Решение № 534 от 08.04.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 534 08.04.2021г. гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Кристина Линова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2546 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от КСО.

Образувано е по жалба на Т.П.Т., адрес ***, срещу

Решение № 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Бургас, с което:

- е отменено:

Разпореждане № **********/01.04.2013г.

- са оставeни в сила:

Разпореждане № **********/01.07.2014;

Разпореждане № **********/27.02.2015;

Разпореждане № **********/01.07.2015;

Разпореждане № **********/19.04.2016;

Разпореждане № **********/01.07.2016;

Разпореждане № **********/02.02.2017;

Разпореждане № **********/01.07.2017;

Разпореждане № **********/01.10.2017;

Разпореждане № **********/09.01.2018;

Разпореждане № **********/01.07.2018;

Разпореждане № **********/01.07.2019г. всички на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, с които е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО на Т.П.Т..

В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна, като се излагат съображения във връзка с неправилно изчислен индивидуален коефициент при изчисляване размера на пенсията на жалбоподателя.

Иска се отмяна на решението като неправилно и противоречащо на закона или евентуално да бъде обявено за нищожно, тъй като „на практика“ според жалбоподателя било нищожно, по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично.

Поддържа жалбата и пледира за уважаването и. Представя писмен отговор (л.359-366), в който излага подробни съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на административния акт.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ-гр.Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище (л.288-291) оспорва жалбата. Сочи, че със заявление от 17.12.2012 г. (л.292) жалбоподателят Т. заявил съгласие набраните средства по индивидуалната му партида да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Същият ползвал правото си на ранно пенсиониране считано от 01.11.2012г. По пенсионната преписка на жалбоподателя липсвало заявление за прехвърляне на средствата по индивидуална партида в професионален пенсионен фонд, набрани след пенсионирането му, да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“.

Това било така, тъй като след упражняване правото на ранно пенсиониране, лицето повече не е осигурено в професионален пенсионен фонд независимо че полага труд в условията на първа категория и осигурителят превежда дължимите вноски не към професионален пенсионен фонд, а към фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

Трудовото правоотношение на Т. с мина „Черно море“ ЕАД било прекратено на 01.11.2012 г., поради пенсиониране. Ответникът изтъква, че след упражняване правото на ранно пенсиониране отпадала възможността за осигуреното лице, да получи средствата по личната си партида в професионалния пенсионен фонд, тъй като натрупаните в резултат на внесени осигурителни вноски за ДЗПО са прехвърлени във фонд пенсии на ДОО след пенсионирането на лицето.

Т.е. след датата на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.3 от ПЗР на КСО, Т. не може да бъде осигурено лице във фонд ДЗПО. Средствата набрани в професионалния пенсионен фонд преди упражняване правото на пенсия са целеви и служели за изплащане на пенсията при ранно пенсиониране. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски.

Административен съд- град Бургас, след като обсъди доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № МП-205/03.01.2013 г.

(л.267) Т.Т. сезирал Директора на РУ „Социално осигуряване“ Бургас с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО.

Личната пенсия, в размер на 545.08 лева, а заедно с добавката по чл.84 от КСО общо за сумата от 589,27 лв. била отпусната с Разпореждане № **********/07.02.2013 г. (л.248-249), издадено от Ръководител „ПО“.Със същото разпореждане е определен индивидуален коефициент- 1.292.

Впоследствие било извършено преизчисляване на осигурителния стаж на жалбоподателя, като бил отчетен и стажа му като „подземен минен спасител“ и с разпореждане № **********/13.03.2013 г. (л.239-240) бил определен размер на пенсията 675,64 лв.

Г-н Т. оспорил разпореждането по административен ред. Същото било оставено в сила (л.230-232), поради което подал жалба до съда. С Решение № 432/17.03.2014 г. по адм.д. № 1778/2013 г.

(л.212), Административен съд – Бургас отхвърлил жалбата. Това решение било оставено в сила с Решение № 9807/11.07.2014 г. по адм.д. № 5817/2014 г. на ВАС (л.215-219).

Жалбоподателят Т. продължил да осъществява трудова дейност и като пенсионер. Със Заявление вх. № МП-3068/21.01.2014 г.

(л.229) направил искане до Директора на РУ „Социално осигуряване“ Бургас на основание чл.102 от КСО във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 от НПОС да му бъде зачетен допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход за периода 17.12.2012 г. – 17.12.2013 г. Във връзка с това заявление, ръководителят на „ПО“ издал Разпореждане № **********/28.03.2014 г.

