Определение № 228 от 12.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Ямбол, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500108 по описа за 2024 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на П. С. П. от гр. *** чрез адв. Г. от АК – Ямбол против определение № 70/10.01.2024 г., постановено по гр.дело № 2282/2023 г. по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по предявения от него иск поради липса на правен интерес. Счита се, че първоинстанционният съд е постановил определението без да направи пълна съвкупна и всестранна преценка на исковата молба на П. и представените с нея доказателства, което е довело до грешен извод на съда, че ищецът не е обосновал своя правен интерес да предяви положителен установителен иск против ответниците.

Жалбоподателят П. като ищец пред районния съд твърди, че е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от описан недвижим имот – дворно място заедно с 1/3 ид.ч. от втори етаж, мазе, таван и магазин към построената в този имот сграда. В същото време ответниците Ч.и неоснователно твърдят, че са собственици на незастроената част от процесния поземлен имот, което произтича от отразеното в издадената от СГКК скица за имота, че притежават по 1/4 от целия поземлен имот. За другия ответник по делото П. Д., която е братовчедка на ищеца се твърди, че същата се легитимира като собственик на 2/3 от поземления имот и от втория етаж на сградата, от мазе, таван и магазин, построени в дворното място, с което се оспорва неговото право на собственост върху 1/2 от дворното място. Поради това са незаконосъобразни мотивите на районният съд за това, че е налице хипотезата на чл.38 от ЗС, тъй като процесното дворно място не е обща част по отношение на етажната собственост, тъй като не е било предмет на първата разпоредителна сделка, от която впоследствие ответниците черпят права. Счита се, че ответниците Ч.и не са собственици на каквато и да е част от терена, а спорът между страните е именно собствеността на незастроената част от процесния поземлен имот. Поради това се желае съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 от ГПК от ответника С. Д. Ч. е постъпил отговор, с който частната жалба се оспорва. Определението на районният съд се счита за правилно, тъй като по отношение на третия ответник съсобственика П. Д. ищецът не е заявил права на собственост на последната, които да накърняват неговото право на собственост. В същото време жалбоподателят не е посочил кое действие на всеки един от ответниците е довело до съществуване на спор, който да накърнява неговите права върху имота. Жалбоподателят ищец мотивира правния си интерес единствено и само заради това, че ответниците Ч.и неоснователно твърдят, че са собственици на незастроената част от процесния имот, тъй като в издадената скица е отразено, че същите притежават по 1/4 ид.ч. от имота. Не е налице конкретика къде, как, кога и по какъв начин всеки един от посочените ответници са твръдяли, че са собственици на имота. В същото време отразеното в скицата не следва да накърнява правото на собственост на ищеца, тъй като скица на поземлен имот не създава права, не е титул за собственост и единствено отразява фактическо положение възприето от административен орган въз основа на данните и документите, с които разполага. Счита се за абсолютно недопустимо да се претендира собственост на идеална част само върху незастроената част на поземлен имот, тъй като когато принадлежи на повече от един собственик, собствеността върху поземления имот се разпростира върху целия имот.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател П., на ответника Ч., както и с делото на ЯРС, въззивният съд приема за установено следното:

Гр.д. № 2282/2023 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на П. С. П. против С. Д. Ч., М. А. Ч. – съпрузи и П. Б. Д., с която се претендира на основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от празно дворно място или 81.5/229 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 229 кв.м, находящ се на адрес гр. Ямбол, ул.

„Стефан Караджа“ № 74. В исковата молба ищецът е изложил подробно хронологията на възникване на собствеността върху имота и сделките извършени по отношение на същия, а именно, че през 1940 г. дядото на ищеца П.С.С. е станал собственик на парцел, състоящ се от 230 кв.м на тогавашен адрес гр. Ямбол, ул. „Свети Николай“, една къща със застроено място 70 кв.м и незастроено място 530 кв.м, към което по регулационен ред се предават 115 кв.м общинско място. През 1947 г. П.С.С. е продал на Д.П.Б. следния свой собствен недвижим имот, а именно ОТ дворно място с построената в него масивна сграда, състояща се от изба, партер и етаж, застроено върху 132.50 кв.м, находящ се в гр. Ямбол на ул. „Свети Никола“ общо застроено и незастроено място от 230 кв.м САМО жилищен апартамент, находящ се в партера с обща квадратура 113.50 кв.м, състоящ се от три стаи кухня, клозет, два вестибюла и с два входа, ведно с 50 кв.м от избеното помещение и припадащата се част – дял от терена – земята и от общите части на зданието – двор и други.

Впоследствие така описаният недвижим имот е бил предмет на продажба през 1954 г., когато Д.Б. го е продала на И.Й., през 1959 г., когато И.Й. е продал този имот на С.И.К. и след това през 1981 г. С.К. е дарила на дъщеря си Б.М.Ч. освен така описания недвижим 2 имот и 230 кв.м от дворно място, представляващо вече парцел XI, имот 3339 в кв. 33. След това дарение, през 1995 г. Б.Ч. от своя страна дарява имота, състоящ се от дворно място 230 кв.м, партерен етаж от 113.50 кв.м и избено помещение от 50 кв.м на своите синове М.С.Ч. и Д.С.Ч., а те от своя страна продават имота през 1997 г. на ответника С. Д. Ч., който към този момент е бил в брак с ответницата М. А. Ч..

