Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 28.03.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 132/2022
Вид
Решение № 22
Подписан
28.03.2023
В сила
25.02.2026
Състав
Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б."б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б."б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.79 · Търговски закон
  • чл. 92 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Враца, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20221400900132 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430-432 от ТЗ, вр. с чл.79 и чл. 92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за съществуване на вземания по договор за банков кредит.

С искова молба вх. № 4805 от 19.08.2022г. „Юробанк България” АД, ЕИК ***, гр.София, представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П.

Д., е предявила срещу „Сан Марко 2007“ ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, обл.Враца, представлявано от управителя М. С. Т., и М. С. Т., ЕГН ********** от гр.***, искове за признаване за установено по отношение на ответниците на вземания в общ размер 39 684,96 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 29.03.2021г., от които: 33 612,32 лева - главница за периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г.; 1 668,33 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019г. до 15.12.2020г.; 4 268,31 лева - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г.; 40,00 лева - такси за периода от 11.11.2019г. до 28.03.2021г.; 96,00 лева - нотариални разноски за периода от 22.03.2021г. до 28.03.2021г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 30.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението, както и за присъждане на съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1325/2021г. по описа на Районен съд - Враца - държавна такса и адвокатски хонорар и направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.

1

В исковата молба ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК ***, гр.София, твърди, че на 22.05.2013г. между него, като кредитодател и „Сан Марко 2007" ЕООД, ЕИК *** - кредитополучател и М. С. Т., ЕГН ********** солидарен длъжник, е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № ВL***/22.05.2013г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите във връзка с професионалната/служебната им дейност овърдрафтен кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер 40 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателите са се задължили да го ползват и върнат заедно с дължимите лихви при условията на договора за кредит. Посочва, че кредитът е предоставен за срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка (чл. 3 от договора) и детайлно излага клаузите на договора, касаещи дължимата от кредитополучателите годишна лихва за предоставения кредит, наказателна надбавка (неустойка) за просрочие, такси, предсрочна изискуемост и др. (чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 26 от договора). Поддържа, че съгласно чл. 9а от договора за кредит, ответникът М. С. Т. встъпва при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя-ответник

„Сан

Марко

2007"

ЕООД, като кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката, като солидарни длъжници. С Приложение от 28.05.2013г. страните са удостоверили, че заемната сметка по договора за кредит е открита на 28.05.2013г. Изтъква, че с Анекс № 1 от 02.08.2017г. страните са се съгласили, считано от същата дата, да бъде намален размера на предоставения кредит до размера на усвоените към тази дата суми от кредитния лимит, като кредитополучателите нямат право да ползват евентуално съществуващите към същата дата погасени, но неусвоени суми от първоначално представения кредитен лимит, че кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски, за удължения срок на кредита до 28.08.2025г. (т. 2, т. 4 от анекса), като детайлно излага клаузите на анекса, касаещи дължимите такси и комисионни (т. 7 от анекса). Твърди, че с Анекс № 2 от 09.04.2019г. страните са констатирали размерите на задълженията на кредитополучателите и са предоговорили условията на кредита, касаещи просрочените задължения за лихви, начисляваната годишна лихва, крайният срок за издължаване на кредита, който става 09.04.2021г. и др. Поддържа, че с покана, връчена на М. С. Т. лично и в качеството му на управител на „Сан Марко 2007" ЕООД, на 15.12.2020г. по реда на чл. 45 от ГПК, чрез ЧСИ М. П. Н. с peг. № *** в Камарата на ЧСИ, „Юробанк България" АД е уведомила кредитополучателите за формираните просрочия и неизпълнението на условията по договора за кредит и е поканила длъжниците в седемдневен срок от получаването й да погасят изцяло задълженията си към банката с предупреждение, че в противен случай банката ще предприеме действия, като упражни правата си по договора. Посочва, че съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 28.03.2021г. непогасените вноски са: 15 непогасени вноски за главница, считано от 25.10.2019г. и 15 непогасени вноски за лихва, считано от 25.10.2019г., че не са постъпили 2 никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците.

Поради това е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1325/2021г. по описа на Районен съд - Враца, по което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260644 от 01.04.2021г. и Изпълнителен лист от 01.04.2021г. за дължимите суми. Твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 158/22г. по описа на ЧСИ Г. Б., с peг. № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, че длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, което поражда правния му интерес от предявяване на установителни искове. Моли съда, да установи съществуването на процесните вземания към длъжниците по издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260644 от 01.04.2021г. и изпълнителен лист от 01.04.2021г., по сключените с ответниците Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № BL ***/22.05.2013г., ведно с Приложение от 28.05.2013г., Анекс № 1 от 02.08.2017г. и Анекс № 2 от 09.04.2019г.

Ответниците „Сан Марко 2007“ ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, обл.Враца, представлявано от управителя М. С. Т., и М. С. Т., ЕГН ********** от гр.***, в отговорите на исковата молба оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят, че нямат задължения за главница, лихви, такси и разноски към ищеца в претендираните размери. Ответникът М.

