Определение № 27 от 27.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. К., 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20265100600035 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С протоколно определение рег. № 990/29.12.2025 г. от проведено на 23.12.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 830/2025 г., К. районен съд е прекратил производството по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните права. В определението е прието, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като липсва фактология относно признаците от състава на престъплението кражба, в което е обвинен подсъдимият Р. Н. М. да е извършил. Не било описано и не ставало ясно по какъв начин обвиняемият е отнел инкриминираната парична сума от владението на Г.Н.И.. От даденото от прокурора описание на процесното престъпление кражба, не ставало ясно от чие владение са отнети вещите, дали от владението на Н.И.Т. или от владението на Г.Н.И., а при кражбата изпълнителното деяние се изразявало в отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, т.е. деецът прекратява фактическата власт, която другото лице упражнява върху вещта и установява своя фактическа власт върху нея. Не ставало ясно също така каква парична сума приема прокурора, че обвиняемият Р. М. е откраднал на инкриминираната дата, тъй като обвинението не било изложило собствени факти досежно деянието, а било описано само какво твърдят дееца и св.Г.И., а именно, деецът, че е отнел 180 1 лева, а свидетелят, че е установил липсата на 360 лева. На последно място, в обвинителния акт липсвало и фактология относно местоизвършването на деянието. Посочено било, че обвиняемият на 11.08.2025 г. обикалял квартал „С.К.“, ул.„В.“, за да търси отключени апартаменти в различни блокове и къщи, от които да присвоява чужди ценности и пари, както и че влязъл в къщата на ул.„В.“ № **. Не било описано обаче в кое населено място се намира този адрес, а мястото на извършване на деянието било не само елемент от обективната страна на престъплението, то било от значение и за определяне на местната подсъдност при разглеждане на делото. В определението си, първоинстанционният съд е заключил, че констатираните пороци в обвинителния акт, отнасящи се до съставомерни признаци на престъплението са нарушили правото на защита на обвиняемия, защото той е бил лишен от възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и следва да отговаря.

Против така постановеното определение е постъпил протест от прокурор от Районна прокуратура – К., в който се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът бил посочил чия собственост е отнетата парична сума, къде била съхранявана, както и здравословното състояние на св.Н.Т., което не му позволило да възприема пряко действията на обвиняемия.

Твърди се, че бил посочен механизма и всички обстоятелства, при които било осъществено деянието, като същото било възпроизведено в приобщен като веществено доказателство по делото видеозапис.

В обвинителния акт бил посочен като пострадал Г.И., като същият бил разпитан в това качество и не съществувала неяснота относно владението върху предмета на деянието, което да е пречка за организиране защитата на обвиняемото лице. Н.Т. не бил разпитван като свидетел по досъдебното производство.

Посочено било също, че по твърдения на Р. М. инкриминираната сума била 180 лева, но прокурорът по-нататък в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт бил приел, че отнетата сума е 360 лева.

Действително, при описване на изпълнителното деяние бил конкретизиран само адреса, не и населеното място, но с оглед на това, че в правната квалификация изрично се сочело, че кражбата е извършена в гр.К., 2 прокурорът счита, че това нарушение на процесуалните правила не било съществено.

Внесеният обвинителен акт, с който било повдигнато обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.

„а” и б. „б” от НК спрямо обвиняемия Р. Н. М. от гр.К. според прокурора, съдържал изискуемата информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както от обективна, така и от субективна страна.

Моли, да се отмени протоколно определение № 990 от 23.12.2025г. постановено по НОХД № 830/2025 г. на Районен съд, като неправилно и незаконосъобразно.

След преценка на данните по делото, съдът констатира следното:

Определението на първоинстанционният съд, с което е прието, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано наказателното производство и с който са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК относно фактите касаещи предмета на престъплението, е правилно. В алинея втора на цитирания текст е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК при ВКС, което е цитирано в определението на районния съд, чрез обвинителния акт се развива в пълнота обвинителната теза пред решаващия съдебен орган и главното му значение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието. По този начин, както е посочил и първоинстанционният съд, се поставят рамките на процеса на доказване, в резултат на което се гарантира правото на дееца да осъществи в пълен обем защитата си. Липсата на факти, които се отнасят до мястото и начинът на извършване на престъплението, точния размер на предмета на престъплението, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до 3 ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Доводите изложени в протестта, че внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията на закона и съдържа изискуемата информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както от обективна, така и от субективна страна, поради което не било нарушено правото на защита на подсъдимия, са неоснователни.