(л.220), с което на г-н Т. била определена пенсия в размер на 640.40 лева, а с добавката по чл.84 от КСО общо за сумата от 686,11 лв., като му било отказано преизчисляване на същата по реда на чл.21, ал.2 от НПОС, тъй като при включване на осигурителния доход за положения осигурителен стаж след пенсионирането, изчисленият индивидуален коефициент 1,264 е по-неблагоприятен от определения му с предходни разпореждания коефициент, а именно- 1.292.

По делото са налични данни, според които Т.Т. сезирал Комисията за защита от дискриминация срещу НОИ. С Разпореждане № 622/ 24.06.2014 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 264/2014 г.

(л.199-201).

С Разпореждане № **********/01.07.2014 г.

(л.211), издадено от ръководителя на „ПО“ Бургас бил определен нов размер на пенсията – 657.69 лева, а заедно с добавката общо на сумата от 704,78 лв.

С жалба вх. № МП-30323/08.08.2014 г. (л.202) г-н Т. оспорил Разпореждане № **********/28.03.2014 г. пред Директора на ТП на НОИ Бургас. В жалбата се прави изявление, че е уведомена КЗД и се иска административният орган да изчака произнасяне на комисията с решение по образуваната преписка, с което впоследствие да бъде съобразено при определяне на размера на пенсията.

По делото е приложено запитване изх. №

00-08-25/13.08.2014 г. (л.210), което директорът на ТП на НОИ Бургас отправил до дирекция „Правна“ при НОИ София във връзка с искането на Т.Т. за изчакване решение на КЗД. С отговор изх.№ 66-02-128/4/21.08.2014 г. било дадено указание жалбата следва да бъде разгледана в законоустановения срок, като са изложени мотиви в тази връзка.

С Решение изх. № 94Т-2619-1/02.09.2014 г.

(л.195) директорът на ТП на НОИ Бургас отказал спирането на административното производство във връзка с образуваната пред КЗД преписка и оставил в сила оспореното Разпореждане № **********/28.03.2014 г. (л.220).

Жалбоподателят Т. обжалвал това решение пред Административен съд – Бургас (л.184), който с Решение № 721/17.04.2015 г. по адм.д. № 1960/2014 г. (л.177) отхвърлил жалбата. Решението на първоинстанционния административен съд било потвърдено с Решение № 1032/02.02.2016 г. по адм.д. № 6213/2015 г. на ВАС (л.181).

С разпореждане от 01.07.2014 г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014 г. (л.63) личната пенсия на жалбоподателя била служебно увеличена до размер от 657.69 лв.

След подадено на 22.01.2015 г. заявление

(л.176) от жалбоподателя Т. било постановено разпореждане № **********/27.02.2015 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр.Бургас (л.173), с което след преизчисляване на новия осигурителен стаж (72 г. 08 м. и 03 дни) на жалбоподателя бил определен размер на пенсията от 634,55 лв., увеличен на основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013 г. и чл.100 от КСО на 666,02 лв.

С разпореждане № **********/27.11.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – гр.Бургас (л.167), на основание § 51, ал.1 от ПРЗ на ЗИДКСО, органът по пенсионно осигуряване е определил на Т.Т. следните параметри: осигурителен стаж – 72 г. 08 м. и 03 дни и същият осигурителен доход за отделните периоди, като индивидуалният коефициент е определен в размер на 1.471, поради което е определен доход за изчисляване на пенсията в размер на 903.87 лв., от които на жалбоподателя, предвид осигурителния стаж, е определен размер на пенсията от 722,46 лв. След увеличението с останалите индивидуални коефициенти (по §3 от ПРЗ на ЗБДОО/2013 и чл.100 от КСО 2014г. и 2015г.) окончателният размер на пенсията на Т. бил определен на 772,70 лв.

Жалбоподателят Т. останал недоволен от определения размер за пенсията за осигурителен стаж и възраст и депозирал жалба с вх. № 1012-02-18/27.01.2016 г. до директора на ТП на НОИ (л.164 и сл.), с която поискал корекция в размера на пенсията. С Решение № 1012-02-18#1/26.02.2016 г. (л.155) решаващият орган потвърдил разпореждането.

Това решение било оспорено по съдебен ред. С Решение № 1298/05.07.2016 г. по адм.д. № 620/2016 г. на Административен съд – Бургас жалбата била отхвърлена.

Решението на администратвния съд било оставено в сила с Решение № 13043/31.10.2017 г. по адм.д. № 10969/2016 г. на ВАС (л.112-117).