Решение № 426 от 28.10.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1072/2021
- Вид
- Решение № 426
- Подписан
- 28.10.2021
- В сила
- 28.10.2021
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.287 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.8 · Закон за защита на потребителите
- чл.18 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.2, ал.1 и ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.2, ал.1 и ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 426 гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501072 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.
№ 262875/12.04.2021 г. на НРС) на „ГОЛДЪН ПИК“ ЕООД, ЕИК 201501692, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, Община Несебър, м.“Юрта“, к-с „Голдън Ай Резиденс“, вх.Б, ет.партер, ап.4, чрез адв.Ж.Иванова, против Решение № 260071/22.03.2021 г. по гр.д.476/2020 г.по описа на Районен съд Несебър, с което са отхвърлени предявенит е от въззивното дружество срещу въззиваемия А. Г. Д. , гражданин на ***, дата на раждане ********** г., код по БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес *** , искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.2 от ЗУЕС, за установяване дължимостта на сумата от 1984,56 евро, представляваща сбор от авансово платими годишни такси за 2019 г. и 2020 г. по т.2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резиденс ” от 22.08.2011 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5285 от 22.08.2011 г., заверен от нотариус Линка Чуткина с район – Районен съд Несебър, рег. № 600 на Н К, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането; и с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 595,36 евро, представляваща сбор от неустойки за забава по т.8.1 от договора, начислени върху всяка от таксите за 2019 г. и 2020 г.; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на А. Г. Д., сумата от 1200 лв, представляваща направените по делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че обжалваното решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано. На първо място се твърди, че поради неправилно тълкуване на разпоредбите на т.7.1 и т.7.2 от договора, е 1 неправилен изводът на съда, че Договорът от 22.08.2011 г. е прекратен с връчването на писмено предизвестие от ответника на ищеца, считано от 12.03.2019 г. Сочи се, че при тълкуването на т.7.1 и т.7.2 от договора, съдът е допуснал нарушение на чл.20 ЗЗД и неправилно е приложил неотносимата правна норма на чл.287 от ЗЗД, която е приложима при договор за поръчка, при положение, че в процесният договор е за изработка и следва да намерят приложение разпоредбите на чл.258 и сл. ЗЗД. Твърди се, че съдът не е съобразил, че на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните, а в случая клаузите на тези разпоредби са ясни и не е било спорно между страните, че договорът е автоматично продължен при същите условия за нов срок от 5 години. Твърди се, че с извършеното тълкуване съдът е подменил общата воля на страните, като е вложил в тълкуваните клаузи смисъл какъвто те нямат, а от там е достигнал до погрешни фактически и правни изводи и е постановил неправилно решение. На следващо място се сочи, че съдът: не е тълкувал отделните уговорки при връзката им едни с други и не е съобразил т.12 от договора съгласно която договорът има сила и за последващите приобретатели на недвижимия имот; не е съобразил целта на договора - осигуряване на поддръжка и управление на жилищен комплекс от затворен тип, което е безсрочно съгл.чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС; не е съобразил обичаите в практиката - договорите за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип обичайно се сключват, като безсрочни и имащи сила и за следващите приобретатели; добросъвестността на страните - в случая съдът не е отчел, че ответникът е недобросъвестен, тъй като същият не е изпълнил задължението си за заплащане на таксата за управление и поддръжка по договора за 2019 г. в срок до 30.08.2018 г.; съдът не е отчел и обективната воля на страните, включително и на ответника, който не оспорва съдържанието на клаузата на т.7.2 от договора, напротив признава вложения в нея смисъл, че договорът автоматично се продължава за нов срок от 5 години, а я оспорва само като неравноправна по смисъла на ЗЗП. Сочи се, че съдът, въпреки, че правилно е установил, че в случая става въпрос за комплекс от затворен тип и че договорът е сключен на основание чл.2 от ЗУЕС, неправилно не е съобразил, че няма друг начин за поддръжката и управлението на общите части в този тип комплекси и осъществяването на тази дейност не е свързана с определен срок, като разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗУЕС изрично предвижда, че договорът е противопоставим на неговите последващи приобретатели.
На следващо място се твърди, че съдът неправилно е приел, че Договорът е прекратен с изпратената от ответника нотариална покана връчена при условията на чл.47 от ГПК на 30.10.2018 г., която е породила правно действие. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ответникът е упражнил надлежно правото си на разваляне на договора, тъй като към датата на изпращане на нотариалната покана - 12.03.2019 г., ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, поради което не са възникнали основания за ответника да развали договора едностранно.
Твърди се, че неполучаване на нов проект на договор съгласно т.7.1 от договора, не води до изтичане на срока и преустановяване на действието на договора, тъй като съгласно т.7.2 от договора същият се счита автоматично продължен за нов срок от 5 години.
Сочи се още, че липса на валидно изразена воля от страна на общото събрание за възлагане на дейности по поддръжка на общите части на комплекса не е основание за прекратяване или разваляне на индивидуални сключен договор. Твърди се, че съдът не е съобразил, че при наличие на предпоставките за прилагане на специалния режим на управление уреден в чл.2 от ЗУЕС, същият изключва общия режим на ЗУЕС, отнасящ се до сграда в режим на етажна собственост.