По отношение на ответницата П. Д. е посочено, че същата заедно с ищеца П. са наследници на първоначалния собственик на имота П.С.С., който е техен дядо, като ищецът е син на неговия син С.П.С., а ответницата Д. е дъщеря на дъщерята на общия наследодател – Н.П.П.. След смъртта на П.С.С. през 1954 г. същият е бил наследен от преживяла съпруга Н.Д.С., починала през 1995 г. и двете си деца син и дъщеря. Посочени са и сделките, въз основа на които ответницата Д. е придобила освен наследството и 1/3 ид.ч. от втория жилищен етаж и от дворното място, цялото от 250 кв.м от своята майка - по сделка за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка през 1974 г.

С уточняваща молба след дадени указания на съда, ищецът П. е посочил, че предявява установителния иск и срещу ответницата П. Д. предвид посоченото в издадената от СГКК скица за поземления имот, че ищеца и тримата ответници са собственици при квоти по 1/4 ид.ч. и това обуславя правния му интерес от предявяване на иска против тримата ответници.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Ч. е депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявения иск като счита същия за недопустим, тъй като се претендира собственост като ид.част от поземления имот, но като реална такава само за незастроената част, с което се търси от съда правна защита за противоречащо на закона положение. Останалите съображения изложени в отговора на Ч. са за неоснователност на иска.

С определение № 70/10.01.2024 г. районният съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск, тъй като за ищеца не е налице правен интерес за предявяването му. Съображенията за това са, че ищецът не е посочил конкретно действие или бездействие, с които ответницата Д. да оспорва правата му в собствеността в обема, в който се претендира признаването им. Цитирана е практика на ВКС – решение № 59/17.07.2019 г. по гр.д. № 2214/2018 г. ГК на ВКС за това, че положителен установителен иск е недопустим по отношение на дворно място, което е в режим на етажна собственост, тъй като действителните права на етажните собственици следва да бъдат установени едновременно за всички в производство по чл.40 от ЗС. Въз основа на това решение на ВКС районният съд е приел, че за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, които той отрича, защото идеалните части на съсобствениците са от значение за вътрешните отношения между тях за използването на общата вещ съгласно чл.32 от ЗС.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

3

Предявеният от П. С. П. против С. Д. Ч., М. А. Ч. и П.Б.Д. пред районният съд иск е да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на половината от празно дворно място или 81.5/229 ид.ч. от същото дворно място. Искът е положителен установителен за идеална част от право на собственост, предявен против ответници, които имат документи за собственост на част от дворното място /П. Д./ и за цялото дворно място /ответниците Ч.и/. Съдът счита, че производството неправилно е прекратено и неправилно е прието от първоинстанционния съд, че ищецът не е обосновал правен интерес от завеждане на настоящия положителен установителен иск. На първо място не са налице пречките посочени от ответника Ч. в отговора му по исковата молба за недопустимост на установителен иск за собственост върху идеална част от имот, която не се претендира като реална, както се твърди. Няма законова забрана, както и такава съдебна практика за недопустимост на претенция за собственост върху идеална част от недвижим имот.

Въззивният съд счита също така, че съдебната практика, на която се е позовал районният съд, за да прекрати производството по делото е неприложима в настоящия случай. В цитираното съдебно решение ВКС е имал за предмет спор между съсобственици на един имот, които са се снабдили с констативни нотариални актове за идеални части, с които техните права не се застъпват и тогава действително не е налице правен интерес от положителния установителен иск. В настоящия случай правният интерес за ищеца П., за да предяви положителния установителен иск за собственост против ответниците е обусловен от това, че Ч.и се легитимират като собственици на цялата площ от процесното дворно място посредством титул за собственост – нотариален акт за покупко-продажба предхождан от два нотариални акта, удостоверяващи дарение на процесния имот в целия му обем относно дворното място, а по отношение ответницата Д. легитимацията й на собственик на идеални части от имота по силата на наследство и договор за продажба. Титулът за собственост, с който се легитимират ответниците е достатъчно основание да има ищецът правен интерес от завеждане на настоящия иск, с който желае да бъде прието по отношение на тях, че е собственик на половината от дворното място. По отношение на правния интерес на П. спрямо ответницата П. Д., същият е обусловен от това, че тя също притежава титул за собственост на определена част от имота и твърдението му, че същият притежава половината от него /от дворното място/. В настоящият случай не може да бъде прието, че е налице хипотезата на определяне на действителните права на етажни собственици в производство по чл.40 от ЗС, тъй като четиримата собственици на отделни части от недвижимия имот са ги придобили на различни основания в различни моменти и няма пречка един от тях да претендира да установи по отношение на останалите, че притежава определена част от дворното място.

Всички останали въпроси относно начина на придобиване на собствеността, размерите на частите, в които е придобита собствеността и т.н. са въпроси по същество на спора, които следва да бъдат изяснени в хода на съдебното производството предвид обстоятелството, че предявеният установителен положителен иск за собственост е допустим.