, копие от малък талон за лек автомобил ,,Мерцедес МЛ 320ЦДИ“ с рег.№*** /л.31 от досъдебното производство/, данни за първоначална регистрация на МПС с рег.

№*** /л.33 от досъдебното производство/, договор за покупко-продажба на МПС лек автомобил „Ауди А4“ “ с продавач *** ЕООД и купувач Ц.Ц.Б. /л.66 от досъдебното производство/, прокурорът неправилно ги е изключил от доказателствената съвкупност, явно считайки ги за негодни и е отказал да ги обсъжда и преценява тяхната достоверност. Постоянна и категорична е съдебната практика, според която от доказателствената маса по делото следва да се изключат само тези доказателства, които с оглед на тяхната форма не са годни доказателствени средства или процесуалното действие, чрез което са събрани е опорочено, т.е. следва да се елиминират само тези доказателства, които не са събрани по предвидения процесуален ред и в изискуемата форма.