Твърди се на следващо място, че представеният Протокол от 17.07.2018 г. от 2
Общо събрание на собствениците на жилищни имоти в сгради с идентификатори *** /сграда А/, *** /сграда Б/ и *** /сграда В/ би могъл да представлява протокол от проведено съвместно общо събрание на три отделни етажни собствености /ако са били учредени такива/, уреден в чл.18 от ЗУЕС, но в никакъв случай, не съставлява протокол от проведено общото събрание на ЕС „Голдън Ай Резиденс“ и не удостоверява валидно учредена ЕС, който порок е толкова съществен, че води до нищожност на решенията обективирани в протокола.
На последно място се твърди, че с доклада си по делото съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните и неправилно е указал на ищеца да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, тъй като задължението на ответника по т.3.1. от договора е да заплаща таксите по т.2.1. авансово. Изложени са подробни съображения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което исковете се уважават изцяло и на въззивника се присъждат съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.
Против въззивната жалба в законовия срок е депозиран писмен отговор от ответника А. Г. Д., с който жалбата на ищцовото дружество се оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди се, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и поради това, че в нея не се сочат пороци на обжалваното решение.
По същество се твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди се, че оплакванията на въззивника за неправилност и необоснованост в постановения съдебен акт са изцяло неоснователни. Сочи се, че ищецът не е успял да докаже твърденията си при условията на разпределена доказателствена тежест, с пълно и главно доказване, въпреки подробните указания дадени му от съда. Излагат се доводи, че договорът е по чл.2 от ЗУЕС и представлява разновидност на договора за поръчка, тъй като ищцовото дружество се задължава да извърши възложени му от собственика на имота действия, предвидени в чл.2 от ЗУЕС, следователно правилата на договора за поръчка (чл.280 и сл. от ЗЗД) следва да се прилагат и към този вид договори. Твърди се, че съгласно чл.287 от ЗЗД договорът за поръчка може да бъде винаги прекратен с оттегляне на поръчката от доверителя, т.е. по всяко време този договор може да бъде прекратен едностранно от собственика на имота, който извод се подкрепя както от разпоредбата на т.13 от договора, така и от разпоредбата на т.7.2 от договора. Сочи се, че по правило развалянето настъпва с отправяне на едностранно изявление от кредитора към длъжника. Твърди се, че в процесния договор не е предвиден специфичен ред, по който следва да бъде връчено посоченото предизвестие. Твърди се, че в случая договорът е развален с нарочна нотариална покана peг.
№ 148, том 1, акт № 12 от 21.01.2019 г. на нотариус Мария Бакърджиева, връчена на „Голдън пик"' ЕООД при условията на чл. 47 от ГПК на 12.03.2019 г. и след тази дата ищецът и ответникът не се намират във валидно облигационно отношение. С твърдението, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, на база събраните в процеса доказателства, се претендира потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния РС Несебър е образувано по исковата молба на въззивника „Голдън пик"' ЕООД против въззиваемия- ответник А. Г. Д., за установяване че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1984,56 евро, 3 представляваща сбор от авансово платими годишни такси за 2019 г. и 2020 г. по т.2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око Резиденс” от 22.08.2011 г. с нотариална заверка на подписите, заверен от нотариус Линка Чуткина с район – Районен съд Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за установяване дължимостта на сумата от 595,36 евро – сбор от неустойки за забава по т.8.1 от договора, начислени върху всяка от таксите за 2019 г. и 2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 572 от 19.12.2019 г. по ч.гр.д.1265/2019 г. по описа на РС Несебър. Твърди се, че по силата на сключен между страните на основание чл.2 ЗУЕС договор за управление и поддръжка на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „Златно око Резиденс”, ищецът е приел да извършва управление на общите части на жилищния комплекс, а ответникът - да заплаща годишна такса от по 12 евро за един квадратен метър, или 992,28 евро за притежавания от него апартамента от 82,69 кв.м. с идентификатор № *** по КККР на гр.Свети Влас. Твърди се, че съгласно т.3.1 от договора, таксата за следващата година следвало да се заплаща авансово, не по-късно от 30.08. на текущата година. Сочи се, че на основание т.7.1 и т.7.2 от договора, действието му е продължено до 22.08.2021 г., тъй като договорът не е бил прекратен или развален. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, но ответникът не е заплатил дължимите такси за 2019 г. и 2020 г., поради което дължи и неустойка за всяка от годините общо в размер на 595,36 евро. Излагат се твърдения, че са неоснователни възраженията на ответника, заявени в заповедното производство, че договорът е бил развален от него, тъй като на ищеца не е връчвана нотариална покана на 12.03.2019 г., а и не са налице предпоставките на чл.87 от ЗЗД, тъй като самият ответник е неизправна страна – изпаднал е в забава още към 30.08.2018 г., когато не е заплатил таксата за 2019 г. Излагат се съображения, че договорът е за изработка, и не може да бъде прекратяван на сочените в поканата основания.
Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8006b1dc-3b93-4ed1-9d66-3a800f8b46ed