Решение № 719 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330114784 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Щ. Д., ЕГН **********, действаща чрез своя б.и з. п. Щ. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявани от адв.Р. Д., против К. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., понастоящем с адрес в Затвора – гр.П. – ЗО С..

В исковата молба се твърди, че К. М. М. е извършил спрямо Т. Щ. Д. престъпление по чл. 149 ал.4 т.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 09.12.2020 год. в гр. П. извършил действия с цел да *** по отношение на лице ненавършило ***-годишна възраст, което не разбирало свойството и значението на извършеното. За това престъпление К. М. М. бил признат за виновен по нохд № 531/2022 год. по описа на PC- Пловдив, 17 н.с. като на основание чл. 54 ал.1 от НК на същия било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години. Тази присъда била потвърдена с решение постановено по внохд № 1410 /2022 год. на Окръжен съд- Пловдив, като Присъдата на PC - Пловдив влязла в законна сила на 06.12.2022 г. Сочи, се, че Т. Д. била родена на ***, като същата имала диагноза „***“. Тя е постъпила в първи клас през месец септември 2020г., тъй като тогава имала навършени 6 години - в училище ОБУ „Пенчо Славейков“, като*** й била Н. Д. И.. Т. и нейното семейство към инкриминираната дата живеели в едно домакинство заедно с б. й Л.

В. К. - м. на Щ. Д. – б. на Т. Д.. Адресът, на който живеели всички бил ***. Б. на Т. - Щ. Д. бил *** и имал диагноза „***, изискващо грижи, но той работел като *** на ***. Твърди, се, че на същата *** работил и ответникът К. М., с който се познавал отдавна и били приятели.

Заедно били не само на работа, но и често се срещали след работно време като подсъдимият М. ходел на гости и в дома на Д.. Ответникът М. го наричали с прякора „***“. Той се познавал със семейството на Д., както и те го познавали и отношенията между тях били приятелски до дата 09.12.2020г. Релевира с в исковата молба, че на тази дата ищецът и ответникът М. били на работа, като след като приключат имали уговорка за кафе около 16.00 часа, но М. посетил дома на Д. по-рано от уговорения час. В апартамента в този момент били С. Д., Т. Д., Щ. Д. и Л. Д.. При пристигането си в апартамента, К. М. бил 1 посрещнат от С. Д., като ответникът накарал С. да отиде да купи кафе и вафли като й дал пари. Щ. Д. бил в банята и като излязъл от нея отишъл в спалнята да се преоблича, а в хола останали сами ответникът и Т. Д.. Твърди се, че двамата стояли на дивана като в един момент К. М. дръпнал Т. Д. пред себе си и бръкнал в *** на детето. Твърди се, че се възползвал от невръстната й възраст, от това, че не можела да се защити и от това, че нямало никой при тях като с пръсти *** орган. Сочи се, че целта на ответника била да ***. При тези действия на М. пострадалата Т. Д. почувствала болка като извикала с глас, но не била чута, а М. веднага прекратил действията си и се преместил на стол. Твърди се, че като влезнал от спалнята в хола Щ. Д. - б. на пострадалата, я видял притеснена, но тя нищо не му казала.

След това в апартамента се върнала и м. на Т. Д. - С. Д.. Тогава Щ. Д. и ответникът К. М. взели кафетата и излезли навън с тях. При излизането им от апартамента се върнала и б. на Т. Д. - Л.К.. Нито м., нито б. на Т. Д. разбрали веднага какво се е случило с Т.. Посочва се, че понеже детето се изпускала по ***, който се слагал вечер от нейната майка преди лягане.

Вечерта след случилото се около 21.30 часа преди лягане отново м. й - С. Д. свалила гащите на детето, за да й *** за през нощта и видяла ***. С. Д. извикала мъжа си Щ. Д. и Л. К., като всички видели ***. Б. на детето провела разговор с Т., която й разказала, че следобед ,когато останали с К. М. – Ч., той й бръкнал с ***. Разказът на делото бил чут от баща му и майка му, като веднага Щ. Д. се обадил по телефона на майката на Ч. - като й разказала за случилото се. Скоро след това в апартамента пристигнали майката З. М.а и с. на ответника М. М., които влезли вътре и видели *** бельото на детето. Посочва се, че на другия ден Л.