С. Т. поддържа, че н е е обвързан от договора за банков кредит и анексите към него, че е подписал този договор като физическо лице съдлъжник и след изтичане на срока му от 60 месеца, т. е. след 28.05.2018 г., не е обвързан с него, както и че двата анекса не създават задължения за съдлъжника, а само за кредитополучателя. Ответниците твърдят също, че дружеството коректно е погасило задълженията си по договора за кредит, като е върнало всяка отпусната от банката сума преди завеждане на иска и преди издаването на посочените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260644 от 01.04.2021 г. и изпълнителен лист от 01.04.2021 г. Поддържат, че представеното с исковата молба извлечение от счетоводните книги на ищеца и т. нар. „Подробна справка по чл. 366" не отразяват вярно извършените плащания за погасяване на кредита, тъй като има сериозни липси и неотразени поне три превода, които са направили за погасяване на суми по процесния договор в общ размер 8000.00 лв., направени на 13.03.2018 г., на 23.01.2019 г. и на 31.01.2019 г. Извън горните аргументи за пълно погасяване на дължимото от тях чрез вноски на каса и преводи, в това число и служебно извършвани от банката от сметки на двамата при ищеца, правят и възражение за погасяване правото на иск по давност. Оспорват и претенцията за лихви - възнаградителните такива не са коректно изчислени, тъй като не е съобразен реалният период на ползване на съответни суми по кредита овърдрафт, а наказателни лихви не считат, че се дължат, защото дружеството не е изпаднало в забава. Правят възражение за 3 нищожност на Анекс № 1 от 22.05.2017 г. към договора за банков кредит от 22.05.2013 г. поради нарушение на изискването за форма - същият не е подписан на всяка страница. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искови претенции срещу тях като им присъди сторените по делото разноски.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба. Относно твърденията за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, твърди, че напълно бланкетно е заявено от ответниците, че не дължат сумите по кредита, без да са представили каквито и да е доказателства за цялостното погасяване на дълга. С оглед възражението на ответника М. Т., че двата анекса не създават задължения за съдлъжника, поддържа, че всеки един от анексите е подписан от М. Т. като солидарен длъжник, и същия е потвърдил по категоричен начин, че в качеството му на физическо лице носи солидарна отговорност за погасяване на пълния размер на задълженията по договора за кредит, заедно с дружеството, на което той самият е и управител.

На следващо място посочва, че всяко едно от посочените в отговора на исковата молба три плащания е осчетоводено от банката и със съответните суми са погасени просрочени задължения, които дружеството и солидарния длъжник са имали към момента на съответните плащания - за главници и лихви и застраховки, които дружеството и кредитополучателя са поели още при сключване на договора за кредит, съгласно чл. 5а, както и такси за администриране на просрочен кредит, дължими съгласно чл. 32 от договора за кредит. Изтъква също, че възражението за погасяване по давност на сумите е неоснователно, неаргументирано и бланкетно, тъй като длъжниците са изпаднали в забава от 25.10.2019г. както за главница, така и за лихви, с оглед на което, началният момент, от който е започнал да тече давностния срок е именно тази дата, че исковата молба е постъпила в регистратурата на Окръжен съд - Враца на 19.08.2022г., поради което нито е изтекъл 5годишния давностен срок по отношение на главницата, нито 3-годишния давностен срок по отношение на лихвите и таксите. Поддържа, че и твърденията на ответниците за недължимост на възнаградителните и наказателните лихви са неоснователни и неаргументирани, тъй като договора за банков кредит е абсолютна търговска сделка и съгласно правилата на чл.

430-432 от ТЗ, кредитополучателят винаги дължи възнаградителна лихва за предоставения кредит, а в чл. 5 и в чл. 6 от договора за кредит страните са посочили начина на формиране на тези лихви, също и в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и ал. 3 от последния анекс № 2. Тъй като длъжниците са били в една почти постоянна забава, а считано от 25.10.2019г. са спрели изцяло плащанията, поради което е налице основание за начисляване на наказателни лихви по кредита. Относно възражението за нищожност на анекс № 1, поради нарушение изискването за форма, ищецът посочва, че същото е неоснователно и няма законово основание за него, тъй като кредитът е отпуснат на търговско дружество по ТЗ, което не може да се ползва от защитата, дадена на потребителите в чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит

4

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото са постъпили отговори от ответниците на допълнителната искова молба, в които същите заявяват, че изцяло оспорват допълнителната искова молба. Ответникът М. Т. отново заявява, че като физическо лице е бил обвързан към банката единствено от договора за банков кредит от 22.05.2013 г., а д вата анекса не създават задължения за съдлъжника, което още по-ясно се вижда от двата погасителни плана към всеки от анексите, които той не е подписвал в лично качество като съдлъжник и не е обвързан със заложените в тях суми и срокове за погасяване. На следващо място ответниците твърдят, че не им е известно по договора за банков кредит от 22.05.2013 г. и анексите по него да е имало застраховки, че нито са подписвали полица за някаква застраховка, нито са уведомявани от банката, че тя е правила застраховки на двамата срещу конкретни застрахователни рискове. Оспорват като невярно твърдението в допълнителната искова молба, че длъжниците са изпаднали в забава на 25.10.2019 г. и считат, че спирането на плащанията от длъжниците и отправянето от банката на изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са се случили далеч преди 25.10.2019 г., което се установява и от Анекс № 2 от 09.04.2019 г. към договора за кредит. Поддържат, че приложената към исковата молба покана няма правна стойност, тъй като не изхожда от лице, разполагащо с представителна власт да отправя подобни покани от името и за сметка на банката, поради което не са го приели като изявление от името на ищеца. Посочват, че не дължат лихви (възнаградителна и наказателна), защото са погасени чрез плащане и по давност.