Процесният обвинителен акт е внесен срещу Р. Н. М. от гр.К., за това, че на 11.08.2025 г. в гр.К., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – пари в размер на 360 лева от владението на Г.Н.И. от гр.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описана възприетата за установена от прокурора фактическа обстановка, а е посочено, че според обвиняемия взетата от него сума от къща на ул.“В.“ № **, била в размер на 180 лева, а св.Г.И. след като отишъл в дома на баща си, за който се грижел, установил, че под балатума на масата липсва парична сума в размер на 360 лева. Паричната сума била оставена от св.И. на 10.08.2025 г. и била негова лична собственост. Свидетелят извършил проверка на видеозаписите на монтираната в стаята на баща му видеокамера и установил, че на 11.08.2025 г. в 13:07:56 часа в кухнята в къщата на баща му влиза лице от мъжки пол, което започнало да тършува и намира под балатума на кухненската маса парите, взема ги и излиза от стаята. Изложените в тази връзка от първоинстанционният съд констатации за непълнота на описаните в обвинителния акт обстоятелства относно съставомерни признаци на деянието, са правилни и се споделят напълно от въззивния съд.

В обвинителния акт липсва описание на фактическото обвинение относно мястото на извършване на кражбата, начинът на отнемането на инкриминираната сума от владението на св.Г.И., както и на размера на инкриминираната сума, което всъщност е и предметът на престъплението кражба, в извършването на която подс.Р. М. е предаден на съд. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора не е посочил мястото и конкретно града, в който е извършена кражбата, което не се и оспорва в протеста, което място било посочено в заключителната част (диспозитива) на 4 обвинителния акт.

Другите обстоятелства, които са елемент от обективната страна на престъплението кражба и не са описани в обстоятелствена част на обвинителния акт, е именно липсата на описание защо прокурорът е приел, че инкриминираните вещи (пари) са отнети от владението на св.Г.И., който се сочи за техен собственик, но в същото време се твърди, че кражбата е извършена в дома на неговия баща и в присъствието на последния, който не чувал, бил със слабо зрение и 100% трайно увреждане. За извършената кражба св.И. установил на 12.08.2025 г., когато посетил баща си. Безспорно е в теорията и практиката е прието, че чуждата движима вещ, предмет на кражба, може да бъде отнета и от несобственика й, стига той като владелец или държател да упражнява фактическа власт върху нея в момента на отнемането й, като деянието може да е осъществено, в присъствието, но без съгласието на лицето, което я владее или държи. От фактическото описание на обвинителния акт не става ясно по какъв начин въпросната сума е отнета от владението на св.Г.И., след като сумата е отнета от дома и в присъствието на баща му, където по-рано свидетелят я е оставил, както правилно е констатирал районния съд. Липсва описание по какъв начин прокурорът приема, че инкриминираната сума е била във владение на св.Г.И. и съответно обв.Р. М. е отнел от неговото владение, без съгласието му и с намерение противозаконно да я присвои.

В обстоятелствената част на обвинителния акт също така, прокурора не е изложил какво счита за установено от фактическа страна по отношения на размера на предмета на престъплението, а се е задоволил единствено да посочи, че според обвиняемия Р. М. взетите от него пари били в размер на 180 лева, а пострадалия – св.Г.И. установил, че му липсва парична сума в размер на 360 лева. Това всъщност обстоятелство според прокурора се явява спорно по делото, а от обвинителния акт не става ясно защо той е приел, че отнетата сума е в размер на 360 лева, за която пострадалият И. твърди, че липсвала, а не в размер на 180 лева, така както според прокурора обвиняемия сочел.

Без в обстоятелствената част на обвинителния акт да е посочено, по какъв начин са отнети инкриминираните вещи от владението на Г.И., какъв е размерът на отнетата сума - 180 лева или 360 лева, и в кое населено място е извършена кражбата, не може да се приеме, че обвиняемият може в пълен 5 обем да реализира правото си на защита, да знае срещу какво следва да се защитава.

С внасянето на обвинителния акт в съда, обвиняемият трябва точно и ясно да знае срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава, какви са рамките на търсената от него наказателна отговорност. В случая, от къде, по какъв начин и от чие владение са отнети въпросните пари и какъв е точния им размер - предмета на престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност. Предвид, че обстоятелствената част на обвинителния акт очертава фактическите рамки на обвинението, респ. на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение, то именно срещу посочените в тази част на акта факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, привлеченото към наказателна отговорност лице следва да има възможност да се защити - да организира защитата си срещу точно, ясно и прецизно формулирано обвинение, а задължение на разследващите органи и прокурора е да осигурят тази възможност, чрез осигуряване на правото на лицето да научи в какво точно е обвинено, съответно въз основа на какви доказателства.