К. завела при д-р С. в ДКЦ - *** за преглед детето Т. Д.. Д-р С. установила *** на детето.

Именно д-р С. насочила семейството да заведат Т. при съдебен лекар и след посещение при такъв детето било освидетелствано, а след това бил подаден и сигнал в полицията за случилото се. Твърди се, че в наказателното производство били назначени и изготвени Комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи. Обект на изследване били, както ответникът - подсъдим по делото К. М., така и пострадалата Т. Д.. Съгласно заключенията на вещите лица К. М. не страдал от психично заболяване, не бил лекуван и не се водел под наблюдение в ЦПЗ - Пловдив. Не били установени нарушения на психичните възприятия. Ответникът М. можел да разбира свойството и значението на извършеното и може да дава достоверни обяснения в качеството на обвиняем, ако желаел. Характерно за него било, че се касае за *** *** ***. Не се установявало психическо отклонения и наклонности към педофилия. По изготвената комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза по отношение на пострадалата Т. Д. вещите лица дали заключение, че поради младата възраст и *** на същата я определили, че не може да участва в предварителното и съдебно производство. Установена била ***. Като за това повлияло некачественото педагогическо повлияване във всички сфери на развитието. Съответно значение имало ограничената среда на етноса заедно с непълноценната семейна среда. Това довело до видими прояви на *** съобразно стандартизираните клинични критерии. Т. била с ***. Всичко това създавало впечатление за *** изоставане. При освидетелстването не били наблюдавани извънредни, необичайни или особени емоционални състояния, които да налагат терапевтичен контрол и лечение. Младата й възраст и *** на Т. Д. били пречка да разбира и противодейства при упражнено физическо и психическо насилие. Не била в състояние да дава достоверни обяснения относно фактите имащи значение по делото. Тъй като личността и била в процес на формиране, не можело да се определят нейните характеристики, като същите били в процес на оформяне до пълнолетие, а до тогава от съществено значение за това формиране имала семейната и социална среда, които обитавала и значимите за нея личности и авторитети. Твърди се също, че изготвената Съдебно медицинска експертиза в досъдебното производство установила по Т. увреждания, изразяващи се в ***. Описаните *** били причинени от тангенциално действия на твърд, тъпоръбест предмет и било възможно да са били получени при описания инцидент на 09.12.2020г. и по начина описан в предварителните сведения в СМУ. *** било причинено от 2 действията на твърд тъп предмет. Тази случка подействала безкрайно неблагоприятно на Т.

Д.. Сочи се в исковата молба, че вследствие на всичко преживяно тя продължавала да се ***, а психическото й състояние ***. Т. *** и не искала да излиза навън, защото се страхувала да не срещне К. М.. Релевира се, че всичко това неминуемо разстроило допълнително и без това крехката психика на Т. Д., като тя се събуждала нощем с писъци и викове, стряскало се и не искала да остава сама вкъщи. Твърди се, че Т. Д. била със *** и имала издадено телково решение, съгласно което имала нужда от *** и била с основна диагноза - *** изискващо грижи или лечение. Родителите на Т. Д. - Щ. Д. и С. Д. също били *** трудова неработоспособност като и на двамата основната диагноза ***, изискващо грижи или лечение. Социалното и семейно състояние на детето Т. Д. било много тежко като случилото се с нея допълнително утежнило това състояние. С оглед гореизложеното се моли да се осъдите ответника да заплати на Т. Щ. Д., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Щ. Р. Д. обезщетение за причинени от деянието по чл. 149, ал.4, т.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 09.12.2020 год., неимуществени вреди, представляващи неблагоприятни изживявания, стрес, срам, унижение, безсъние, влошаване на *** състояние в размер на 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното плащане. Претендират се сторените в производството разноски.

При проведеното открито съдебно заседание се явява лично Щ. Р. Д. – в качеството на баща за законен представител на ищцата Т. Щ. Д., както и пълномощникът адв.Р. Д., като заявяват, че поддържат исковата молба. Отправят искане за уважаване на предявения в настоящото производство иск, тъй като от доказателствата, приобщени по делото по несъмнен начин се установило, че детето Т. Д. била претърпяла неимуществени вреди в далеч по – завишен размер от претендирания. Моли се да бъдат присъдени и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът К. М. М. не е подал отговор на исковата молба, но се явява лично при проведеното открито съдебно заседание, доведен от органите на РД „Охрана“ – Пловдив. Заявя, че няма възможност да заплати исканата от него суми, както и че в момента излежавал присъда в Затвора – С. / Затвора – гр.П. – ЗО С./.

Твърди, че искал да си излежи присъдата и да се прибере у дома, както и че няма възможност да заплати сумата по предявения иск, тъй като никъде не работел.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане № *** става ясно, че детето Т. Щ. Д. е родена на ***, като негови родители са б. Щ. Р. Д. и м. С. Щ. А.. От Експертно решение № *** на УМБАЛ „Пловдив“ АД – гр.Пловдив, се установява, че Т. Щ. Д. била със ***, изискващо грижи или лечение, като се представят Експертно решение № *** и Експертно решение № *** на УМБАЛ „Пловдив“ АД – гр.Пловдив, от които е видно, че и родителите на детето - Щ. Р. Д. и С. Щ. А. също са били със ***. Приложен е доклад за Т. Д. от *** Л.

Н. от 31.05.2023г., от който става ясно, че детето било добре прието в училищната среда, заигравало се с деца, изпълнявало поставените й задачи, но отговаряло на въпроси с малко подкрепа, проявява интерес към картинките в книжките и прави опит да решава задачи с действия събиране и изваждане, умножение и деление, като се нуждаела от нагледна опора.

От приобщените в настоящото производство НОХД № 531/2022 г. по описа на ПдРС, ведно с приложените към него ВНОХД № 1410/2022 г. по описа на ПдОС, ВЧНД 512/2022 г. по описа на ПдОС, НОХД № 7351/2021 г. по описа на ПдОС, ВЧНД № 82/2022 г., по описа на ПдОС и ДП 6/2021 г. на ОСО при ОП – Пловдив, става ясно, че против К. М. М. е водено наказателно производство, за това, че спрямо Т. Щ. Д. е извършил престъпление по чл.149, ал.4, т.2 във вр. с ал.1 от НК. С влязла в сила на дата 06.12.2022г. Присъда № 132/21.06.2022г., постановена по нохд № 531/2022г., по описа на РС Пловдив, М. бил признат за виновен в това, че на 09.12.2020 г. в гр. Пловдив е извършил действия, с цел да 3

***, ненавършило ***-годишна възраст, което не разбира свойството и значението на извършеното, а именно малолетната Т. Щ. Д. с ЕГН **********, поради което и на основание чл.149 ал.4, т.2, вр.ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден наказание лишаване от свобода за срок от три години. От мотивите на въпросната присъда се установява, че Щ.

Д. работел на *** като *** работник, като там работел и осъденото лице К. М., с който се познавали отдавна и били приятели. На 09.12.2020г. те двамата имали уговорка да пият кафе след работа около 16.00 часа, като М. посетил дома на Д. по – рано от уговорения час. В апартамента в този момент били С. Д., Т. Д., Щ. Д. и Л. Д., но М. изпратил Д. да купи кафе и вафли, а Д. бил в банята, като съответно след като излязъл от нея отишъл в спалнята да се преоблича, а в хола останали сами само ответника и пострадалата Т. Д.. Двамата стояли на дивана, като в един момент подсъдимият М. дръпнал Т. Д. пред себе си, *** орган детето.